17 Mar 08  |  Други

      Добре помня първия човек, който ми каза, че спазва Великия пост през всичките седем седмици. Като се има предвид, че аз съм от хората, които чакат на 24.12 да стане 00.00 часа, за да си нарежат суджука, това постене ми се стори дори романтично. Във времена, когато моралът на обществото ни далеч не се определя от Православната църква, когато религията ни играе все по-малка роля и едва ли не масово всичко остава на база на народното християнство, ми се стори романтично да попадна на подобен човек. Самоук програмист, който в същото време учеше богословие и почти не пропускаше да се напие вечер. Закостенелият ми мозък не приемаше как така могат да бъдат съвместими тези неща. След няколко години вече имах за съседи двама богослови. Викаха им “поповете”, като в израза се вкарваше и лека нотка на сарказъм. Не бяхме устроени да мислим, че религия и съвремие могат да вървят ръка за ръка. Приемахме институцията като консервативна по презумпция и металските ни съзнания бяха изградени от глупава стереотипност. Едва ли някога Бог е бил по-далече, отколкото в 21 век. Царят се оказа популист, а дори си нямаме идеали, които да поставят старата максима. Истината е, че Бог ни трябва, трябва ни повече от всякога. Не го обвинявайте, защото е допуснал девет човека да изгорят в движеща се метална килия. Не го обвинявайте, че е допуснал радиоводещ да има над 40 образувани дела срещу себе си и нито една присъда. Спряхме да вярваме в него и то не по време на комунизма, а малко по-късно. Пет години след падането му. Не го хулете и не го обявявайте за страхливец, ние сами си му казахме да си ходи.

Човек е по-егоистично животно дори и от тези същества, чието поведение се определя само на база на инстинктите. Защото човек има избор. Нашата вяра сега се крепи на база на народното християнство и това е безспорно. Българинът е суеверен човек, натоварва някакви елементарни практики с религиозно значение и си ми мисли, че в този фетишизъм се състои истинското висше. От тази гледна точка силата, която контролира света е елементарна сила. Тя се изразява в почукване по главата, опъване на ухо, завързване на червено конче на лявата ръка (без то да е мартеница), плюене наляво-надясно и носене на нещо предпазно. Извършваш ли тези неща, със сигурност те очакват здраве и благоденствие. Христос е забравен, Мария Магдалена му е жена, имат си дори и деца, а според Христо Стоянов майка му е изневерила на Йосиф. На фона на всичко това е гнусно когато за последна инстанция ни служи религията. Когато ние отчаяни, изхабили всичките си козове, отиваме да се помолим най-егоистично на дядо Боже да ни оправи бакиите. После пак забравяме за него, когато ни трябва пак палим свещичка и пак му се молим да ни прости, защото сме го забравили от последната молитва насам. Сякаш едиснтвеното, което помним от Светото писание е, че Той, дядо Боже, е милостив и винаги ще ни прости.

Да се върнем на темата за поста. Причината моят приятел богослов да пости беше, че е здравословно, като се напи малко повече заяви, че на седмица си хапвал поне по веднъж месо. Какво ще рече: Постя, защото е здравословно, но съм и религиозен? Да не би християнството да е прецинило бройката на поста по това време на годината заради анатомични изчисления. Знаете, че Великия пост е 40 дена, защото се свързва с броденето на Исус Христос в пустинята, преди да влезе в Ерусалим по време на Пасхата. Той не е имал избор, ще каже някой рационалист и ще отскубне парче живо месо от току що заклано агне. Може и да не е имал избор за този си глад, но тук е важно посланието. Да не чете библията като Дявола е малко трудно за модерния човек, малко трудно е да си отговори на парадоксите и на някои неща, които не се връзват. Но все пак има логика да се спазват нещата и не само от здравословна гледна точка. Както казва църквата, постът е за духовно пречистване, а не толкова за телесно. На никой не му пука за тялото ти, господин богослове. Трудно е да се извърши цялото въздържание на поста, което далеч не се ограничава само до храна. Не трябва да се прави секс, не трябва да се напивате(това за модерния човек ще рече, че не трябва да ходи по клубове в определеното време). През всичките тези 40 дена трябва да се отдадете на смирение. Това не се прави, за да може някаква си вяра да ви държи в плен и да ви прави на глупци. Глупци сте като сте заключени в суеверията си и стотиците други малки вери и надежди, които ви връщат по-скоро в някакви предцивилизационни общества. Защото едно нещо не може да се отрече на Християнството, добродетелта, то възпитава в един може би наивен, но все пак по-красив свят. Аскетизмът, временното изключване и поставяне на решетки на елементарните ни съзнания понякога могат да ни накарат да осъзнаем някои неща или просто да се почувстваме по-добре. Не съм ревностен християнин, изпитвам съмнения като всеки от вас, но тук ще вляза в ролята на полкитик, който съвсем елементарно вижда, че има нужда народа му да си има някаква религия. Не сегашният содомизъм, който властва, защото дори той да бъде определен като философско течение, нещата вече стигат до ръба. Големият апокалипсис, който ни чертаят новинарските емисии всеки ден все повече наближава. Затова и не ви говорим за политиката на комунизма спрямо религията. Лично аз не виждам от гледна точка на обществото проблеми с по-малката религиозност по време на комунизма . Това е така, защото тогава също се възпитаваше тази наивност, която ни е нужна сега от християнството. Не е редно децата ни да растат с джингълбелчета, а да нямат предства от “Над смълчаните полета”. Не е редно Хари Потър да измества Хитър Петър. Губи се красотата, а с нея сизаминава и всичко добро. На нас ни беше хубаво да се мъчим да рушим и да ставаме носители на неосъзнати идеали, но вече изчезна дори и нашата неосъзнатост. Сега идеали няма, превръщаме се във фаст фууд нация, чиито мартенички се правят в Китай. Чукане, пиене, кино, чукане, пиене, концерт. После идва, отново чукане и гордостта от честото му случване. Постепенно се превръщаме в диваци с клавиатура в ръка и не забелязваме колко по-цинични са от нас децата. Ще ви дам един истински пример затова колко изостанали и наивни сме ние, бунтарите на 90-те. Дядо разправя на свой приятел в трамвая, че 16-годишната му внучка е забременяла, но няма представа от кой. Няма представа, защото правила секс в поза “слънце”. Позата е следната, застават десетина момичета в кръг, събуват си гащите и се нагъзват, след което минават няколко момчета и оправят надупените момичета. Аз нямах представа за тези нововъведния сред тийнейджърите, но ги чух от дядо в трамвая и някъде тогава ми хрумна колко хубаво би било да бяхме малко по-вярващи. Една малка доза християнство ще се окаже в случая страхотно полезна за болното ни общество, което обича унижението и насилието. Не постете, знам че малко хора ще го направят, но поне за една седмица нека да се опитаме да бъдем смирени. Никой не е доказал, че съществува, никой не е доказал и че не съществува, но по време на тези 40 дена според църквата човек е по-близо от Бог повече от всяко друго време на годината.