19 Oct 07  |  Екотуризъм

      Защо пък зелено? Златото не е зелено. А в България, знаем, големи златни залежи няма. Или поне не се знае.
Но ние, българите, всички, имаме друго, зелено злато, което не се мери в материална стойност. То няма цена. Безценно е.
Всяка частица от плодородната добруджанска земя, камъче от назъбения Калиакра, песъчинка от плажа на Иракли, капка вода от седемте „сълзи” на Рила, всеки вековен старопланински бук и родопски смърч, всяко уникално растение и рядко животно- това е златото на България.
Някои го приемат за даденост, която не може да изчезне, омаловажавайки така ценността му. “На мястото на отсеченото дърво ще израсте ново, убитото животно ще бъде заместено от друго” казват те. Да, прави са. Прави са за себе си, прави са в елементарните си разсъждения за природното равновесие. И когато дойде момент те да търсят късче незастроена плажна ивица, сянката на борова гора между пистите и лифтовете, далечния вой на вълка и летящия във висините скален орел и не ги открият, ще осъзнаят, че не са били прави.
Взаимоотношенията в природата са много по-сложни отколкото всички си мислим. Неблагоприятната промяна на който и да е от факторите на средата рефлектира в по-малка или по-голяма степен върху всички елементи на екосистемите. Ето съвсем елементарен, но показателен пример. Гола сеч на стара букова планинска гора. И сега си представете, че играете домино. Нареждате всички плочки на доминото изправени една до друга. И бутате първата. Тя бута втората, третата...и за секунди всички падат. Голата сеч на гората е падането на първата част. След нея коренно се променя екосистемата, тревистите и храстовидните видове се заменят от нови видове, променя се количеството и разнообразието на безгръбначните животни, птиците и бозайниците напускат обезлесения район, загубили всякаква възможност за укритие, пълноценно хранене и размножаване там. Освен това водата при обилни валежи и топенето на пролетния сняг не се задържа от корените на дърветата, увлича ценни органични и минерални вещества, води до почвена ерозия и причинява внезапни наводнения, последвани от периоди на маловодие и суша. Тук е мястото да припомим за разрушителните наводнения през лятото на 2005 и за водния режим в Банско през последните две топли лета. Възстановяването на гората е много бавно- десетки години. Още толкова са нужни и за трайното завръщане на всичките й обиталели.
Не искаме тук да ви заливаме с безбройните факти за богатството на българската природа. Може би ги знаете. От любопитство или за поне частица по-голямо национално самочуствие. Но все пак. Българските гори покриват 30% от повърхността на страната, като се нарежда сред първите в Европа по този показател. У нас са установени над 29 000 вида животни, от тях около 770 са гръбначни. По брой ендемични( уникални) видове растения България е на първо място в Европа, по разнообразие на пещерната си фауна страната ни също е пред повечето европейски държави. Вековните букови гори в резерватите на Централен Балкан са най-обширните на континента и са със световна значимост. Смърчовото “море” на Западните Родопи е едно от най-добре съхранените първични горски местообитания в Европа. Странджа е уникална, съхранила редица растителни видове, характерни за Кавказките планини. Уникален, значим, най- - това са думите, които с право използваме говорейки за нашата природа. Фактите, разкриващи многообразието на живото ни богатство са многобройни. Но и заплахите също.
Сега повече отвсякога ние, българите, трябва да кажем “ Да “ на опазването на българската природа. Ние, вдъхновяващи се от “ високите, сини планини’, ние пеещи в захлас” Хубава си, моя горо”, дишащи уханието на борова смола, слушащи тихия шепот на нощното море, ние, истинските българи.