04 Feb 09  |  Екотуризъм

      Жълтите склонове на есенните гори в подножието на планината бавно застилат долината над Карлово. Заблестяват златните листа по короните на дървета, покрити с мек червеникав мъх. Замирисва на стара смола. Вятърът спокойно повява леките изсъхнали шубраци, а накапалите листа тихо се веят из въздуха. Надалеч, зад безбройните завои, сивкавото небе се слива с кафеникавите корони на дърветата. Само тревата до живите стволовете все още зеленее и спокойно попива медения цвят но окапалите листа. Зад превала като догарящи пламъчета на кибритена клечка се заразлисват меките склонове по подножието на Стара планина.

Градът е зад гърба ми, появява се градската водноелектрическа централа, вдигната на хребет като лястовиче гнездо. Въздухът се насища с мънички капчици и с тътен на разбиващи се в скалите водни талази. Нарекли са местността Сучурум. В превод – хвърчащата вода.

Пред високите върхове на Стара планина иска ти се да нямаш крака, а криле. Не от земята, а от небесата да погледнеш над Карловската котловина. Да прелетиш над зелената Стремска долина, заключена от Стара планина на север, на югозопад от Същинска Средна Гора и от Сърнена Гора на югоизток. В далечината облаците хвърлят тежките си сянки над скалистата Козница, а до нея е Клисура. На запад, докъдето стига погледът, все подбалкански котловини, широк и извити, а на изток е Кръстец.

Обкръжена от била и върхове е Розовата долина. Всичко е като че хвърлено някъде в подножието на Стара планина – и Златна Тракия, и скалистия Пирин, и спящата Родопа, и снежната Рила, и безкраното Черно море, и широкия Дунав. И там някъде се появява един град, а за него може да се каже само едно – български.

Когато човек се разходи из улиците му или прекрачи в двора на някоя от старите къщи, съзнанието му изцяло се пренася в отминалите епохи. Духът на времето като че е зазидан в камените дувари и зелените дворове. Очите се спират на някоя извивка по външните стени на къщите, керемидените покриви или остават задълго под дебелия ствол на вековно дърво, под чиято сянка стои каменна чешма.

Карлово е преди всичко свързан с Възраждането и рождението на велики българи - Апостолът на свободата Васил Левски най-вече. Карлово обаче съществува и преди това. Наричали го Сушица, а още по-рано Копсис. Много селища и и крепостни стени, издигнати от различни народи са се появавали тук. За съжаление, тях вече ги помни само планината.

В края на ХІV век угасва величието на Втората българска държава и с кървави потоци и тътен на турски зурни полумесецът изгрява над южните склонове на Стара планина. Новите господари изграждат джамия и обявяват местността за административен и стопански център. Нарекли земята Кърлова, по името на турския феодал Карлъ бей. Бавно мсността се възтановява от разрушенията по време на завладяването и на километър от водопада “Хвърчаща вода” започва да се развива красив съвременен град.

И тогава Сучурум е бил така величесвен, какъвто е сега. Нищо не е оставило следа по него. Бих искал да нарека водопада Сучурум “Парче рай в ада”, но не съм сигурен, че ще ме разберете. По-добре е сами до го видите.

Ще стоите като мен изправени и ще гледате как в ниското водата избуява, зеленее, избелява и се пръсва на хиляди хвърчащи капчици. Краката ви ще омекнат от колене и ше ви се иска да се хвърлите във водата. Десетките метри вода карат кръвта да изкипи. Красиво е, и романтично.

Сивее небето, червенеят склоновете, шумят нетажали есенните гори. Слънцето се губи в огненена мъгла зад някой хребет и за няколко мига вечерният мрак се настънява над водопада. Тогава усещаш, че си просто гост на това място. Разбираш, че планината ти е позволила да се насладиш на едно от чудесата й и те е отвела на хиляди километри от ежедневието.

Затова следващият път, когато край пътя Ви се появи табелата на град Карлово и поискате да разгледате възрожденските къщи, в които са израснали дузина велики българи, вдигнете очи и погледайте Стара планина. Само на километър по-нагоре, в гърдите си тя е скрила удивително място – водопадът “Хвърчащата вода”.