12 Jan 08  |  Спортен туризъм

      По пътя на логиката, по-разумно е хората да са измислили сноуборда переди ските. Много по-лесно ни се струва сега да се плъзгаме по снега с дъска, отколкото с две тънки летви. Но човек, за да докаже, че е най-висшето същество на планетата, първо изобретява двете летви с щеки, а после се сещата за широката и удобна дъска. За родоначалник на екстремния спорт се смята Джак Бърчетр който завързал краката си с въжето от юздите на коня за една дъска. Нарекъл дъската “сноуборд”. Изобретението обаче далеч не прилича на сегашното, което се казва така. Съдбата е жестока с гениите и Джак не се прослвавил с находчивата си мисъл. Действието се развива в лято 1929-то, а сноуборда бил забравен за около 30 години.
През 1963 година Том Симс, дали е чел някъде и е изплагиатсвал или се е оказал доста по-хитър от Джак, защото е “само в осми клас”, е изобретил “скиборд”. Предтсвил го е като някакъв училищен проект, но тогава учитилките повече са се прехласвали пред къщите за птиченца на малките слaдки момиченца. За пореден път дъската за сняг била пренебрегната, докато Шърман Попен не бил измислил за децата си “снърфа”. Те станали толкова популярни в квартала и после в града, че Шърман скоро бил залят от поръчки за направата на снърф.
След като имаме налице наличието на тези три изобретения, съвсем малко останало до популяризирането и създването на истинския сноуборд. За негов “баш” откривател се смята Димитри Милович, който решил по атрактивен начин да си разбие мутрата в снега като за целта използва табла от стола за хранене. Разбил си мутрата, но скоро започнал да овладява и управлява непокорната табла, и понеже бил сърфист, решил да конструира нещо подобно. Той нарекъл своя сноуборд “уинтърстик”, а през март 1975 година в списание Newsweek вече била излязла за него статия. Малко след от новото изобретение започва да се интересува, познайте кой, Джейк Бъртън Карпентър, режисьорът на филмите с вампири и извънземни е Джон Карпентър, а Джейк е ония, който създава марката “Бъртън” и става един от най-големите сноуборд състезатели. Бъртън и Уинтърстик въвели първата "истинска" технология за правене на сноуборд през 1980 г. В същата година в списание Powder излиза материал, който спомага за утвърждаването на
тенденцията на нов фристайл стил в сноуборда.
Така в края на 70-те и началото на 80-те сноуборда започнал да се утвърждава като средство за пързулкане по лед. Започват състезания и експериментиране, за да се стигне до наши дни, когато около 50% от населението на САЩ разполагат с личен сноуборд.
В България напоследък също се наблюдава засилен интерес към сноуборда, който навлиза в страната ни след 1991 година. Интересът може би се дължи и на готините аксесоари, ако решите да станете такива. Все още обаче оборудването е много скъпо за голяма част от желаещите. Ето какво ви трябва за първия ден, когато се качите на страховитата дъска. Сноубордът е бърз, бесен и опасен! Внимавайте да не го оставяте без надзор и то с долната му част, с която се плъзгате. Може да причини доста щети, ако сам тръгне надолу по някой склон и срещне нечии женски крак. Може и да го изгубите при мечките в гората. Затова, като Дядо Коледа ви донеса новата играчка, винагия поставяйте надолу с апаратите за закопчаване, че е доста скъпа, за да я изгубите. След като се уверите, че вие и вашата дъска не сте опасни за околните следват следните процедури: Закопчайте на равно само водещия крак и използвайте задния ви крак за опора като стъпите директно на снега. Вдигнете сноуборда с крак, за да усетите тежестта му. Сменете посоката като се завъртите около задния си крак. Закантете първо с пета (сноуборда пред вас) и натиснете за да усетите канта и как се огъва сноуборда. Повторете същото със закантване с пръстите. Вече сте шики сноубордист, но все още ви е рано да ходите да правите номера пред мацки с расти. След като сте наравно и сте си закопчали краката към дъската е важно да се научите как трябва да регулирате тежестта на тялото си и да направите няколко леки завоя, наляво надясно. При каране на сноуборд тежестта винаги пада на предния крак, а задния направлява посоката на движение. За целта трябва да сте леко приведени напред, без да се страхувате, че ще забиете нос в утъпкания сняг. А ако забиете, няма страшно, после следва едно приятно парене на физиономията. На леко наклонено място, може и почти равно, трябва да задивжите сноуборда, както сте го правили като дете със скейт. Тук се получава малко кофти ситуация, защото предния ви крак е извит напълно настрани и ще се чувствате доста нелепо докато тикате някава дъска по снега, а десният ви крак е обърнат некомфортно наляво Но няма как, ако искате мацките да ви харесват след само една година, трябва да минете през всичко това. След като се засилите наравното и сам сте изтикал борда, кажете “Ухууу”. Вече трябва да минете към терен с наклон. Първо закопчавате предния си крак, върху, който пада тежестта докато карате, като го държите присвит, за да може борда да е леко вдигнат и да не правите безумни опити за шпагат. След това, като държите отново тежестта напред, се накланяте и пускате дъската, като задния ви крак трябва да е близо до автомата, за да може да се включи веднага в управлението. Трябва да сте подготвени и да не търсите автомата със задния си крак като ключ в тъмна стая, а да може да го закопчаете веднага, без да променяте центъра на тежестта.
За финал остава само да ви кажа, че белият цвят има над 170 нюанса, но разпилени кръв и сополи по снега не са нюанс на бялото, а по-скоро високомерен опит да се подкара сноуборд. Наслаждавайте се на падналия сняг в републиката, пускайте расти, слушайте жици и животът ви ще е по-хубав!