14 Feb 08  |  Събития

      Беше вечерта на втори пореден концерт на група японци нарекли себе си „Ямато”, което значи “Япония” на старояпонски, или поне така обясниха организаторите. Събитието се очакваше с особен интерес, поради настъпващата втора фаза от алхимическия брак между Изтока и Запада, в случая представяни от България и Япония. Голф игрища и болници, бяха последвани от банда здрави мъжаги (и няколко жени) думкащи по традиционно опънати кожи. Не съм присъствал на предишното събитие, но смятам, че и това се е доближава максимално до него.

Особено важен при подобни мултикултурни събития фактор е публиката, която се оказа отдадена на идеята си – състоеше се основно от върли привърженици на Страната на изгряващото слънце, както местните не я наричат, като огромна част от тях разбираха напълно сложния йероглифен език и се смееха с пълно гърло на всяко подмятане от страна на изпълнителите. В добрата си част това бяха добри и възпитани хора, от типа, който няма да видите несрасани в сутрешния трамвай и които винаги биха изпили с вас по чаша „пенлива течност”, само защото думата „бира” е част от добре забравеното минало. Тези хора се тълпяха от всички страни, чакащи да видят с какво ще ги изумят дузина симпатични азиатци. Лицемерие и словоблудство изпълниха залата в най-точния момент. И всичко започна.

Двама от групата започнаха да удрят по барабаните в краката си. Мястото се изпълни с вреден шум, публиката бе в екстаз, започна да акомпанира на думкащите на сцената хора, смеейки се лудо в първа криза на неосъзнат наркотичен глад. Атмосферата бе наелектризирана още преди истинското начало. Японците харесаха това и започнаха да блъскат още по-силно, пристигнаха и още. Огрени от прожектори те бяха сигурните победители от сблъсъка. Блъскането стана още по-ритмично и отблъскващо, всички се понесоха в лудешкия му бяг. От смелите първи редици се чуха първи подшмърквания, думата „кокаин” изпълни залата.

С малки почивки първите минути бяха фатални. На първата пауза всичко утихна в следоргазмен сън. Бяхме готови за смях. И той дойде. Момче и момиче думкаха в някаква безумно съревнование. Носиха си ударните инструменти, за да показват сила и не спираха да шумят. Върхът на комедията беше един гигантски барабан във формата на вагина (що за традиция?) върху който две жени удряха с изкуствени пениси. Отново екстаз.

Почивка. Помислих си за последния концерт на немски метъл педофили - харектерни за подобни събития са сола на барабаните. Винаги еднакви и винаги въпросният барабанист вдига палки към публиката, която вика. Очакваше ме втората част на безкрайното топовно соло.
И то започна постепено – бутафорна игра на тенис с тракане. Всички се смяха и тогава някаква опитомена японска маймуна започна да подскача по невероятно голям барабан. Това се хареса и ударите върху опънатата кожа отново се увеличиха, ритъмът им се засилваше почти до болка. Няколко жени близо до мен разкопчаха блузите си от напрежение, аз също очаквах нещо фатално. В най-френетичния момент на сцената изскочи гол японец с меч, който размаха пред всички. Започна да режи части от завесите и да заплашва първите редове. Трети пореден екстаз. Това беше най-хубавото изнасилване, което хората щяха да получат в скоро време. Бесният японец падна на колене в центъра и започна да забива меча в корема си. Докато вадеше вътрешностите си, публиката се блъскаше, за да се докосне до локвата кръв стигнала оркестрината. Там имаше вампири в брокерски костюми!

В този момент светлините загаснаха, за да чуят аплодисментите. А те продължиха дълго – жадната за кръв публика бе напълно доволна. Някой от изпълнителите запали лула с опиум, за да разсее миризмата на почистващ препарат. Миризма на повърнато бе изпълнила залата. Хората бяха доволни – много от тях излязоха с жълти зеници и освирепели усмивки, за да продължат безумния си парад навън.

*С термина "Гонзо" иде реч за "гонзо журналистика", а не за деветката на "Левски" или забравения Мъпет-герой. На тези, които са се обидили - такива са правилата...