06 Feb 08  |  Еко туризъм

      Най-североизточната част на страната ни. Село Дуранкулак. Дуранкулашко езеро. Или Гъола, както го наричат местните жители. Гъола е една от най-важните крайбрежни влажни зони в Европа...
    “Безоточната долина”- това на турски значи Дуранкулак. И наистина селото е разположено в суха долина с високи подпочвени води, които на югоизток към морето извират на дъното на Дуранкулашкото езерото и постоянно го подхранват с пресни води. Въпреки това то е слабо солено, заради близостта си до Черно море и подземното просмукване на солена морска вода. Не е дълбоко, средно 1,4м., на места до 4м., а откритата водна площ е около 4000 дка, като отвсякъде е оградена от обширни растителни масиви. На изток е отделено от морето от тясна пясъчна ивица и се свързва с него посредством изкуствен канал. В западната част на езерото има два острова, като на по-големия има древно пещерно светилище на богинята Кибела, покровителка на природата и животните. На още няколко места около езерото са открити останки от селище от неолита (3800-5000г пр.н.е), считано за най-голямото за тогавашна континентална Европа.
    Стигнахме и до биологичната значимост на района. Но нея не можем да опишем в няколко изречения. Много изследователи в много томове са опитали да покажат какво природно богатство е Дуранкулак. И само частично са успяли. Езерото е от международно значение за опазването на над 260 застрашени от изчезване растения и животни. От съвсем дребни организми като едноклетъчните водорасли до бозайници като видрата. Всички те са важни, всеки вид дава своя дял, по-голям или малък, за биологичното разнообразие на района.
Заедно с разположеният на юг Шабленски езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро е обявено за място по Рамсарската конвенция, международен договор даващ основните насоки при опазването и разумното използване на влажните зони и техните ресурси. Българските рамсарски зони са 9, Сред тях са Сребърна, комплекс Беленски острови, Ропотамо, Атанасовско езеро и др. Езерото е и бъдеща защитена зона по европейската екологична мрежа Натура 2000.
    Самото езеро, както и съседните обработваеми земи и полустепни участъци, са важно убежище за много птици. Там се размножават редки видове като белооката потапница, морският дъждосвирец, малкият воден бик, нямия лебед, туриликът. Езерото е разположено и по миграционния път на прелетните птици Via Pontica и е важно място за почивка на хиляди птици. А дойде ли зимата... идват гъските... и се открива една от най-впечатляващите природни картини. Десетки, понякога стотици хиляди гъски хранещи се в нивите около езерото, излитащи вкупом, кацащи в езерото да утолят жаждата си, отново излитащи да пасат. Всичко придружено с далечните им нежни обаждания... И така всеки зимен ден.
    Дуранкулашкото езеро е зимно убежище основно на два вида гъски- голямата белочела гъска и червеногушата гъска. Втората е световно застрашен вид и в някои по-студени зими до 80% от световната популация зимува в района- езерото е най-важната влажна зона в света за зимуването на вида. При затоплянето на времето в края на февруари-март, гъските поемат далеч насевер към Сибир, където отглеждат малките си. Освен гъските, има още десетки хиляди птици зимуващи в езерото и в морето в съседство.
    Сериозна заплаха за птиците е ловът. Ловува се в рамките защитената територия, бракониерства се, стреля се по всички птици, не само по позволените за лов... загиват застрашени птици...контрол почти липсва. Има и други заплахи- незаконен риболов с мрежи, прекомерно водоползване. Поне “ нашествието на бетона” по черноморието ни не е достигнало още Дуранкулак. Засега...Дано неуспее. За да ги има езерото и неговите обитатели.