01 Oct 07  |  Забележителности

      Какво ли му е било в главата, беше въпросът, който ми се въртеше в съзнанието докато държах оригинал на стихосбирката на Яворов, в която той сменя с червен молив заглавието на едно от най-великите си произведения “Стон” в “На Лора”. Последното нещо, което пише на листата на собствените си произведения е задраскан печатен надпис и сменен с изключително грозно написано ново заглавие. Вече е бил сляп, няма и пет минути след това изпива голяма доза отрова и отново се прострелва. Ние, поколенията, имаме рядка възможност да хванем стихосбирката в ръцете си и да усетим силата, с която е пропита тя. Както мълвата твърди, че в зениците на човек се запечатва образа на последното нещо, което е видял, така и стихосбирката запечатва цялото напрежение, което е предхождало акта на самоубийството. Тя се пази в момента в Къщата-музей на Пейо Яворов в родния му град Чирпан. Ще е признак на странен вид кокоша слепота, ако не усетите колко е жива, още щом я видите.
    Пристигнахме в Чирпан с влак след изпиване на обилно количество бира. Целта ни беше да посетим дома, в който е израснал поетът, създател на ново движение в литературата ни. Гениалността не бива да се категоризира и да се систематизира по пътя на логиката. В това отношения литературоведите са направо убийци. Още докато се люшкахме по завоите на линията във влака, Чирпан ни посрещна с огромни комини, които стърчаха като стълбове на комунистическа архитектура на фона на малкия град. Отстрани беше опасан, като с някакъв външен пояс, с малки цигански къщи, които отдалеч лъжат, че се разпростират чак до центъра му. Иначе, приближавайки се на около десетина километра от него всичко около вас е в огромни полета от слънчогледи и лавандула. Като се има предвид накъде сме запътили, поетичната атмосфера, породена от жълтолилавите поля, започна да ни обзема. Но слънчогледът не е в поезията на Яворов. Той дори не е и в картините на Ван Гок.
    Гарата в Чирпан завърши образа на посткомунистическата жестока реалност, която битува в малкия град. Хора от съседни села започнаха да слизат от влака, носейки огромни шарени торби изплетени от сезал. Леко измити след тежка работа на полето, но с овехтелите си дрехи за работа те се пръснаха из улиците на града без да се притесняват от облеклото си. Стар и полуразрушен надпис “Ресторант” все още стоеше изхабен и напрашен, за да докаже, че някога е имало живот. Става ли са банкети и гардът е посрещал гостите си с увеселения. Сега налице имаме няколко будки, които напук на инфлацията през август месец и на инат на цялата система, едвам се подържат живи от ежедневните си обороти. Затворените в ламаринените им кутийки продавачки със стари и лишени от всякаква емоция лица дори не поглеждат с надежда към пристигащия влак.
До центъра на града стои празен иначе наскоро направен закрит пазар за плодове и зеленчуци. Малкото живец, на който се радваше Чирпан, беше убит след удължаването на магистрала “Тракия”. Преди това основният път от София и Пловдив за Бургас минаваше през центъра на града. През лятото се образуваха задръствания, а заведенията около главната улица бяха винаги пълни. Сега сякаш и те са оставени на произвола на съдбата като постепенно се захабяват и са наполовина пълни с местни безделници. В градската градина ще се натъкнете на останка отпреди 30 години, която в началото е радвала окото – кошчета за боклук във формата на обърнати конуси, направени от ламарина и оцветени най-вече в зелено и жълто, за да не влизат в противоречие с околната зеленина.
    Никога няма да можете да познаете Яворов, разхождайки си из улиците на Чирпан. Няма да го видите никъде там, мястото в момента сякаш се е борило, за да се отдалечи от него и не е продължило нищо от романтизма на неговото време. Та дори и от него. Няма табели, които да ви насочат към къщата-музей. Но градът е малък и всеки лесно ще ви упъти, ако решите да я посетите. Ще останете с впечатлението, че тя е строена малко след Освобождението. Отвън запазва голяма част от възрожденската архитектура, която се смесва с градски елементи възприети през 90-те години на 19 век. Още като влезете през главната врата ви става ясно, че местните хора уважават и поддържат връзката си с поета. Дворът е идеално подържан с чемшири, подкастрени в една форма, като в калъп, които образуват пътеки. Над тях се извисяват малки и леко приведени овощни дървета. Голяма част от които допират леко с клоните си прозорците на стаите. Тя е отворена за посетители през 1954 година. В самата къща битово музейна експозиция представят три стаи. Кухнята, която може да ви послужи и за вид етнографски музей, пресъздаващ бита на чирпанлии от началото на миналия век, гостна, която също има подобни характеристики и т. нар. “Пейова стая”. Наистина, ако имате по-богато въображение, можете да си представите как голямото семейство на Яворов е стояло, вечеряло или посрещало гостите си в ниските стаи. Столовете и табуретките стигат до коленете ви, но уредниците не могат да пресъздадат илюзията, че всичко е оставено преди малко.
    Същинският музей представлява една експозиционна зала построена през 1973 година и прилепена до къщата. В нея е изложена и въпросната стихосбирка, за която стана дума в началото. Тя съдържа много вещи и предмети събрани от живота на Яворов през всичките му периоди. Вестници и стари списания с негови стихотворения или статии за него стоят зад витрини. Както и много снимки. Експозиционната зала наистина пресъздава живота на Яворов като творец, общественик и революционер, но тя е с типично музейна стойност. Самата къща, както казах, е колкото къща-музей на автора, толкова и етнографска изложба.
    Със сигурност, ако искате да изпитате творчеството на Яворов Чирпан не е точното място. Народният театър, Графа, площад “Славейков” са местата на които сега можете да усетите от емоцията на поета, стига да сте настроени като него. Защото те, както и малко македонски планини, бележат живота му, които ние познаваме от литературата му. А за къщата му в родния му град, мога да кажа, че само заради тази стихосбирка си заслужава да пропътувате стотици километри.