05 Feb 09  |  Градски туризъм

      Удивителено е, че един от най-бързо развиващите се български градове, Хасково, който в последните години се превръща във все по-привлекателна дестинация за много чужденци, в България си остава твърде непопулярен. В рамките на нашите географски ширини той е известен най-вече като “градът на кауните”, както местните наричат пъпеша, или като рая на евтините дрехи и контрабандните цигари. Мисълта ми е за гордостта на този южняшки град и за това, с което той привлича японци, с модерните им фотоапарати, германци в напреднала възраст, които обожават българска бира и, разбира се, британци с лесно запленяващи се погледи, с учтива british усмивка и „вечната" раница по гърбовете си. Не трябва да ви учудва, че там по всяко време на деня може да ви заговори чужденец и на елегантен лондонски акцент да ви попита с какво най-много се гордеете в града си или къде се намира еди кое си. Бирата в подобни ситуации е на „една ръка разстояние", както биха се пошегували в Хасково.

Така изниква въпросът – какво му липсва на този град, че не е станал популярна туристическа дестинация и за българи? Отговорът е прост – реклама. Със сигурност може да се каже, че много хора в общинската управа са разбрали, че стоят върху огромно природно и културно богатство, каквито всъщност са повечето български градове и градчета. От години Хасково е побратимен с английския Лестър и културният обмен ври и кипи. Градът е изключително очарователно място и това е първото нещо, което ти идва на ум, щом се разходиш по централните градски улици. Улици, които няма как да не те пленят с чистотата си, с безкрайните фонтани, всеки от които е с различна и интригуваща форма, с пъстрите си павета, оформени в цветовете на трикольора. Не липсват и модерните магазини от двете страни на централните улици, които не отстъпват на бутиците по „Витошка".

Красивите фенери са един от най-съществените елементи, допринасящи за изключителния хасковски колорит. Те те пренасят в началото на века, когато по тези улици са се разхождали богати турци с тъмночервени фесове и килнат пискюл, когато еврейски търговци са почиствали с метличка прахта пред дюкяните си и арменски куюнджии са се карали на своите чираци и калфи. Връщаш се във времето, когато по тези улици са стъпвали българи – типични тракийци, с бавна и наперена походка, а покрай тях цигани са предлагали своята черна вакса или са изпълвали със забавления и музика градското пространство. Мен ме пленяват кафенетата от двете страни на улиците, излизащи, много от тях, направо на тротоара, което страшно много ми напомня за очарователните гръцки градове, разположени по крайбрежието на Егейско море. Никак не е трудно да проумееш, че градът е изграден в стил, който има за цел да слее старото и новото. Той съчетава типична традиционна българщина, но и онази щипка екзотика, която му предава романтично-ориенталски вид. Всичко това се смесва с модерна архитектура и богат избор на развлечения. Така устроен, Хасково се превръща в град, в който с удоволствие би прекарал няколко свободни дни.

Когато говорим за Хасково обаче няма как да не натъртим на един факт, който принуждава стотици туристи от цял свят да си купят билет за България и да не го пропуснат в своя маршрут. Още на влизане в града ще ви посрещне огромен транспарант: „Добре дошли в града на Богородица". Много скептици биха се изсмели - общината преувеличават, шегуват се. Ако сега говорихме за някое пуерториканско село, забито някъде в Латинска Америка, което се слави с „Плачеща Мадона", от чиито очи редовно се стичат едри капки кървави сълзи, би ни било по-лесно да възприемем, че това местенце има повече основания да се самообяви за дом на Богородица. За нас истината обаче е друга. Спускайки се по „Раковски", един от главните булеварди в града, на висок хълм се разкрива наистина невероятна гледка. Очертава се гигантска бяла статуя, представяща Божията майка в цял ръст и младенеца в ръце. Размерите й са повече от внушителни, висока е 32.10 метра, което я прави най-високата статуя на Богородица на планетата. През 2005 година паметникът попада в книгата за рекорди на Гинес и оттогава е обявен за символ на града.

Авторът на идеята за построяването й е кметът на града, инженер Георги Иванов. Той започва мащабна акция по събиране на средства, в която, освен крупни фирми, се включват и много средни и дребни бизнесмени, както и обикновени граждани. Може би и за това те така ревниво пазят статуята и я приемат, сякаш наистина е в домовете им. Монументът се намира на Младежкия хълм, откъдето покровителски се извисява над града. Божията майка е най- красива вечер, когато четири огромни прожектора осветяват гигантското й тяло. Дали заради играта на светлините, дали защото така ни се привижда, но мистиката я обгръща и над главата й се появява светъл ореол, който с цялото си сияние осветява покривите на къщите, имащи привилегията да се намират в нозете й. Хасковлии са се погрижили чужденецът безпроблемно да се ориентира по безкрайните тесни, криволичещи улички, по десетките хълмове, на които е изграден градът и бързо да пристигне в подножието на статуята. Почти на всяка главна улица са поставени табели на български и английски език, чрез които да се ориентираш. Всъщност, основните пътища са два - за пешеходци и за автомобили. Аз ви препоръчвам ходенето пеш, колкото и по-удобно да е с автомобил. Тръгвайки пеш, имате да изкачите около стотина стълби, като едновременно се наслаждавате на красивия парк „Дружба". Парк, изпълнен с красиви алеи с цветя, като същевременно ще се сблъскате и със специфичен архитектурен стил, който е характерен само за този квартал на Хасково. Така че, оставете си колата в някой от автомобилните паркинги, които в Хасково са в изобилие, и само за един лев на час можете да си осигурите спокойни часове, които можете да уплътните с приятни разходки.

Точно срещу статуята са вградени няколко пейки, които почти винаги са заети, но на вас може и да ви провърви. Седнете и я погледайте! Вълнението, което ще изпитате не може да се сравни с никое друго. Кожата ви настръхва, когато ви погледнат огромните изваяни очи на Богородица.

Прави впечатление и чистотата около статуята, няма хартийки, кутийки или захвърлени фасове. Разходете се и около самата статуя. Използвайте пътечките по алеите от цветя, за да се изкачите колкото е възможно по-високо и да се полюбувате на прекрасната гледка над града. Не пропускайте и параклиса, изграден в подножието на хълма. Ще влезете през две огромни врати, над които величествено се извисява огромен православен кръст. Въпреки че е построен в нов стил, той носи в себе си достатъчно от духа на традиционната църковна архитектура, който ще усетите веднага щом се приближите до олтара и запалите свещ.Това е един от най-добрите варианти за завършване на обиколката ви около статуята на св. Богородица в Хасково.

bTOIRISM.com препоръчва да се отдадете и на атмосферата на нощния живот в града. Препоръчваме ви да си потърсите някое шумно местенце, където музикантите не прекъсват майсторските си тракийски хора. Певиците до сутринта не спират да припяват известни български народни песни, а виното и ракията се леят по чашите. А ако видите млад момък със странно поведение и видима възраст около 22-23-24 години да тропа ръченица или да се свлича под масата, елате да ме поздравите. Ще се радвам да се запознаем. Аз ще бъда тук и ще ви чакам в града на Богородица.