15 Feb 08  |  Общество

      Имали сме си били цял Национален център за изучаване на общественото мнение. Каква е неговата работа? Той трябва да се запознава с нашето мнение, след което запознава нас с нашето си мнение. Печели и пари от тази си дейност. За някои това е тарикатлък в стил “великия комбинатор” Остап Бендер, а за други е поредната пирамида, която се заиграва с и без това изтормозеното ни общество. За трети, които са и най-прави, това е нужна на всяко демократично общество институция. Същият този център ни дава информация, че българите не били достатъчно запознати, преди референдум, с петролопровода “Бургас-Александруполис”. Ние от нефт не разбираме, от американските филми знаем, че той е в ръцете на мръсни фанатици, а Ал Гор ни усведомява, че е на привършване. Силно ни вълнува и колко струва барел от него на американската борса, защото, по неведоми пътища господни, от това зависи и цената на сиренето. Живеем в някакъв нефтен свят, който стопаджийският ми пътешественически ум не може да приеме, чисто морално. 500 години турска робия ми е изградила някакви решетки и аз не мога да си представя как нефтът е по-голям от хляба. Ей го, на, и до там я докарахме. Няма какво да се залъгваме, хлебните държави са бедни държави. Сигурно се питате каква връзка има “Бургас-Александруполис” с кое да е онлайн списание? Ако тръгнем да го разглеждаме от точка на екологията, няма какво повече да ви кажем от това, че ако се пукне България ще почернее на картата. Или има какво? Незнанието за изграждането на една тръба, по дълга от “срамната стена” на Анастасий Първи, е извадка за незнанието в Републиката като цяло. И понеже си имаме категория екотуризъм, ще погледнем цифрите, като ги нагодим към все по-засилващия се проблем “екология” в страната.

    Най-запознати с проекта били младите. Същите тези млади, които все по-напористо прекарват в държавата ни една нова световна субкултура. Културата на екологията ще е следващата хипария, ще съчетае пънк бунта, но този път няма да има източен и западен блок. Този път тя ще привлече бизнесмени, спортисти и артисти, и ще чакаме да се роди някой нов Джон Ленън. Съжаляваме за феновете на Ю Ту, но Боно не върши работа. Интересното е, че ако тази субкултура стане факт, това ще е първото подобно събитие. Тоест, досега в центъра на всяка голяма културна революция стои човекът. А при тази, за която сме сигурни, че ще се случи, наблюдаваме някакво антиренесансово поведение. Човек вече е представен като убиец, но не на евреи в продължение на шест години. Човекът е изместен настрани и трябва да се поклони на майка природа и да се научи да й служи вярно. Стигнахме до този извод, четейки една статистика за Бургас-Александруполис!

    Националният център ни дава информация, че и високообразованите знаят това онова за петролопровода. Същите онези високообразовани, които масово започват да прегръщат идеята ”екология”, същите онези, които виждахме на репортажите от акциите на екоактивистите. Онези, които могат да превърнат екопротеста в нещо повече от скачане по улиците и сблъсъци с полицията. Онези, които имат и връзките, нужния професионален опит, за да прекарат една или друга идея на по-високо ниво. Това са онези високообразовани хора, които трябва да поведат младите и талантливи хора. Нима е възможно да има такива проблясъци на гражданско общество в България и така добре сработено да работи една система, за да стигнем до що годе някаква добра демокрация! Зарежи че е възможно, даже вече набира някаква скорост. Не е тайна за никой, че гражданското съревнование БСП/СДС, комунизъм/демокрация, отдавна е отшумяло, а твърде дългата му актуалност беше спънка за обществено развитие и чиста проба тъпчене на едно място.

    Според статистиката, другите, които са запознати са жителите на Бургас и околия. Хвала на такива граждани! Най-незапознати са една голяма група от хора, които се родиха и култивираха по време на комунизма. Те съставляват огромен процент от населението на държавата. Ние нямаме нищо против тях. Както е казал Фуко, никой не избира къде да се роди и социализира. Те са онази част от веригата, която в момента не е смазана добре, която не е мост между поколенията. Те са хората, които все още живеят с романтиката на подвига от 1989 година, но нямат навика да живеят така, както трябваше да стане след ноември горесопменатата година. Онези хора, които не са свикнали с бяса на пазарната икономика и конкуренцията. Онези, които не отдават толкова значение на иновацията и креативността. Те са хората, на които завиждаме – имаш един граждански дълг за образование и семейство и получаваш човешки начин на живот – апартамент, кола, доходи и почивка два пъти в годината. Пак повтарям, с нищо не са виновни, че са научени да живеят по правилата на летаргията. По време на комунизма властта залива с вода цял античен град като Севтополис, разрушава половината от разкопките на Пловдив като ги наказва с бетон. Затрупват се пещери и т.н., и т.н. Списъкът е по-дълъг от магистрала “Тракия”. Тогава за бунт не може и да се мисли, имаме няколко случая около Пражката пролет през 1968 година, но те не могат да ни служат за представителна извадка. Затова сега не можем да им се сърдим, че не приемат нашата екоидея. Не я разбират, смятат я за твърде преекспонирана и не осмислят напълно какви толкова са загубите от застрояването на Иракли. За голяма част от тях правенето на нещо от хората с пари е даденост. Точно тази летаргия, ако бъде изчистена, няма да имаме нито един излишен хотел и нито един природен обект, който да бъде унищожен. В един от броевете си списание BM пише, че дори и в областта на гражданското общество България може да си съперничи с Франция. За доказателство посочи учителските протести. Само че при тях ставаше въпрос за заплащане, а не за идея, която като се защитава не носи материални облаги на протестиращите. Нямаше нито един учител на нито един протест за Странджа. Искам да помоля Националния център за изучаване на общественото мнение да направи подобно изследване и с екоакциите от лятото. Запознати ли са хората какво точно се защитава в Странджа, какво има и какво няма там. Освен това, нека да разберат тези, които се целуваха вчера (14.02) в защита на Иракли, какво мислят другите за тях. Нека да се разбере, знае ли се в България защо трябва да има подобни акции и има ли смисъл те да се продължават. Защото Странджа много повече нашумя с безумни полицейски акции срещу блогъри, отколкото с вековните си дъбове.

    За финал остава само да ви кажем, че прблемът незнание си има социален статут. Той е нещо като субкултура и при определени прослойки и възрасти знаем, че със сигурност е проблем, а при други знаем, че го няма. Три поколения в България, с три различни нагласи към света образуват проучването на НЦИОМ и няма много смисъл от цифри, те могат да бъдат много по-изненадващи във Франция. А на нас не ни остава нищо друго, освен да станем част от промяната, която искаме да се случи.*

*Стани част от приомяната, която искаш да се случи – Ганди
Снимката от протеста за Странджа ни е предоставена от Симион Патеев, виж повече на nabludatel.info