03 Oct 07  |  Градски туризъм

      В своята поредица “Destination” Дискавъри чанъл не пропусна и България. Всъщност направиха доста красив филм, като в рамките на 57 минути успяха сбито да представят на света културно-историческото развитие на земите ни, както и някои красоти. Една от дестинациите, на която беше обърнато голямо внимание, беше Мелник. Представиха най-малкият град в България през призмата на винарството. Стотици дори и хиляди са статиите или филмите за винарски райони в Калифорния, Франция, Италия, Испания и Латинска Америка. Една от най-старите напитки в света се радва на все по-засилващ се интерес, а тук можем да се похвалим не само с качествени лозя за вино, а и с голямата културна роля, която то изиграва за историята на българските земи. Във филма Мелник изглеждаше по-красив и от най-романтичното малко селце във Франция, което се слави с прочута в цял свят винарна от еди си колко века. Малък, затворен от стръмни склонове в падина, със запазена възрожденска визия, той конкурира и с качеството си на производство, и с атмосферата, която пресъздава.
    Градът е подходящ и за съвсем нова порода туристи. Масово англичани и северняци не се интересуват от манастири и паметници на културата, а предпочитат България и Източна Европа за алкохолен туризъм. Освен че искат да се наливат с алкохол на ниски цени, докато агнетата им се печат край тях на шиш, те все повече започват да предпочитат и диво селско изживяване. Да спят в къща, която е традиционна, да пият ракия заедно с местния крадец, селския идиот и работниците от близкото горско стопанство. Мелник може да стане световна столица на подобен вид туризъм. Мястото в момента е окултурено и жителите са свикнали с постоянен поток от посетители, но биха били записвали доста повече, ако ги посрещаха с два литра вино още на табелата. За българина, който достатъчно уважава виното си не само като средство за напиване, Мелник е много повече. Той съчетава в себе си история и чар, слава и неприятни исторически реалности.
    Както вече споменах, загърнат е от стръмни хълмове, като в момента инфраструктурата му позволява бърз достъп до него, но се намират доста основания да се смята, че Мелник е било затворено селище, чиято основна характеристика е била труднодостъпност. Цялото градско пространство е изградено, съобразявайки се с природата на околната среда. В записките на Васил Кънчов от 1891 година четем, че всички сгради са се настанявали етажно по хълмовете, като сякаш са били издълбани в скалите и наредени едни под други. И до днес стоят още малки павирани пътеки, които са с ширина около два метра максимум. Около тях се нареждат къщи и погледнете ли към небето се образува тънка синя пътека като в процеп между Сцила и Харибда. Заради засилващия се интерес като туристическа атракция малкото градче е изпълнено със сергии и етношопове. Кръчмите и заведенията се нагаждат спрямо цялата визия на мястото. Голяма грешка ще е да тръгнете да се изкачвате по някой хълм, където са разположени околните лозя, ако преди това сте решили да опитате от така щедрото гостоприемство на мелничани, което се изразява най-вече в почерпка с вино. Нагорнището е толкова голямо, че човек има чувството, че ако се отпусне ще тръне надолу от само себе си. Физическото изпитание обаче си заслужва. Отгоре се разкрива гледка, като от едната страна виждате голямо количество черни лозя огрени от слънцето, а в ниското покривите на къщите на Мелник се нареждат като от конструктор Лего. Ако отидете пролетта може и да имате късмет да запечатате картината, когато над полите на Пирин се е спуснала сутрешна мъгла. Толкова кристална и бяла, че яркото слънце сякаш се оглежда в нея. Подобно на представление можете да я наблюдавате малко по малко как се изтънява и разкрива бавно картината на града. Основна атракция са избите за вино. Те се изкопават в рохките скали около, за да заприличат на нещо като пещера. В тях в големи дървени бурета се складира виното, на което му е предоставена постоянна ниска температура. Подобна музейна експозиция представя Кордопуловата къща. Разположена в горния край на града отдалеч наподобява крепост или заграден манастир. Огромна и изключително богата, като избата за съхранение и отлежаване на вино е в подобни издълбани коридори, които са част от къщата. От града има пътеки и към прочутите скални образования Мелнишките пирамиди, а един от най-големите манастири в Пирин (Роженския) е на около седем километра.
    Мелник става за първи път български град по време на управлението на хан Пресиан, който през 837 година присъединява към България земите до Бяло Море. Според една от версиите името му идва от мел, мелове, което значи рохък насип от изровените брегове. Някъде от началото на XIII век до XIX той е в разцвет. Това предполага и фактът, че не веднъж Мелник е имал автономен статут или че в него са се настанявали едни от най-видните български феодали – Добромир Хрез, севастократор Стрез, Алексий Слав и др. Именно при Алексий Слав градът е най-дълго с автономен статут. Там и досега могат да се намерят останали къщи на византийски или български феодали, които стоят запазени със съвсем малки корекции. Бил епископия, а редица владетели са насърчавали строежът на църкви и манастири около него. При археологически находки изследователите се натъкват на две бронзови камбани, които се датират от началото и втората половина на XIII век. Засега се смята, че те са най-старите в Европа. Причината да са най-старите според проф. Божидар Димитров, е че българите са ги заровили при идването на османските турци, а също така и че на Стария континент обичайна практика по време на войни е било претопяването на църковни камбани.
    След като България е завладяна от османците в Мелник се наблюдава един постоянен процес на упадък. Като цяла градът се гърцизира и това явление е валидно до присъединяването му отново към страната след Балканските войни. Васил Кънчов пише, че са малко по-заможните в началото на 19 век родове, които не се смятат за гърци и не са гърцизирани. По-бедните българи успяват в един период да съберат пари за училище, но както казва отново Кънчов, за учител са имали “даскал Костандин от Калиманци, който се нарича даскал, защото, макар с мъки, може да пише по български.” От тогава някъде упадането на Мелник започва да тече на пълни обороти. Голяма част от населението започва миграция, освен виното мелничани са нямали силно развит поминък. Донякъде отглеждането на памук, коприна и коноп, но това така и не успява да се развие. Ето още какво пише Васил Кънчов: “Градът прави изобщо неприятно впечатление. Той състои само от вехти полуразвалени или съвсем разсипани къщи. Нийде няма ново здание. Улиците са нечисти. Често пъти по тях лежат купища нечистотии, които падат от високите къщя, понеже заходите им са над пътя, и лете се появява нетърпима воня.”
    В момента няма да се натъкнете на подобна картина . Дори чистотата е едно от най-важните качества на Мелник. Запазена е визията отпреди 200 години, но и сега, както и тогава, там няма силно развита икономика, която да се превърне в основен поминък на населението. Производството на вино е съсредоточено в определени хора, а като цяло остатъкът се издържа от туризъм. Важното е, че Мелник може да бъде туристическа дестинация що се отнася до винен туризъм, повече или наравно с останалите по света подобни градчета. Уникалността му е, че освен при виното, мястото предлага природата на Пирин, етнографски запазена визия и околни манастири.