22 Oct 07  |  Забележителности

      Няма разумен човек, който да смята, че християнството стъпва на която и да е земя ей така. То следва и доказва Дарвиновата теория, че оцелява най-приспособимият. Идва на една територия и се сблъсква с местни варварски вярвания и обичаи и единствената му алтернатива е да се пригоди към локалните характеристики или безславно да отстъпи. Оттук идват и разнообразията му, както в ритуалите, така и в светците и висшите сили, които го представляват пред хората. Това не е ставало безнасилствено, но християнството прояви една универсалност, която позволи на всички народи, поне първоначално, да намерят в негово лице заместител, или по-точно продължител, на основните си вярвания и култове.
    Първият народ по нашите земи възприел новата общоевропейска религия са траките. За кратко време те стават ревностни пазители на християнската догматика и поддържат култа си жив, независимо от големите варварски атаки на Полуострова. По тази логика излиза въпросът, какво дава християнството на траките, че да могат те да го усвоят и пригодят към мирогледа си. Би било абсурдно да кажем, че новата религия не влиза в противоречие със соларния култ на траките и използването на огъня в голяма част от ритуалите. Това ги приближава много повече към Зороастризма. Нелепо ще е и ако заявим, че с личността на Христос предшествениците ни са намерили асоциация с хероическите си вярвания за богочовеците, които са били медиатор между небесния и земния свят. Култът към Богинята-майка също трябва да отпадне, дори и по чисто мачистки причини, защото новият християнски бог по презумпция е възприеман като мъж. Ние не сме изследователи с ранг, че да представяме мнението си за меродавно, ние сме четящи хора и като такива намираме сами за себе си логиката. Дали личността на Христос не намира продължение на дълговековен култ към Дионис. И двамата имат една много важна за целите Балкани характеристика – умиращото и възраждащото се божество. Всъщност Фрейзър, Мирча Илияде и Дюркем ни дават сведения, че това е най-разпространеното религиозно вярване в света. Кой е Дионис, какво представлява за траките той и оттам, защо Переперикон да е най-важното светилище на траките? Защо на негово място намираме после останки от християнски тракийски храмове?
    Както вече казахме в първия ни материал за Перперикон, за траките Дионис не е онзи бог на виното, какъвто е за гърците или какъвто е Бакхус за римляните. Тук виното играе много важна роля при изпълнението на ритуалите. То е кръв преди всичко. Не каква да е кръв, а оплодителна. Свързва се със земята, с Богинята-майка, то е кръвта на самия Дионис. Лозовата клонка е един от най-важните атрибути на божеството. Обикновеният вярващ асоциира с нея вярванията си, нужна е, за да докаже на хората, дори и чисто материално, че висшата сила съществува. В Християнството кръвта се асоциира със самия Христос. Но да започнем по-отрано. За траките Дионис е човек роден от Богинята-майка, който бива разкъсан от завист, за да се роди наново, този път от жена. Тук приликата с Христос е още по-голяма. И при двамата имаме майка човек и при двамата имаме смърт и две различни форми на възкресение. Великден съвпада с времето на възраждане на младата природа или по-точно с времето когато траките определят празниците си около Дионис. Празници, изразени, най-вече с грижата към новата реколта и вниманието към лозята. Днес намираме продължение на тези вярвания в кукерските игри.
Къде е мястото на Перперикон? Според археолози и геолози локализацията на свещения град е най-подходяща за развиване на най-силен култ към божеството. Именно тук Дионис намира своя дом. Погледнато отдалеч скалата наподобява на слонска глава, която наблюдава пристигащите към нея хора. Оттам се поставя отвор към слънцето, което в представите на траките също е олицетворение на Дионис. Оттам жреците могат да осъществят най-пряка връзка чрез свещеното си вино с божеството си. Перперикон е Каабата на траките. Няма по-добър избор на място, където вярващият да е толкова близо до Дионис. Ако след приемането на Християнството около V век култът към него е преминал наистина към вяра в Христос, можем спокойно да кажем, че Перперикон лесно става значим храмов комплекс на новата религия. Вярно, вече гадания с огън са неприложими, но градът става център на вярванията към умиращото и възраждащото се божество. Едни от най-разпространените ритуали на траките, независимо за кой период се отнасят те. Има много археологически данни, които свидетелстват, че Перперикон става важен център на новата религия за Византийската империя. Самите траки възприемат много повече вярата към Христос, а не към баща му – Господ. За тях той е реалното доказателство, което може да ги накара да изпитат религиозен респект. Дионис отшумява, името му е сменено, но не умират голяма част от култовете свързани с него. Както казах, виждаме това най-вече с кукерските игри, които съчетават в себе си остатък от локалното разбиране на християнството и култът към Дионис, както тук, така и в Древна Гърция. Така Перперикон става медиатор на две религии. Той е нужният храмов комплекс, който възприема новото и запазва старото. Става продължител на традиция неотшумяла и до днес. Въпреки че една от най-важните му характеристики отпада (гадаенето с огън и вино), той се превръща в нужна и много важна спойка, която играе роля поколения напред. Особено за Родопите.

Перперикон – историята – I-ва част