Уморени крила
08 Nov 07 | Екотуризъм
Via Pontica. Какво е пък това? Името е латинско. И е споменавано по нашите земи много преди България да бъде създадена. Буквално се превежда като Понтийски път. Понт е едно от имената на Черно море.
Via Pontica( западночерноморски) е вторият по големина миграционен път на прелетните птици в Европа. Милиони птици всяка пролет и есен прелитат хиляди километри от районите на зимуване до местата за размножаване и обратно. Те преминават и през България- по цялото ни морско крайбрежие. По-голямата част от птиците мигрират непосредствено над морския бряг до няколко километра навътре в сушата. Миграционния път е широк и често ято от мигриращи птици могат да се види а десетки километри на запад( например над Провадия и Силистра).
Да станеш свидетел на миграция по Via Pontica, особено в дните на най- интензивен прелет, е нещо грандиозно. Тук не става дума само за щъркелите, чиито ята всички сме виждали. Говорим за стотици видове птици. Не искаме да ви ангажираме с цифри за мащаба на прелета , броя видове и т.н. Но е важно все пак да споменем, че почти цялата европейска популация на белия щъркел, цялата европейска популация на розовия пеликан, цялата европейска популация на световно- застрашения къдроглав пеликан, почти всички прелетни грабливи птици на Централна и Източна Европа прелитат над нашето крайбрежие. Няма да ви занимаваме с дребосъците-пойните птици. И не защото не са толкова ценни и познати,колкото по-едрите си събратя, а просто защото списъка с видове е доста обширен- наистина стотици видове, като за повечето дори не подозираме,че се срещат у нас. Може би си мислите, че грандиозно е прекалено силно дума. Не е.
Представете си края на август е и сте някъде по Черноморието. Където и да е. Дали някъде по курортите или на самотен плаж- няма значение. Птиците прелитат навсякъде.
Виждате малко ято щъркели. То ви носи малко тъга за отминаващото лято и мисли за бъдещето. След него идва друго. После още и още. Десетки хиляди птици в продължение на часове. И като сложим към това 1000 пеликана и 500 сокола, мишелова, блатаря и орела, картината става пълна. Разбира се не всеки ден е така. С наближаването на есента мигриращите видове се сменят с други и така до средата на ноември. На следващата година кръговрата се повтаря, същите видове, устремени на север, минават по същите места, после, отгледали рожбите си, заедно с тях, се понасят отново към “топлите страни”. И така хиляди години.
Препоръчваме ви, ако имате път към морето от март до юни и от средата на август до ноември, или пък живеете там, гледайте повече към небето. И ще разберете, че думите ни са истина.
Орнитотуризмът у нас в момента става все по-популярен и много чужденци дават сериозни суми, за да дойдат и да видят дори и един летящ пеликан или щъркел. Защото в техните страни отдавна ги няма. Мигриращите птици по Via Pontica, като част от уникалната ни природа, са също национално богатство. И трябва да го опазим.
Но пречките за прелетните птици по “безкрайния” им път са все повече. Заради загуба на местообитания, липса на спокойни места за почивка и хранене, заради необезопасената електопреносна мрежа, всяка година загиват хиляди птици. Отскоро има и друг сериозен проблем. Ветрогенератори. Строят се все нови и нови. От Балчик до Дуракулак има десетки. Те са нещо положително, незамърсяващо, съвременно. Безпорно. Но не навсякъде. Не на всяка цена. Не на цената на десетки животи. Печален опит със загинали птици убити от перките на генератори има в Испания, където минава другият голям миграционен път в Европа. Снимките от касапницата са потресаващи. Трябва ли и тук да се случи, за да се разбере, че мястото на генераторите не е там. Не по Via Pontica.
Via Pontica. Какво е пък това? Името е латинско. И е споменавано по нашите земи много преди България да бъде създадена. Буквално се превежда като Понтийски път. Понт е едно от имената на Черно море.
Via Pontica( западночерноморски) е вторият по големина миграционен път на прелетните птици в Европа. Милиони птици всяка пролет и есен прелитат хиляди километри от районите на зимуване до местата за размножаване и обратно. Те преминават и през България- по цялото ни морско крайбрежие. По-голямата част от птиците мигрират непосредствено над морския бряг до няколко километра навътре в сушата. Миграционния път е широк и често ято от мигриращи птици могат да се види а десетки километри на запад( например над Провадия и Силистра).
Да станеш свидетел на миграция по Via Pontica, особено в дните на най- интензивен прелет, е нещо грандиозно. Тук не става дума само за щъркелите, чиито ята всички сме виждали. Говорим за стотици видове птици. Не искаме да ви ангажираме с цифри за мащаба на прелета , броя видове и т.н. Но е важно все пак да споменем, че почти цялата европейска популация на белия щъркел, цялата европейска популация на розовия пеликан, цялата европейска популация на световно- застрашения къдроглав пеликан, почти всички прелетни грабливи птици на Централна и Източна Европа прелитат над нашето крайбрежие. Няма да ви занимаваме с дребосъците-пойните птици. И не защото не са толкова ценни и познати,колкото по-едрите си събратя, а просто защото списъка с видове е доста обширен- наистина стотици видове, като за повечето дори не подозираме,че се срещат у нас. Може би си мислите, че грандиозно е прекалено силно дума. Не е.
Представете си края на август е и сте някъде по Черноморието. Където и да е. Дали някъде по курортите или на самотен плаж- няма значение. Птиците прелитат навсякъде.
Препоръчваме ви, ако имате път към морето от март до юни и от средата на август до ноември, или пък живеете там, гледайте повече към небето. И ще разберете, че думите ни са истина.
Орнитотуризмът у нас в момента става все по-популярен и много чужденци дават сериозни суми, за да дойдат и да видят дори и един летящ пеликан или щъркел. Защото в техните страни отдавна ги няма. Мигриращите птици по Via Pontica, като част от уникалната ни природа, са също национално богатство. И трябва да го опазим.
Но пречките за прелетните птици по “безкрайния” им път са все повече. Заради загуба на местообитания, липса на спокойни места за почивка и хранене, заради необезопасената електопреносна мрежа, всяка година загиват хиляди птици. Отскоро има и друг сериозен проблем. Ветрогенератори. Строят се все нови и нови. От Балчик до Дуракулак има десетки. Те са нещо положително, незамърсяващо, съвременно. Безпорно. Но не навсякъде. Не на всяка цена. Не на цената на десетки животи. Печален опит със загинали птици убити от перките на генератори има в Испания, където минава другият голям миграционен път в Европа. Снимките от касапницата са потресаващи. Трябва ли и тук да се случи, за да се разбере, че мястото на генераторите не е там. Не по Via Pontica.