28 Feb 08  |  Други

      Февруари е „Малък сечко”, защото традиционно по време зимата показва най-голямата си лошотия. Сух студ, мраз, и всичко това, когато дървата са на привършване и българинът е трябвало да отскочи отново до гората. Тоест, той е „Малък” не заради дните си, а защото докато трае отново се сече.

     В представите на българина денят 29-ти не е натоварен с по-различни окраски. Родените на 29-ти няма да станат вампири, не се възприемат като някакви демони, не отказват попове да ги кръщават. Като се има предвид, че до Втората световна война по-голямата част от селячеството не е знаела точната си дата на раждане, стигаме до извода, че на никой не му е пукало, че трябва да празнува рождения си ден през четири години. Това е сегашен проблем, на XXI век. Всички източват вратове и надничат като сурикати, като разберат, че еди кой си е роден на 29 февруари. За много хора, пръкнали се на бял свят тогава, това им е и първоначалният социален старт. „Здрасти, казвам се Гошо, вярно ли е, че си роден на 29 февруари?” След което следва въпрос – кога празнуваш? Майната ти Гошо, празнувам на четири години, празнувам на първи март или на 28 февруари.

     В същност, по време на комунизма се налага нещо като мода да се празнува на 28 февруари. Сякаш „Жената днес” и „Антени” са дали съвет на читателите се, че точно тогава техните деца трябва да отбележат раждането си. Само че не е така. Представете си ситуация, в която искате да отидете на театър, но билетите за желаната от вас постановка вече са свършили. След това, благодарение на дивия ви късмет откогато сте се родили, някой се обажда на телефона на касите и отказва резервацията си. Отивате на постановката, благодарение на чуждата резервация, но през цялото време ви гложди въпроса, че не това е вашето място. Сякаш духът на този, който се отказал в последния момент от стола си стои като „смъртта на два метра от вас” или направо се е гушнал в скута ви. Пешо от Стара Загора, който е роден на 29-ти, ми казва, че на 28 никога не се е чувствал свойски. Имал е чувството, че изяжда празника на тези, които наистина са си родени на 28-ми. А Пешо учи за доктор и е далеч от всякакви суеверия, предчувствия и съмнения от този тип.

     Родените на 29-ти в света са малко над четири милиона, което на фона на шестмилиардното население на планетата си е истинска рядкост. Е, все още има държави, които са и по други календари. Каква е причината някои хора да се чувстват прецакани или да се имат за уникални, защото са излазли от мама в толкова рядък ден. В началото Юлий Цезар взел някакви изчисления от египтяните и стигнал до извода, че на всяка година се натрупва по една четвърт ден, който остава да си се събира в резерв. Така на четири години, трябва да се появи още един ден. По календара на папа Григорий е още по-сложно, затова сега няма какво да ви занимаваме с него. Както и да е, да не гледаме на нещата философски и да си представим, че наистина се натрупва тази една четвърт на година. Не знам как така се полуава запас от време, но бих искал да разбира как пространството си го скътава за черни февруарски дни. Така, заради изчисленията на еди кой си и еди кой си стигаме до резултата. Някакви хора се раждат на рядка дата, въпреки че са родени в един обикновен ден, просто ден. Дали е възможно обаче да има и други хора, които да са родени на още по-рядка дата? Дали има някаква група, много по-рядка от 29-то февруарците. Защо да не, много държави въобще не са имали някоя дата в годината заради смяна на календарите и наваксване спрямо останалите.

     Сега е малко сложно. Първия случай на 30 февруари е регистриран в Швеция. През 1699 година те решават да преминат от юлианския към григорианския календар, като пропускат допълнителни дни за всички високосни години след 1700 година. Така шведския календар става един ден напред спрямо юлианския и десет дена напред спрямо григорианския. През 1711 година шведите решават да се върнат отново към юлианския и затова от следващите две години, за да наваксат, февруари има 30 и 29 дена. През 1929 година Съвесткият съюз приема революционен календар, който не се съобразява нито с императори, нито с папи. В този календар всички дни са задължително с по 30 дена. Така годината в „Съюз нерушимъй” става с по 360 дена. Останалите пет-шест дена, незнайно как, се натрупвали и били даввани за почивка, незнайно от нас кога, но явно са излизали от календарното време на годината. И 1930, и 1931 година в бившия блок са имали по 30 дена.

     За последно ще ви кажем, че в първоначалния си вид юлианския календар също съдържа 30 дена, но Октавиан Август (да бе, само той ще е) открива някаква грешка в изчисленията на предшественика си. Затова в негова чест месецът кръстен на него получава 31 дена, а февруари 28 и 29 когато годината е високосна.

     Нямаме представа колко хора са родени на 30 февруари в тези редки случаи, но със сигурност те са абсолютното малцинство. Със сигурност има някой в бившия Съветски съюз, който не може в момента да чества рождения си ден дори и през четири години.