11 Feb 08  |  Общество

      Киното и Театърът са един от големите барометри на съвремената култура. За държава, която култивира и изгражда качествени режисьори и сценаристи винаги се говори с уважение и буди респект.(В този смисъл: bTOURISM честити 60-тата годишнина на всички чада на Националната академия за театрално и филмово изкуство – дерзайте!). Я, да погледнем какво направиха югославяните през последните 20-ина години и какво филмово лице си изградиха те с режисьори като Емир Кустерица, например. Уви, за голям пробив на българско игрално кино на Запад все още е доста трудно да се говори. Причините са доста, повечето от тях са гадни за коментиране и затова засега няма да се спираме на тях. Нека обаче да обърнем поглед към едно от лицата на BG киното, което съвсем неусетно през последните години понатрупа отличия, здраво се затвърди на международните филмови фестивали и като че ли поприпомни на еврокритиците, че в България е имало, има и ще има КИНО. Какво се случи на полето на документалното кино през първата година от членството ни в ЕС?

    Филмът “Един киноман в началото на века” на режисьора Петър Одажиев победи над 230 филма от 60 страни и спечели наградата за най-добър международен документален филм на Нюйоркския фестивал за независимо кино. С този американски филмов си свързват имената на Робърт Редфорд, Джордж Клуни, Анди Гарсия, като често филмите представяни на него стигат до Оскарите.
    През 2007 година голямата награда за най-добър филм на фестивала в немския град Котбус спечели филма “Разследване” на Иглика Трифонова. Филмът е заснет по действителен случай и пресъздава историята и причините довели до братоубийство. Убиецът е примерен баща, колега и съпруг, у когото избухват дълбоко стаявани чувства, довели до престъплението. След “Писмо до Америка” това със сигурност е най-успешният филм за Иглика Трифонова.

    Близо 10 награди за няколко месеца на 2007 година отнесе филмът “Проблемът с комарите и други истории” на режисьора Андрей Паунов. След премиера в Кан, филмът победоносно премина през фестивалите в Карлови Вари, Сараево, Торонто, Загреб, Лондон, Прищина и др. Сниман е в Белене. По думите на режисьора, това място е символистично за близката история не само на България, но и на Източна Европа. Освен, че там се е намирал един от комунистическите концлагери, Белене е свързан с един от грандиозните проекти на социализма – изграждането на атомна електроцентрала. Надеждите на местните жители за по-добър живот са свързани с тази идея – те все още разчитат новият режим да я изгради.

    Ралица Петрова е между непознатите режисьорски имена в България, които през 2007 година обиколиха световните фестивални киносалони. Късометражният й филм “Гнила ябълка” получи номинация за наградите на Европейската филмова академия, като по-рано беше отличен и на Берлинския филмов фестивал. Българката е студентка в Лондонското училище за кино и телевизия, а филмът, с който се представя е курсова работа.
    Далеч по-познато на филмовите критици в Европа е името на Адела Пеева. Омъжената за сърбин българска режисьорка отдавна спечели европейската публика като показа, че Костурица не е единственият, който отлично разгадава пъзелите на историческите съдби на народите от Балканите. След филма “Чия е тази песен?”, който през 2004 година спечели първа награда на международния фестивал за документално, късометражно и анимационно кино в Бомбай, през миналата година Адела Пеева получи втората за България номинация за наградите на Европейската филмова академия - с филма “Развод по албански”. Той бе отличен и у нас като получи Голямата награда на “Златната ракла” в Пловдив. След като скъсва дипломатически отношения с комунистическа Москва, най-дълго управлявалият диктатор в Европа, Енвер Ходжа, решава да изгони всички чужденци от Албания по подозрение, че са шпиони. Съпругите и децата на албанците, които са си взели жени от други социалистически държави са експортирани. Филмът разказва съдбата на четири албански семейства от смесен брак, които биват насилствено разтрогнати. В момента режисьорката подготвя следващия си филм, посветен на следвоенна Босна и Херцеговина.

    Голямата награда на “Златната ракла” в раздела за детско кино получи международната копродукция “Магна Аура”, в която всички детски роли са поверени на българчета. Сред акторите са още Васил Василев-Зуека, Николай Урумов, Малин Кръстев, Стефан Щерев, Елена Петрова и Параскева Джукелова.
    След премиерата на филма на BBC “Изоставените деца на България”, който здраво ни окаля в Европа, българският сценарист и продуцен Биляна Траянова отвръща на удара с филма “Дом”. Неотдавна тя заяви за Радио България, че възприема 60-минутната лента като “отговор срещу несправедливото настрайване към България в резултат на манипулиран и умело монтиран документален филм за един дом, подготвен за закриване, какъвто е Могилино”. Филмът разказва историята на 8-годишната Деси, прикована в инвалидна количка, която е осиновена от семество от Варненско.

    Тези дни (между 7-12 февруари) на престижния Берлински фестивал се представя най-новия пълнометражен документален филм от България – “Коридор” №8” на режисьора Борис Десподов. Филмът разказва сложната съдба на балканците, който търсят пътища за опознаване един към друг. Основната сюжетна линия е построяването на трансбалкански пътнически коридор – проект, чиято реализация не се вижда скоро. Съставен е като мозайка от събития и хора, където всеки епизод представя по един герой от различните социални прослойки.