15 Jan 08  |  Зимен туризъм

      След като се научите да карате сноуборд, след като сте се научили да карате перфектно ски, идва моментът за търсене на истински адреналин като напуснете утъпканите писти и започнете фрийстайл спускания в планината. Естествено, особено при ските, за подобно нещо ви трябва съвсем различна екипировка и оборудване. Първото нещо, което трябва да знаете, когато се запътите в “неокултурената планина”, е че табелите и инструкциите за безопасност в хижите не са някаква глупост. Тоест, не се смейте, когато някакви препоръки ви изглеждат наивни, когато си мислите, че “много ясно това ще направите”.
На първо място, да не ви звучим като марксисти и ленинисти, планината е можеби най-живата материя в природата. Без тук да включваме животните, които я обитават. Тя е опасна, нейна основна характеристика е объркването, особено ако докато я изкачвате сте се съредоточили в чепиците си. Лесно може да се изгубите в планината, дори само ако спрете да си изядете сандвича под някой голям бор. Петте минути отделяне от групата може да се окажат фатални за вас. На мен ми се е случвало в ниска планина и то лятно време. По-важното е, че през зимата объркването се засилва от снега, евентуално и от падаща мъгла. Нека ви обясня от личен опит какви са фазите на полудяване в планината. На първо място, след един вкусен сандвич в стомаха си, бях убеден в правотата на пососката, към която трябва да потегля. Както казва Буковски – “ташак”. Реших да се върна до мястото, на което похапвах и да тръгна този път в правилната посока, “ташак”. Не го намерих. След около половин час изкачване и спускане разбрах, че се въртя в кръг,”ташак”. Тогава бях на 13 и не толкова философски гледах на въпроса. След първоначалното объркване идва паниката. Имаш чувството, че цялата огромност на околната природа се стоварва върху главата ти и изтисква въздуха от дробовете ти. Като при отрова, кръвоносните ти съдове се стягат и напрежение обхваща горната част на главата ви, до степен, че темето ви да изхвръкне.
Освен загубване, което в студено време сериозно може да ви осакати, могат да ви се случат и редица други злополуки в планината. Счупвания, измръзвания, навяхвания, за всичко това си има инструкции за първа помощ, които трябва да знаете и, пази Боже, използвате, ако се наложи.
Хипертонията може да бъде лека, умерена и тежка. Тя започва след като температурата на тялото започне да пада под 35 градуса. Леката хиопертония се изразява в: тръпки, мускулни крампи, сърцебиене, учестено дишане, вкочанясване, бледа и студена кожа.
Тежка хипотермия може да се познае по следните симптоми: нарушение на говора, състояние на обърканост, сънливост, забавяне на дишането и сърдечната дейност.
Свръхтежка хипотермия: сърдечни аритмии, трайно разширяване на зениците, кома, спиране на сърдечната дейност и дишането, привидна смърт. Важно е да се знае, че след спиране на сърдечната дейност на премръзналия има вероятност за съживяване. Периодът това да стане факт е между 15 и 60 минути. Ако се наблюдава премръзване, важно е веднага да се махнат мокрите и тесните дрехи, ако ви е възможно, веднага трябва да се въведе на топло място. Увиване с одеала и дрехи, както и топла вана, ще подействат като елексир за тялото. Съществува риск от шок от бързото затопляне поради разширяване на периферните кръвоносни съдове и нахлуване на студена кръв в кръвообращението. При спиране на сърдечната дейност и дишането незабавно трябва да се започне сърдечен масаж и изкуствено дишане до пристигането на помощ или транспорта до лечебно заведение. Най-уязвими към измръзване са долните крайници, последвани от горните и разбира се лицето. Има няколко фази на измръзване, които вие може да познаете по белезите им, подобно на раничката на долната главичка при сифилиса, пази Боже. При първата степен имаме зачервяване с ливиден оттенък. При втората степен се образуват мехури, пълни с течност. При третата степен се наблюдава умъртвяване на кожата на засегнатия участък. При последната четвърта степен се стига до умъртвяване на дълбоките тъкани. Важно е да се знае, че не трябва да се масажира измръзналия крайник.
Много често, след срещата с някой бор и зарита под сенга скала, се стига до счупване. Първият проблем е да познаете дали наистина става въпрос за счупване или нещо друго. Ако е счупено се появява деформация, която не е типична – под ъгъл и дъговидно. Мястото е странно подвижно, дотолкова, че да ви се доповръща. Не натискайте силно и не мърдайте наляво надясно счупения крайник. Важно е да не се натиска. При счупване се наблюдава силна болка и при най-малкия опит за движение, подутина и кръвоснабдяване. Ако установите с Шерлокхоумовска точност, че кракът, да речем, е счупен, следва трудната за вас задача. Единствено и само тогава ще разберете студентите по медицина. Защо трябва да гледат и режат трупове от първи курс и защо са толкова груби... Внимателно трябва да наместите, така, както трябва да изглежда нормално. Точно тази част би могла силно да разтрой корема ви, защото кожата сякаш плува в лой и много отчетливо, с ръцете си, разбирате, че двете кости са пречупени. Наместиуте ли веднъж, преминавате към обездвижването. То се извършва с подръчни средства, въжета, клони, картони, чукове, сърпове, пирони, на Витоша си има всичко. След което можете да си отпочинете и да помислите как да се извърши придвижването до някоя болница.
Друго, което може да ви се случи в планината е изкълчването. Изкълчването, драги ми колеги, е много характерно за ставите, най-вече. При него крайникът приема “принудително положение”. Изкълчената става блокира и движенията стават невъзможни. Ако се опитате да промените принудителното положение на крайника, ще усетите съпротива. След прекратяване на натиска , крайникът ще се върне в първоначалното положение. Болката е силна, може да има отток и хематом.
При навяхването най-честата причина е травмата. Представлява преразтягане на ставните връзки и ставната торба без нарушаване на тяхната цялост. Най-често глезен, коляно, китка.
Как да го познаете: Болката е внезапна и силна още при самото падане. Ставата бързо се подува, често след кратко време се образува и хематом. Движенията са болезнени, но възможни. Разберете, че след навяхване, не е хубаво да продължите да карате ски или да се катерите по скалите, защото само може да влошите положението. Първите 24 часа често налагайте с лед, за да предотвратите оттока и образуването на хематом. Направете стягаща превръзка с ластичен бинт.
Засега стига толкова съвети и препоръки. Има още редица проблеми, които могат да възникнат в планината, а за тях ще ви посъветваме утре.