25 Mar 08  |  Забележителности

            „Вярвам в слънцето — дори когато не свети; вярвам в любовта — дори когато не е проявена; вярвам в Бога — дори когато мълчи.” Да започнеш със сентенция е колкото оригинално, толкова и изтъркано. Всичко зависи от конкретната ситуация. Днес слънцето ще бъде моят спътник – нещо напълно нормално като се има предвид, че отново съм се заел да пиша за траките. В останките от тяхната култура са открити много соларни символи, култът към Слънцето е издигнат на най-високото стъпало, а техният бог Сабазий, както и всички подобни божества - Даждбог, Нефертум, Ра, Амон, Гор, Уту символизират връзката човек-небе, началото на живота и плодородието. Траките са слънчев народ, слязъл от небето за да дари земята с творчеството, културата и виното си, а с тракийски произход са традиции като нестинарските игри, които са свързани със Соларния култ.

      В началото на моето пътуване вярата ми бе повече от необходима. Навръх първа пролет лошото време не иска да си отиде и гъсти, тъмни облаци допълнително усилват тягостното настроение. Плахи капки дъжд се стичат по детските личица, които отбелязват настъпването на пролетта с концерт на площада. Побързах да се отърва от черните мисли, тровещи съзнанието ми цяла сутрин и след половин час очертанията на големия град вече се губеха в далечината. С наближаването на заветната цел, слънчевите лъчи, първо плахо, после все по-настоятелно, започват да си прокрадват път през гъстите облаци, докато съвсем скоро пътят бе изцяло огрян, както биха казали навярно траките, от Сабазий. Досега не ми се е случвало да посетя някое древно тракийско светилище, а слънцето да не огрява каменните останки. Мистика или дело на проницателна мисъл, траките така са избирали местата за своите светилища, че връзката им с техния Бог и света под тях да бъде най-силно изразена. Гори, скали, небе, величествена гледка – всичко онова, което траките са почитали присъства и днес.

      Старосел се намира в централната част на община Хисар. Следвайки табелите и неравния път бързо откривам и последната табела водеща към тракийския култов комплекс. Честно казано, леко започна да ми писва от тези траки. Няма да се разберем така. Всичко е прекрасно, няма по-голямо удоволствие от това да се потопиш в един отдавна изчезнал свят, красотата и доброто настроение са налице, ала тези височини започнаха да ме подлудяват. Планинските възвишения, скалите са повече от любими на траките. Те символизират връзката им с великата Богиня Майка, а могилите – нейната утроба. В местността има открити осем могили, като най-внушителната от всички и заветната цел на моето пътуване е „Четиньова могила”. Със затаен дъх и пресъхнали уста изминавам последните няколко метра от стръмната пътечка. Храмът е разположен на естествен хълм, а могилата е оградена от крепида, изградена от големи каменни блокове ( малко по-малки от тези, използвани за построяването на египетските пирамиди), с обща дължина от 240 метра. Самото светилище е изградено от масивни скални блокове, захванати от железни скоби, залети с олово. Каменни стълбища и 15 - метров коридор водят до портал, по който ясно могат да се видят перфектно запазени орнаменти. Храмът се състои от две помещения – правоъгълна и кръгла камера. По стените се виждат полуколони и множество цветни орнаменти. На входа е имало и два лъва, но в резултат на иманярски набези, археолозите успяват да спасят едва три от лапите им. На около 30 метра от главния храм е открит саркофаг, от който археолозите са извадили пръстен с изображение на конник, бойни доспехи, стрели и множество съдове.

      Древното тракийско светилище датира от 5-4 век пр.н.е. и се предполага, че е на одриския владетел Ситалк. Могат да се чуят дори доста смели твърдения, че тук е бил погребан самият велик владетел, успял да победи скитите. Намерените кани със засъхнало вино, издълбаните в скалата ритуални ями и съдовете за пиене само подкрепят тезата, че тук са извършвани жертвоприношения и обреди, свързани с култа към Орфей. Тракийското вино е било гъсто и не прецедено, а откритата цедилка навежда на мисълта, че храмът е бил хранилище за ритуалното вино. Не ми е трудно да си представя как жреците са изпивали огромни количества вино, примесено с билки и след това са изпадали във върховен екстаз и продължителни разговори с боговете. В орфеизма идеята за безсмъртието заема централно място, а тук виното има ключова роля при достигане на божественото и извисяване на човешкия дух. Сега разбирам защо когато човек се напие и започва да повтаря : „Аз съм безсмъртен” или „Обезсмъртих се”. Личи си тракийската жилка в кръвта ни.

      В северната част на могилата откривам голяма вана, в която жреците са съхранявали ритуалното си вино. За момент си представих ваната пълна с гъст мавруд и как аз се давя в нея. Със сетни сили излязох от опиянението и с вече бодра крачка изкачих стръмната пътечка, която води до върха на хълма. От тук се разкрива поредната божествена гледка. Цялата Тракийска равнина се открива пред очите ми. Време е да поема по обратния път. На връщане се отбивам през Храма с колоните (Хоризонт). Той е по-малък по размери, като са запазени няколко колони и помещения изградени от големи каменни блокове. Давам си клетва следващия път да обърна повече внимание и на останалите могили. И да нося вино със себе си!!! Ах, само как ми се иска да напълня древната тракийска вана до горе с рубинена амброзия...