рейтинг 
общо гласували: 0
общо гласували: 0
Равадиново - вдъхновението на Христо Фотев
30 Mar 08 | Летен туризъм
...........
До дъно преобърнахме морето със пръсти, посинели от тъга, да търсиме момичето, което морето не изхвърли на брега.
Христо Фотев, “Морето само живите обича...”
Не случайно всеки урок в часовете по литература започва с чиста история. Кога е живял авторът, какво е било времето, важни исторически събития и философски течения. Всеки творец е, малко или много, зависим от средата, в която твори, от реалността, която го заобикаля, както и от собственото си битие. Едни пишат в планината и правят главно книги за планината, други предпочитат алкохол и наркотици, за това и са творци от големите градове. Пречупват разказа си през спомените си и личните си усещания. В bTOURISM стартираме още една рубрика, ще се опитаме да ви представяме творци и местата, в които най-много са получавали вдъхновение.
Избрахме за начало Христо Фотев, живял и творил дълги години в село Равадиново. Не случайно започнахме с него, защото селото е на около 2 километра от плажната ивица и той е един от хората, за които морето изиграва ключова роля при изграждане на творчеството му. Денят е 21 август, рекордна температура в България от сто и не знам си колко години насам, а ние стигнахме от София до Равадиново точно за 12 часа в най-големите горещини. Въпреки умората, няма как да се пропусне морската селска атмосфера. Такава вече няма на самия бряг, защото всички селца са се превърнали в модерни курорти със скъп алкохол и жадни за пари хазяи. Докато навлизайки тук, само на два километра от плажа, ние влязохме в прекалено романтична селска идилия, достойна за разказите на Хайтов и Йовков.
В Равадиново няма големи къщи за гости през летния сезон, няма хотели и останали от социализма комплекси на предприятия и институти, но все пак селото си е полукурортно. Местните са свикнали с чужденци и никой не ти обръща внимание. Най-приятната част е, че в магазините, няколкото ресторанта и няколкото кръчми, цените са съвсем нормални. Като прибавим и факта, че цялото действие за развива на два километра от плажа и ходенето пеша е около половин час, всичко става красиво нереално, че чак си задаваш въпроса – има ли нещо мътно тука.Но нещата започват да се развиват по все по-благоприятен начин. Запознавайки се с местните, сядайки да пиеш с тях, ти навлизаш още повече в атмосферата на мястото. Започват да ти се струпват хиляди зевзешки истории, до там, че е чувстваш като в разказ на Чудомир.
Селото е достатъчно колоритно, сякаш си има свой специфичен аромат, който предразполага към разпускане, че даже и летаргия. Липсата на големи модерни сгради, на скъпи дискотеки, създава чувство за истинност, особено, ако искате малка забежка от шума и уморяващата блъсканица. Не си мислете, че ние сме противници на силно урбанизираните места или че сме хора целящи единство с природата. Нищо човешко не ни е чуждо.
Като изминете тези два километра до плажа ще се озовете на къмпинг “Златна рибка”, един от най-хубавите, на които съм бил. Особено подходящ е за хора, които не могат да плуват, защото водата десетки метра навътре е с дълбочина най-много 1,5 метра. Освен това, той е рядко посещаван и цените не са безбожно скъпи. На около 4 километра от Равадиново се намира един от най-големите курорти в България – Созопол. Там можете да си потърсите големите дискотеки и ресторанти, кръчми, проституция, гостуващи театри, свирещи на улицата музиканти от всякакви екзотични страни, всякакъв вид сувенири, изложби и галерии, стар град, древна култура и прочее. bTOURISM препоръчва една тераса зад галерията в Стария град. Тя се извисява над малки скали, в които морето се разбива, а отсреща е модерната част на Созопол, изпълнена със светлини като в Лас Вегас, отразяващи се в морето. Равадиново за нас се оказа истинска находка, която препоръчвам да посетите и вие.
...........
До дъно преобърнахме морето със пръсти, посинели от тъга, да търсиме момичето, което морето не изхвърли на брега.
Христо Фотев, “Морето само живите обича...”
Не случайно всеки урок в часовете по литература започва с чиста история. Кога е живял авторът, какво е било времето, важни исторически събития и философски течения. Всеки творец е, малко или много, зависим от средата, в която твори, от реалността, която го заобикаля, както и от собственото си битие. Едни пишат в планината и правят главно книги за планината, други предпочитат алкохол и наркотици, за това и са творци от големите градове. Пречупват разказа си през спомените си и личните си усещания. В bTOURISM стартираме още една рубрика, ще се опитаме да ви представяме творци и местата, в които най-много са получавали вдъхновение.
Избрахме за начало Христо Фотев, живял и творил дълги години в село Равадиново. Не случайно започнахме с него, защото селото е на около 2 километра от плажната ивица и той е един от хората, за които морето изиграва ключова роля при изграждане на творчеството му. Денят е 21 август, рекордна температура в България от сто и не знам си колко години насам, а ние стигнахме от София до Равадиново точно за 12 часа в най-големите горещини. Въпреки умората, няма как да се пропусне морската селска атмосфера. Такава вече няма на самия бряг, защото всички селца са се превърнали в модерни курорти със скъп алкохол и жадни за пари хазяи. Докато навлизайки тук, само на два километра от плажа, ние влязохме в прекалено романтична селска идилия, достойна за разказите на Хайтов и Йовков.
В Равадиново няма големи къщи за гости през летния сезон, няма хотели и останали от социализма комплекси на предприятия и институти, но все пак селото си е полукурортно. Местните са свикнали с чужденци и никой не ти обръща внимание. Най-приятната част е, че в магазините, няколкото ресторанта и няколкото кръчми, цените са съвсем нормални. Като прибавим и факта, че цялото действие за развива на два километра от плажа и ходенето пеша е около половин час, всичко става красиво нереално, че чак си задаваш въпроса – има ли нещо мътно тука.Но нещата започват да се развиват по все по-благоприятен начин. Запознавайки се с местните, сядайки да пиеш с тях, ти навлизаш още повече в атмосферата на мястото. Започват да ти се струпват хиляди зевзешки истории, до там, че е чувстваш като в разказ на Чудомир.
Селото е достатъчно колоритно, сякаш си има свой специфичен аромат, който предразполага към разпускане, че даже и летаргия. Липсата на големи модерни сгради, на скъпи дискотеки, създава чувство за истинност, особено, ако искате малка забежка от шума и уморяващата блъсканица. Не си мислете, че ние сме противници на силно урбанизираните места или че сме хора целящи единство с природата. Нищо човешко не ни е чуждо.
Като изминете тези два километра до плажа ще се озовете на къмпинг “Златна рибка”, един от най-хубавите, на които съм бил. Особено подходящ е за хора, които не могат да плуват, защото водата десетки метра навътре е с дълбочина най-много 1,5 метра. Освен това, той е рядко посещаван и цените не са безбожно скъпи. На около 4 километра от Равадиново се намира един от най-големите курорти в България – Созопол. Там можете да си потърсите големите дискотеки и ресторанти, кръчми, проституция, гостуващи театри, свирещи на улицата музиканти от всякакви екзотични страни, всякакъв вид сувенири, изложби и галерии, стар град, древна култура и прочее. bTOURISM препоръчва една тераса зад галерията в Стария град. Тя се извисява над малки скали, в които морето се разбива, а отсреща е модерната част на Созопол, изпълнена със светлини като в Лас Вегас, отразяващи се в морето. Равадиново за нас се оказа истинска находка, която препоръчвам да посетите и вие.
