15 Dec 07  |  Планински туризъм

      Питали ли сте се някога как изглежда Раят?
   Като дете си мислих, че това е светът, намиращ се върху пухкавите облаци, които понякога можех да гледам с часове. Не вярвах, че ще имам възможност да попадна толкова скоро на място приличащо на това от мечтите ми! Но се оказа, че не е така, че такова място има съвсем близо до мен, в моята родна България.
   Група ентусиасти, решени да се махнат поне за малко от забързаното ежедневие на големия град, тръгнахме към една от най-старите хижи в България – х. Рай. Добре, че желанието ни беше голямо, защото по средата на зимата и без подходяща екипировка, само то успя да ни помогне през трудния преход. Крепеше ни и мисълта, че ще видим и най-големия водопад на Балканския полуостров, а именно тъй нар. Райско пръскало. Предварително събрали информация, знаехме, че стигнем ли до хижата, ще успеем да зърнем това чудо на природата високо 121 метра. Но уви, мъглата се оказа твърде гъста. Не само, че от самата хижа не се виждаше, а дори когато си на 2 метра от него, можеш да чуеш само звука от падаща вода. Но нищо, тази разходка в Стара планина се оказа толкова приятна за всички, че решихме да се върнем отново през друго време на годината.

   И отново, отвратени от монотонния живот в града, само 9 месеца по-късно, стегнахме багажа и направихме втори опит да видим Райското пръскало. За съжаление и есента не се оказа много гостоприемна. Отново мъгла! Първи ден, втори ден...пак мъгла! Вечерта небето е пълно със звезди, толкова ярки, че с нищо не подсказват колко мрачен и сив ще бъде денят. Хижарят ни успокоява с факта, че е бил свидетел как за един ден са се менили всички сезони, там горе в Балкана. И наистина, последната сутрин бяхме събудени от ярките лъчи на ноемврийското слънце. Сякаш бяхме на съвсем различно място, сякаш виждахме хижата за първи път. Цялата мъгла, която предишният ден се бе спуснала над местността, сега се намираше ниско под нас. Най-накрая успяхме да видим този райски водопад. Но мъглата малко по малко започваше да пълзи нагоре, заплашвайки отново да обгърне всичко. Затова бързо грабнахме якетата и тръгнахме. Успяхме да изпреварим тези сиви облаци, които плътно ни следяха. И изведнъж там горе, станахме свидетели на една вълшебна гледка! Над нас – скали и падаща кристално чиста вода, под нас бели пухкави облаци. Всичко бе толкова чисто и красиво! Все едно, че си попаднал в един различен свят, намиращ се там високо върху облаците. Те сякаш бяха погълнали всичко зло и сиво и бяха оставили само красота, тишина и спокойствие.

   Сега разбрахме, защо това място бе наречено райско. И горещо препоръчваме, на всеки който има възможност и желание, да го посети. Независимо кой сезон! Това място крие очарование през всеки един месец. Дори и мъглата, която властва през по-голямата част от годината е нещо уникално. Дайте си малко почивка, идете за ден, два в Рая!