Девически манастир „Света Богородица” в село Арбанаси
13 Oct 07 | Забележителности
bTOURISM.com представя поредния материал на колегите от oikumen.blogspot.com, от рубриката: По земята българска.
Манастир „Света Богородица” се намира в северозападната част на селото, на пътя Търново -Горна Оряховица.
Основан е по времето на Второто българско царство, а най-вероятно църквата е била част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Тройца”. Манастирът бил разрушаван на няколко пъти от турците. След падането на Царевец, Арбанаси също било опожарено и разрушено, от което останали няколко къщи и манастира. Последното нападение е от кърджалии в 1798 г.
През османския период, не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси незабелязани успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Дълги години двора буренясвал, манастирът бил в развалени и станал пасбище за овце. Един ден едно овчарче, след като се прибирало от паша, чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого. Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видели в нея иконата на св. Богородица, която плакала че дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.
Църквата е запазена и до днес такава – ниска, еднокорабна, едноабсидна, продълговата (6 на 18 м), с две предверия. Предполага се, че това станало през 1680 г., същата година се вижда и под самата врата на женското отделение, където има полуразрушен и замазан с вар надпис на гръцки. От друга страна, от разчитането на числата по фреските в женското отделение ни отнасят към 1603 г. Чудотворната икона св. Богородица Троерука се пази в храма и е поставена в отделен иконостас (проскинетарий). Разположена е в помещението след притвора. Обкована е със сребро и над ръцете на Богородица има една по-голяма (оттук и е името и Троеручица).
До стария иконостас е поставена сребърна кутия с мощите на св. Екатерина и св. Модест. От забележката на кутията се вижда, че те са подарени от игумена на Киево -Печерската лавра в Русия през 17 век. Игуменът архимандрит Кирил бил по произход българин и бил приел монашеството именно в Арбанашката обител. След разрушаването му заминал за Русия и станал игумен. Научавайки че светата обител е възстановена, донесъл мощите като дарение.
Има известие, че църквата била енорийска до 1716 г. и се превръща в манастир от йеромонах Данаил., брат от Троянския манастир, който го напуснал заради гонението му от ловешкия епископ Дионисий, защото Данаил забранил да се чете на гръцки в църквата и да не убит от хората му избягал. Скоро около църквата св. Богородица се събрали монаси.
Църквата е без купол, сводеста, а на стената до входа е закачена иконата св. Богородица. Входа е от север, но има още един от запад който е зазидан. Предверието не е украсено с фрески.
Но следващото помещение е богато изографисано. На сводестия таван има малък сляп купол с изрисуван в него Исус, а от двете му страни по дължината на тавана отново имаме кръгли изображения на Исус и на Богородица, но не в куполи. Тук имаме сцени от жития и от заветите, както и сцената „Възнесение Христово”, която прави силно впечатление. Исус стъпил върху две дъски образуващи кръст и се възнася в пламъци в нещо наподобяващо ракета (капсула - яйце). Подобни изображения има и в други църкви в Стара Загора, Добърско, Преображенски манастир. Тук е и чудотворната икона на Богородица разположена до южната стена. Оттук се влиза във вътрешното помещение, където е иконостасът. Над входното пространство е сцената „Успение Богородично”. Въпреки пожарите до нас са достигнали все пак повредени и опушени много от евангелските сцени по свода. Под общия покрив на църквата се помещават и параклисите „Рождество Христово”, напълно изографисан и „Света Троица” от северната и страна. Подът на храма е постлан със старинни тухлени плочки в полуокръжност. Иконостасът е резбован с много флорални мотиви. Отдясно на царските двери са иконите на Исус Христос, Успение Богородично и Йоан Кръстител (отново изместен от патронната икона).
Отдясно са Богородица с Младенеца, Архангел Михаил и св. Никола. До северната страна отново имаме проскинетарий на Богородица. Под иконостаса намираме мраморна плоча с надпис 1864 г. Има податки че църквата е изографисана през 1682г. и такива, че това е станало 1704 г. от даскалите Кръстьо, Цоньо и Георги. Допълнително е изписана през 1762 г. Има запазени и няколко стари икони дело на тревненския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоньо.
Друга запазена старина на храма е оригиналното по направа кандило с форма на яйце, направено от сребро, украсено от плочки от злато. Интересна и кандилницата с надпис че е подарена от Кера, Гина и Лина през 1680 г. Срещу олтара има и два бронзови светилника подарени на храма през 1868 г. Тук се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна с изобразеното тяло на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Има легенда, че е донесена от Русия през 15 век. Била работена от 6 монахини цели 15 години по поръчение на неизвестен български монах. Подобна плащеница е имала в руския манастир в Света гора. Тези старини, както и друга църковната утвар и стари богослужебни книги, са събрани в старинен манастирски музей. Светата обител не е могла да служи като скривалище на революционерите, тъй като бил в открита местност, близо до пътя. Въпреки това Левски и Ангел Кънчев намирали тук подслон. През по-предни години това сторил и поп Стойко Владиславов от Котел (Софроний Врачански), поради факта че в селото имало много котленски семейства, а защото брат му бил абаджия тук, та затова се доверявал без страх на тези хора.
След Освобождението в манастира са настанени монахини.
Храмовия празник е на „Голяма Богородица” – 15 август.
bTOURISM.com представя поредния материал на колегите от oikumen.blogspot.com, от рубриката: По земята българска.
Манастир „Света Богородица” се намира в северозападната част на селото, на пътя Търново -Горна Оряховица.
Основан е по времето на Второто българско царство, а най-вероятно църквата е била част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Тройца”. Манастирът бил разрушаван на няколко пъти от турците. След падането на Царевец, Арбанаси също било опожарено и разрушено, от което останали няколко къщи и манастира. Последното нападение е от кърджалии в 1798 г.
През османския период, не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси незабелязани успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Дълги години двора буренясвал, манастирът бил в развалени и станал пасбище за овце. Един ден едно овчарче, след като се прибирало от паша, чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого. Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видели в нея иконата на св. Богородица, която плакала че дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.
Църквата е запазена и до днес такава – ниска, еднокорабна, едноабсидна, продълговата (6 на 18 м), с две предверия. Предполага се, че това станало през 1680 г., същата година се вижда и под самата врата на женското отделение, където има полуразрушен и замазан с вар надпис на гръцки. От друга страна, от разчитането на числата по фреските в женското отделение ни отнасят към 1603 г. Чудотворната икона св. Богородица Троерука се пази в храма и е поставена в отделен иконостас (проскинетарий). Разположена е в помещението след притвора. Обкована е със сребро и над ръцете на Богородица има една по-голяма (оттук и е името и Троеручица).
До стария иконостас е поставена сребърна кутия с мощите на св. Екатерина и св. Модест. От забележката на кутията се вижда, че те са подарени от игумена на Киево -Печерската лавра в Русия през 17 век. Игуменът архимандрит Кирил бил по произход българин и бил приел монашеството именно в Арбанашката обител. След разрушаването му заминал за Русия и станал игумен. Научавайки че светата обител е възстановена, донесъл мощите като дарение.
Има известие, че църквата била енорийска до 1716 г. и се превръща в манастир от йеромонах Данаил., брат от Троянския манастир, който го напуснал заради гонението му от ловешкия епископ Дионисий, защото Данаил забранил да се чете на гръцки в църквата и да не убит от хората му избягал. Скоро около църквата св. Богородица се събрали монаси.
Църквата е без купол, сводеста, а на стената до входа е закачена иконата св. Богородица. Входа е от север, но има още един от запад който е зазидан. Предверието не е украсено с фрески.
Друга запазена старина на храма е оригиналното по направа кандило с форма на яйце, направено от сребро, украсено от плочки от злато. Интересна и кандилницата с надпис че е подарена от Кера, Гина и Лина през 1680 г. Срещу олтара има и два бронзови светилника подарени на храма през 1868 г. Тук се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна с изобразеното тяло на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Има легенда, че е донесена от Русия през 15 век. Била работена от 6 монахини цели 15 години по поръчение на неизвестен български монах. Подобна плащеница е имала в руския манастир в Света гора. Тези старини, както и друга църковната утвар и стари богослужебни книги, са събрани в старинен манастирски музей. Светата обител не е могла да служи като скривалище на революционерите, тъй като бил в открита местност, близо до пътя. Въпреки това Левски и Ангел Кънчев намирали тук подслон. През по-предни години това сторил и поп Стойко Владиславов от Котел (Софроний Врачански), поради факта че в селото имало много котленски семейства, а защото брат му бил абаджия тук, та затова се доверявал без страх на тези хора.
След Освобождението в манастира са настанени монахини.
Храмовия празник е на „Голяма Богородица” – 15 август.