04 Mar 08  |  Празници

      “Да ни е честит 3-март, скъпи съотечественици! Да живее Велика България! България е сърцето на ЕС!” Това са едва два от лозунгите, които с удоволствие бихме окачили в центъра на всеки град в Милата ни Родина. И то не само за днес – бихме ги оставили да стоят така до 2878 година, когато ще празнуваме едно хилядолетие от Освобождението от турско иго. Чак тогава бихме се върнали и собственоръчно бихме ги свалили. Сигурни сме, че ако оцелеем още 1000 години, то няма да е необходимо да се припомня на никого, че сме ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ и че БЪЛГАРИЯ Е НАД ВСИЧКО.

     Изминаха 130 години откакто българите се ОСВОБОДИХМЕ. Като списание за всичко българско bTOURISM няма ди ви губи времето, за да ви разказва за отминалата слава, за кървавия османски ятаган и червения полумесец, за Шипка – Шейново и за битките край Стара Загора. И това не защото ги смятаме за маловажни – напротив. Просто всички други медии ще се убият да ви разказват за това – и Слава Богу, така трябва да е. Ние ще го кажем с две думи – имаме всички основания да считаме Руско-турската война за своя, защото ако не са били десетките хиляди български опълченци (от овчар до професор), то руското командване едва ли е щяло да се справи с турския гамбит. Справка (на който му се занимава нека провери): в руските учебници по военна история Руско-турската война от 1877-78 се дава за пример как на трябва да се води война. Ние обаче днес искаме да ви обърнем внимание на нещо друго – национализма.

     Напъваме си главите и се опитваме да си представим 3 март 1978 година. Затваряме очи и в съзнанието ни бавно започват да се очертават най-големите столични булеварди. Небето над НРБългария е синьо като очите на Апостола, по прозорците на всяка кооперация са виснали стотици български знамена и вятърът спокойно ги развява. Във въздуха се носи миризмата на Победата. Мирише на самочувстве. Тръгваме от СУ към Партийния дом, а пред нас се точи океан от хора. Десетки хиляди българи са изпълнили до пръсване тесните улички на жълтите павета, обградили са Народното събрание, наобиколили са храм-паметника Александър Невски. Чуват се викове: “Да живее България!”, тук таме забива по някой тъпън. Над главите им висят огроми четириметрови знамена и цепят въздуха. Тръгва парадното шествие. На километри зазвучава мелодията на песента “От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила”... Най-напред върви духов оркестър – 100 медни иструмента засвирват маршовете на Дико Илиев. Стотици военни преминават с маршова стъпка и високо вдигнати чела. Пред очите ни преминава цялата военна история на България – опълченци, униформени от Княжество България, жандармеристи от Източна Румелия, македонски комити с по две знамена преметнати на ремък през кръста, воини от Балканските войни, летци, танкисти, моряци от Флота... След тях спокойно преминава манифестация от ученици. Ръководителите на десетки училища от всички градове и села цяла година са подготвяли своето представяне. Изпратили са в София най-добрите пионерчета и чавдарчета, ушили са им нови униформи, а в ръцете им са поставили по едно байраче. След децата се заизвива дълга колона от работници – труженици на БКП на КПСС и светлите бъднини. Вървим с хората напред и се озоваваме пред Партийния дом. На висок пиеадестал е застанал Тодор Живков и с прегъната китка помахва на масата. “Ураааааааааа!” – изревават по поръчка десетки хиляди гърла.

     Всъщност, такова нещо няма. През комунизма 3 март не се е празнувал. На комунягите 9 септеври им е изглеждал по-привлекателен, по-български. Иначе, картината, която си представихме сякаш не е чак толкова лоша – само да не беше по задължение. Да не те карат насила да се радваш. Ето защо на нас от bTOURISM ни се иска да споделим нещо: Национализмът се култивира. А, ей Богу, ние имаме нужда от много национализъм в момента. (Омоляваме ви да не свързвате думите ни с нищо, което има общо с АТАКА, Защита, халфова линия и т.н; Не за това говорим, ясно е!) Има държави, в които е прието със закон на националния празник да се окачват знамена. Задължително! В противен случай семейството, което не го е сторило, няма право на данъчни облекчения. И не говорим за североафрикански страни с рисунка на Калашников на националния флаг, а за една приятна държавица в прибалтика – Естония. Защо ли го правят? Единствено заради децата. Преценили са, че дечицата им не трябва да свързват националния празник само с това, че не ходят на училище и татко и мама са си вкъщи. В очите им се набиват стотиците естонски знамената, а без знаме крепостта не е истинка крепост. Няма ли флаг, няма и кой да го брани. Нали така?...

     Знаете ли, че в подготовката за основно образование в американските училища са залегнали само три принципа. Четене – когато пише Do not disturb, да знаят да го прочетат, писане – когато искат да не ги притесняват, да знаят как да го напишат и любов към US знамето – да се научат да му служат. Това национализъм ли е?...

     Всички хора, които говорят на български език, тачат и съхраняват българските традиции са БЪЛГАРИ. Щом имаме само една земя, едно слънце и една луна, трябва да имаме само една истина, една РОДИНА. Македонци, родопчани, мизийци, тракийци, каракачани, българомохамедани – всички сме деца на една майка. Затова на 3 март трябва да празнуваме заедно. Не е нужно много – където и да се намираме в България достатъчно е да отделим един следобед за да се разходим до най-близката забележителност. Това е България, все пак – на всеки километър има поне един римски мост, тракийско селище, средновековна крепост, възрожденска местност. Да си създадем традиция – тази година на 3 март ще сме на Рилския манастир. Догодина – в Бачково, след това в Батак, Шипка, Габрово, Копривчица. Като експерти за туризъм и култура ви гарантираме, че това ще окаже превъзходен ефект върху самочувствието ни.

     Още само две думи и приключваме. На 17 февруари т.г. на 45 километра от България, на сръбското православно гробище в Косово цъфна ислямска държавица, която, както се очаква, ще стане част от Велика Шиптария. Сърбите твърдят, че Косово е сърцето им и без него нямат държава. Опитваме се да си прадставим какво означава това и се ужасяваме. Можем ли и ние без своите символи?... Без манастирите на Родопа и Рила, без Панорамата в Плевен и Стара Загора, без Царевец, Арбанаси, Калофер и Батак. Изобщо без всичко, което наричаме свой дом? Представяте ли си да е необходимо да си вадим визи за да посетим тези места. За нас тази мисъл е достатъчна за да обичаме България още повече и да сме готови на всичко за да я защитим.

     “Опознай Родината за да я обикнеш!”, твърди един познат лозунг. А ние ви казваме: ПЪТУВАЙТЕ! Държавата ни е достатъчно малка за да може сутрин да сме на плаж в Созопол, а следобед да караме ски на Пампорово. Затова трябва да си я пазим и да си я обичаме.

     Да ни е честит 3-март, скъпи съотечественици! Да живее Велика България! България е сърцето на ЕС!

     БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ!