28 Sep 07  |  Забележителности

      Науката етнология се ражда най-вече като вид национализъм. Тя представлява своеобразно обръщане към историята и бита на собствения народ, дълбоко в корените му, което завръщане назад е пропито с романтизъм. Голяма част от Западния свят загърбва възхвалата към римската и гръцката антични култури и ровят дълбоко в корените си, за да докажат, че те също са наследници на цивилизации, които не отстъпват на горните. Така идва епохата на романтизма на научно ниво. Братя Грим са романтици, Хердер е романтик. Раковски също се нарежда до тях, като изтъква ролята на славяните в световен мащаб. Както и заради това, че българите според него са наследници на велика индийска култура, намирайки сходство на база на лексиката между двата езика. Англичаните засилват много значението на келтите за световното културно наследство, а французите търсят корените си при гали и други племена, които биха ги отдалечили от всеки друг народ в Европа. С една дума, всяка национална школа е била запалена от търсене на уникалността вътре в себе си. България не прави изключение в това отношение. Първоначално по-слабо развитите славяни са отговорили на тези западни течения като се са обединили около идеята на панславизма. Но страната ни малко или много може да се похвали и с друга уникалност, която да ни отдели от голямата група на славяните. Така през 20-те и 30-те години на миналия век на преден план излиза идеята за силните и развити в културно отношение прабългари. Прабългари, които са в основата на развитие на българската държава, прабългари, които не са претопени от славяните, а славяните са претопени от тях. Прабългари, носители на високоразвитата иранска култура (наследник на персийската).
    Както виждате, историята се повтаря. През годините между двете световни войни, на книжния пазар в страната излизат редица книги, в които се доказва, че в същината си ние сме прабългари. Излизат и партии, които използват езически елементи и думи, с които чисто националистически печелят съмишленици. Сега е достатъчно да се спомене за нашумелия Боян Расате, както и за издателство ТанНакра, които отново подновяват темата и то със значителен успех. Тангрически руни изобилстват надраскани със спрей по сградите в по-големите градове. бТВ направиха филм за корена на българите, който филм връщаше към идеята за тюрко-алтайски произход. Но той не беше за прабългарите, а за българите. Ние от bTOURISM.com не сме изследователи от подобна величина, за да кажем кое твърдение е вярно и приемаме и критикуваме доводите и на двете страни. Истината е обаче, че панславизмът наложен в страната ни 45 години в следствие на комунистическата пропаганда прави така, че масово българите не са запознати с културното наследство на прабългарите.
    Като най-голямо постижение в областта на науката при прабългарите учените са единодушни – календарът. Защитен от ЮНЕСКО, но в същото време и признат за най-точен. Ще стигнем и до него, но сега ще ви предложим историята и значението на най-известния в страната паметник останал ни от прабългарите – Мадарския конник.
    В София, на една пряка на площад Славейков, има сграда, на която е изобразен Мадарският конник, а отдолу пише – Цар Крумъ. Какви са грешките? Предполага се, че Крум има нещо общо с каменния релеф до село Мадара, но то се изразява в единия от надписите под него. Второ, Крум не е бил цар. С подобна титла може да се похвали обаче Тервел, който е и главният герой от скалното изображение. Страната ни е пример за много бурно развитие и международно признание, а в основата на това стои именно Тервел. Малко след като наследява престола от баща си Аспарух (701 година), той помага на детронирания византийски император Юстиниян Безносия да се върне на престола и получава титлата кесар. Кесар не може да стане нехристиянин, но официално науката смята, че това е прецедент и Тервел не е приел Християнството. Титлата е почти равнозначна на тази на императора, или кесарят е като дясна ръка на императора, който според византийската идеология управлява света. Така че Тервел е признат за съуправител на света. Оттам, изписването на героя от Мадарския конник като цар може да не се счита за грешка. Защото Тервел е признат с титла, почти до императорски статут ( в България цар идва от Цезар и по никакъв начин не е по-слаба от император). Предполага се, че изображението датира от началото на VIII век, тоест самият Тервел е инициатор за него. Според историците, лъвът изобразява Византия, а конникът е българският цар, който я побеждава. В тази връзка събитието, което е предадено за поколенията, би трябвало да е победата на Тервел над същия Юстиниян, на който помага през 703 година. Когато византиецът, типично по гръцки, решава да си прибера областта Загоре, която по-рано така щедро ни е предоставил в знак на благодарност. Областта около село Мадара не е случайно избрана. Тя се намира в близост до най-големите градски центрове в ранната история на България – Плиска и Преслав, както и Кубрат. Също така, в подножието на скалните масиви се намира огромна пещера, която хилядолетия преди това е била сакрално място. В нея траките са извършвали голяма част от култовете си в чест на Дионис, по-късно там се издигат прабългарски капища, а в последствие идват и християнски храмове. Мястото, което е избрано за изсичане на първия паметник на младата българска държава в чест на владетел герой, освен че е сакрално, е и в центъра на най-силната тогава област от държавата, влизащо в големите рамки на столицата. Някои изследователи, които са настроени в антипрабългарска насока, смятат, че Мадарският конник е останка от тракийската култура. Обаче седлото и някои детайли по облеклото не са присъщи за тракийците и идват по тези земи с голямото нашествие на варварски народи – хуни, хазари, прабългари. Това се датира някъде около V-VI век, когато траките вече са християни и силният им култ към конете е силно отшумял. Безспорно нашите предци от Азия са взели много от развитата иранска култура, с която са имали досег. Тя се изразява най-вече в умението за строене на крепости. Но най-силното доказателство е Мадарският конник. Няма друг подобен случай в Европа на скално изображение, но нещо такова се среща в иранската култура, където каменни изображения са на почит, а лъвът често играе централна роля в тях. За съжаление надписите са почти унищожени от вековете и могат да се разчетат само малка част от думите. На гръцки са и се предполага, че са поставени по времето на Тервел и Крум.
    Мадарският конник е уникален и изключително скъп за нас. Той е първият паметник в историята на държавата ни. Прави преход от една силно развита персийска и иранска култура и я прилага в Европа. Той е и първият подобен в Стария континент. Мадарският конник изобразява единствения владетел, който първи се сдобива с огромна по величина християнска титла. Освен това Тервел е и единственият, който влиза не един, а два пъти победоносно с войските си в Константинопол (вторият път е след като разгромява арабите през 718 година и спасява Европа от голямо мюсюлманско нашествие). Ние сме държава, която официално е на около 13 века. Би било добре и по-практично, когато разглеждаме културата си, да отделяме нейните пластове. Като за това не вземаме само религиозни и времеви фактори, а и това, което оставят всички живели по тези земи. Нашето мнение е, че прабългарският елемент е малко пренебрегнат, без да ви звучим като модерни националисти. Иначе Мадарският конник е туристическа атракция в момента и не трябва да се разглежда само като нещо в скалата, защото историята му, освен самото изображение, е изключително скъпа за нас.



Очаквайте още в рубриката – наследство на гърци, траки, славяни, прабългари, готи, саксонци, османски турци и т.н.