28 Jan 08  |  Събития

      Разстоянието между Перник и София е точно около 50 минути с влак. Пътешествието ви коства почти комунистическата сума от лев и осемдесе. На 26.01 в девет сутринта на трети коловоз „З” на Централна гара в София кипи оживление, неприсъщо за други дни. Влакът за Перник се пълни, като накрая остават и правостоящи. Хора с огромни фотоапарати и стативи, с раници и ПВЦ бири шумно обсъждат инженерната мисъл на цигани гении, заради построените от тях къщи с минимум разход на средства във „Факултета”. След около 45 минути влакът спира на гара „Даскалово”, погледите на присъстващите се насочват към панелните блокове на миньорския град и шушлеци и палта започват да се смъкват от закачалките. Бирите се доизпиват на екс, а фотоапаратите се вадят от калъфите. Приповдигността завладява влака, сякаш пътниците ще минат с него през границата Европа-Азия в Урал. От центарлата гара наизлизат големи тълпи и всички, като в невидим коридор, отправят редиците си в една посока. Жени от съседните будки и чистачки се задъхват от движението на хора, не свикнали с подобна шумутевица. „Всички са за фестивала, днес започва фестивала...”, коментират местните, викайки през улиците.
„Сурва” е най-големият фестивал на маскарадните игри в България. Засиленото присъствие на участници от цял свят автоматично включва Перник сред популярните фестивални градове, редом с Ница, Флоренция и други. За първи път се провежда през 1966 година, като тогава участие са взели само кукери от областта. С течение на времето той се превръща в общонационален. Докато през 1985 година вече става и международен. Провежда се на всеки две години.
След осовбождението на България читалище „Славянска беседа” прави опити за популяризация на западна култура, като са искали да организират маскиран фестивал по улиците на София. Естествено, участие са взели само чужденците живеещи в страната ни. На втория, третия опит, вече са се появили и маскирани българи, но били облечени като кукери, а не това е била идеята на организаторите от „Славянска беседа”. Така идеята за маскиран фестивал, без той да повтаря кукерските, се проваля. Разликата е в маската, по-точно в осмислянето на маската от хората живеещи в Ница и тези от село Дивотино, например. Кукерските игри се провеждат по Сирни заговезни. Те не са материално пресъздаване на бабини девитини. Продукт са на народното християнство, но в основата им се корени много по-дълбок смисъл, защото са продължение на едни от най-разпространените религиозни вярвания в цял свят. За тези вярвания са писали изследователи като Фрейзър, Дюркем, Мирча Елиаде. В кукерството се крие митът за умиращото и възраждащото се божество. Точно по тази причина провеждането на обреда зависи от Великден, защото Сирни е подвижен празник. Всички аграрни общества, зависими от фазите на слънцето, климатът и сезоните, са обръщали внимание на предпролетното възраждане на природата, след зимния й сън. Тогава появяващите се пъпки и събуждащите се култури, според повечето традиционни вярвания, са най-уязвими на външни или зли влияния. Природата се разбира като некръстено дете, а хората е трябвало да измислят начини да прогонят или омилостивят злите сили. Някои предават жертви, които трябва да успокоят боговете, а други, подобно на кукерите, се заемат с битка с тях. Тук някъде идва разликата в осмислянето на маската. За кукера маската не е просто художествен продукт, не е създадена с цел забавление и пищност. Според народните вярвания бай Пешо, слагайки маската, вече не е бакалиът Пешо. Той се превръща в друг човек, защото осъществява контакт с висши сили, до които другите не могат да достигнат. Освен това маската му служи и за да пази околните, защото докато е такова преходно състояние, между земята и небето, може да причини много вреди за обикновените хора само с погледа си. Маската трябва да е страшна, за да плаши духовете и бесовете. Целият костюм на кукера въплъщава в себе си ежедневието и страховете на хората, които го носят. Задължително, или желателно, е да съдържа фалически символи, защото фалосът е атрибутът на оплодяването, както на плодородната земя, така и на хората. Точно плодородието трябва да победи, или да бъде защитено в случая. Всяка една част от кукерското облекло си има значение и символика, а събрани всички по отделно, те конструират целия светоглед на изпълняващите ритуала и общността. Чановете и барабаните са задължители заради стряскащия шум, който също трябва да прогони бесовете.
Приближавайки към площада на Перник шумотевицата започва да забива малко от себе си в главата ви и мисълта за грандиозността на събитието кара краката да забързат хода си. За много хора държанието им става подобно на дете на панаир. Сергии със захарни петлета, опънати маси с кебабчета и бира, хиляди хора с деца на раменете си, наистина образвуат панаирна атмосфера. В началото на площада вече се чува и водещият, който обявява поредната излязла група с малко изкуствена приповдигнатост. Сякаш в него се бореха заповедите на организаторите, за вдигане на по-голямо шоу, и навикът от старото комунистическо водене на подобни събития. Естествено, желаещите да се насладят на шоуто са много, и хората се пръскат около правъгълника, наречен площад, надничайки зад вратовете си и бутайки се с пръсти в бъбреците. Повечето обаче стигнаха до разумната идея да посрещат и оглеждат кукерите още преди те да са стигнали до централното място. В „коридорчето” за репитиции. Там беше и по-ефектно. Наредени, и дори смесващи едни с други, всички участници наподобяваха на подготвящи се актьори за циркова площадка. Скачаха, танцуваха, мъчейки се да впечатлят десетките фотографи. Малки деца минаваха под въжетата на полицията и изтичваха до някой кукер за по снимка с прегръдка. Някъде около час и половина след като фестивала беше започнал полицията не можа да удържи положението и хората масово минаха през въжетата, като се смесиха с кукерите. Вадеха се камери, фотоапарати, мобилни телефони. А самите маскирани се чувстваха обидени, ако някой обектив подмине лицата им. Десетки групи от цялата страна и участници от най-различни държави вдигаха невъобразим шум от постоянното камбанене на чановете. Тъпани отмерваха ритмите и даваха заповед за периодичността на подскоците. Някои от участниците, подобно на американска военна рота, си имаха водач със свирка, която заместваше ударите на тъпана. Повечето от тях бяха облечени в стари кавалерийски униформи и размахваха сабя пред себе си, сякаш тепърва България излиза на бой за освобождение. Впечатление направиха две македонски групи, като при първата се наблюдаваше силен травестизъм. Мъжете не бяха традиционно облечени като булки или баби, а с модерни курвенски дрехи дефилираха като на гей-парад. Нищо чудно, като се има предвид, че най-големият гей-фестивал на Балканите се провежда в Скопие. От другата група се бяха направили като кукли с огромни глави. Сред тях се отличаваха и глави като тази на Саддам Хюсеин. Ирландци, италианци и словенци бяха доста пищни и видимо екзалтирани от случващото се. Изведнъж всички погледи се насочиха в една посока. По оградената с въжета уличка минаваше платформа, украсена с шарени пера, върху която облечена с клин и коронясана с пера танцуваше една от участничките. Целият колорит на различните видове кукери от България беше пристигнал, на улицата между Минения музей и малката църква не спираха да прииждат стотици хора, облечени с най-различни шарени дрехи, с козяци, приличащи на мечки, вапцали лицата си с черно. За няколко часа погледът ви може да се пренасити от зрелищната гледка на стремежа за униканост в облеклото и танца на хилядите, които взеха участие тази година. Червено, жълто, сиво и синьо заливат погледа ви, а в унисон с постоянната музика на хора и тъпани, може да се стигне до замъгляване.
Със сигурност в момента никой не плаши злите сили с кукери. Успех в плашенето може да има само сред децата. Във Фестивала на маскарадните игри в Перник до голяма степен се губи символиката на кукерството като идея, но като материализация на тази идея тя се запазва единствено чрез подобни прояви, защото кукерство се среща вече рядко по малките, останали с българи, села, а по този начин стимулът за изработване на маска и костюм от страна на младите се запазва.
Влакът за София от Перник в ранния следобед е по-препълнен и от студентски автобус в София. Отстъпват се места по облегалките на седалките, за да могат уморените крака на посетителите да си отпочинат малко. Атмосферата обаче е коренно различна спрямо сутринта. Уморени погледи са вперени през прозореца към земите на шопско, а съзнанията на повечето са потънали в сладката почивка на тишината, далеч от шума на чанове и пренаситеността с впечатления.
2010, ако светът дотогава не загине, ще се проведе следващият фестивал „Сурва”.