28 Jun 07  |  Етнотуризъм

      Една от любимите дестинации на bTOURISM.com е в посока Родопите. Малко ще е като причина да се споменат само природните дадености на планината. История, запазен фолклор, тежка, истинска планинска музика, мултинационалност на населението, религиозна диференцираност и гостоприемство. Родопа крещи в лицето на туриста, че е планина на Балканския полуостров, типична е за най-красивите балкански отношения и колорит. От планината на Орфей, родила голяма част от искрената му музика и героизма му, тя преминава към планината станала свидетел на едни от най-тежките исторически случаи в историята на България.
    Тръгнахме от Смолян в посока към едно от най-високите селища в Родопите – Славейно. Целта на обикалянето по селата беше събиране на фолклор и най-вече опитване на домашен, типично смолянски, пататник. Знаехме, че има много негови разновидности като технология на приготвяне и искахме за два-три дена да пробваме от всичките. За наше щастие големите наводнения в смолянско не ни дадоха да се качим на високо и трябваше да се задоволим с близкото село Левочево, до него се стига за около час пеша от Смолян. Селото е изцяло християнско, за смесена планина като Родопите е важно да се знае каква е религиозната принадлежност на населението на дадено селище. Най-малко, за да знаеш как да говориш пред хората и какви теми да подхващаш. През целия път, изкачвайки се нагоре, сякаш се движихме покрай постоянно сменящи се ждрела. Открита гледка, която представяше далечни върхове, изглеждащи като планински пейзаж в детска рисунка, а слънцето стоеше между тях, създавайки невероятна контра за обективи. Като навлязохме в самото село по-голямата част от населението се беше заела с възстановителни работи по църквата след наводнението и явно свикнали с гости, ние не бяхме приети като чужденци, с които трябва да се свикне. Иван Хаджийски е трябвало да напише книга – “Бит и душевност на родопчанина”, само един поглед през двора на къщите е достатъчен, за да предизвикате гостоприемен жест. Нямахме спънка при нито един опит за заговаряне с хората. Къщата на баба Слава е във високата част на селото, а като излезеш на терасата същите тези върхове на планини се виждат от едно по-високо ниво и камбанарията на църквата се пада, едва ли не, в краката ви, осветявана от следобедното слънце. Хората казват, че бризът, които усетихме на същата тази тераса, идва от Средиземноморието, а той наистина носеше морска свежест и правеше по-поносим изключително горещия ден. Бяхме седем човека при напълно непозната за нас жена, която веднага ни направи кафе и картофи на жар. Никой няма да те пусне в Родопите без да ти е сложил нещо за ядене. Има голямо очарование в тази прастара принципност, много характерна за ориенталската култура и на нея трябва да се отговори със същата такава принципност. bTOURISM.com препоръчва – попаднете ли там, никога не отказвайте подобно гостоприемство, дори и приборите да са стари или не добре измити. В противен случай има голяма вероятност престоят ви да се превърне в досадно изживяване, в което няма нито да усетите атмосферата, нито да направите контакт с хората.
    Попаднахме в някакъв изключен от престъпност рай, в който не срещаш уплашени погледи от страна на местните, като на възможен вредител, нарушаващ ежедневието на хората. Направо влязохме в двора на дядо Петър, най-възрастният човек в селото, защото е полуглух и няма да чуе нищо от подвикванията ни от улицата. Когато ни забелязаха с жена си се усмихнаха по презумпция, както се посрещат гости. Не ни трябваха много обяснения кои сме и какво правим при тях, разговорът тръгна от само себе си. Жената на дядо Петър, прегърбена почти като буквата “Г”, тръгна с две пръчки в ръцете си, вместо бастуни, като подвижна мравчица, за да приготви масата за гостите. Извадихме късмет с по-различен вид пататник, който няма да срещнете в заведенията в Смолян, направен от варени картофи, а като гарнитура получихме таратор направен от домашно кисело мляко и градински краставици. Когато си тръгвахме, същата малка женица почти изправи натежалия си гръбнак, за да ме прегърне и да стигне бузата ми. Така излязохме от поредната къща в Левочево, с дотолкова пълни стомаси, че не можехме повече да погледнем храна. Не ни оставиха празни ръцете и след като си тръгвахме, получихме няколко килограма от прочутите родопски картофи и изпращане почти до автобуса. Левочево е малко село, но дотолкова колоритно, че в сайта ни ще бъдат включени поне още няколко статии, в които ще ви запознаем с околните параклиси, история, традиции и обичаи характерни за него, богата митология и демонология, и политическото разделение на населението му. Засега само искаме да ви опишем чувствата, които изпитахме, за да сте подготвени за настроението, което ще ви обземе докато сте там.