„Градът и аз”-едно не до там уникално преживяване...
18 Sep 07 | Събития
17 Септември – празникът на една вече европейска столица...Нещо запомнящо се, нещо грандиозно- по-скоро не...Традиционен фестивал в традиционен парк за фестивали с обичайни посетители. Но все пак нещо не беше същото и в моя случай това беше настроението. Признавам, че то е силно индивидуално и право пропорционално на количеството изпита бира- което всъщност личеше от множеството облечени в черно тийнейджъри. Но за празник на София си беше направо скучновато.
Програмата на фестивала също ме остави леко изненадана - беше доста по-различна от това, което очаквах и от това, което бях чела седмица преди събитието. Ден втори- в очакване на Awake и Епизод, обявен начален час-17 следобед. Но всъщност на сцената се изявиха доста по-различни групи. Peyote откриха вечерта, но не оставиха особено добри впечатления. Може би това се дължи на факта, че са видимо млади момчета (да не кажа направо малки). Въпреки, че не взриви публиката, все пак групата се постара . Всъщност това е една от добрите страни на фестивала - дава се възможност за изява на все още недоказали се групи, което, както знаем у нас, е доста рядко явление. Втора свири една също млада група с колоритното име Чушка. На тези момчета нещата като че ли им се получиха доста по-добре - имаше разнообразие от стилове, като дори свириха малко реге. За последна песен забиха пънк кавър на една известна българска група от Кърджали - Кокоша глава. И за съжаление и на този фест „титаничният” и вечен сблъсък между скинари и пънкари не остана незабелязан. Въпреки че силите бяха в съотношение 20:1 в полза на скиновете.
Но какво да се прави –центъра на София, фест, пого, бира- все приятни поводи да се сбиеш. Трети на сцената се качиха момчетата от Black Hole и градацията в опита, сценичното поведение и свиренето на живо стана повече от очевидна. Парчетата бяха предимно кавъри и то доста стилово различни, но определено звучаха повече от добре. Чуха се неща от Metallica до Radiohead , но и класическите за 80те години Bon Jovi и Guns’n’Roses. След Black Hole вече настроението беше съвсем различно - и то определено към по-добро. Разбира се другият повод за това беше гвоздеят на вечерта- група Епизод. Повечето от посетителите бяха в Южния парк именно заради тях и на доста места се забелязваше българският трибагреник, което няма как да не е радваща окото гледка. Известни със своя патриотизъм,
и песни с текстове на все възрожденски автори, групата не разочарова феновете си и този път.
Така протече в общи линии вторият ден от „Грдът и аз”-музика, бира, малко ексцесии, пак бира...Не знам кое от двете - пенливата течност или музиката беше водещата причина за присъствието на повечето посетители, но така или иначе е ясно че двете вървят ръка за ръка. Със сигурност мога да кажа, че вечерта можеше да е доста по-добра, особено в музикално отношение, но въпреки това се радвам че подобни мероприятия продължават да се случват, колкото и малко да са те. Защото по-добре бира и рок, отколкото кебапчета и поп фолк.
17 Септември – празникът на една вече европейска столица...Нещо запомнящо се, нещо грандиозно- по-скоро не...Традиционен фестивал в традиционен парк за фестивали с обичайни посетители. Но все пак нещо не беше същото и в моя случай това беше настроението. Признавам, че то е силно индивидуално и право пропорционално на количеството изпита бира- което всъщност личеше от множеството облечени в черно тийнейджъри. Но за празник на София си беше направо скучновато.
Програмата на фестивала също ме остави леко изненадана - беше доста по-различна от това, което очаквах и от това, което бях чела седмица преди събитието. Ден втори- в очакване на Awake и Епизод, обявен начален час-17 следобед. Но всъщност на сцената се изявиха доста по-различни групи. Peyote откриха вечерта, но не оставиха особено добри впечатления. Може би това се дължи на факта, че са видимо млади момчета (да не кажа направо малки). Въпреки, че не взриви публиката, все пак групата се постара . Всъщност това е една от добрите страни на фестивала - дава се възможност за изява на все още недоказали се групи, което, както знаем у нас, е доста рядко явление. Втора свири една също млада група с колоритното име Чушка. На тези момчета нещата като че ли им се получиха доста по-добре - имаше разнообразие от стилове, като дори свириха малко реге. За последна песен забиха пънк кавър на една известна българска група от Кърджали - Кокоша глава. И за съжаление и на този фест „титаничният” и вечен сблъсък между скинари и пънкари не остана незабелязан. Въпреки че силите бяха в съотношение 20:1 в полза на скиновете.
Така протече в общи линии вторият ден от „Грдът и аз”-музика, бира, малко ексцесии, пак бира...Не знам кое от двете - пенливата течност или музиката беше водещата причина за присъствието на повечето посетители, но така или иначе е ясно че двете вървят ръка за ръка. Със сигурност мога да кажа, че вечерта можеше да е доста по-добра, особено в музикално отношение, но въпреки това се радвам че подобни мероприятия продължават да се случват, колкото и малко да са те. Защото по-добре бира и рок, отколкото кебапчета и поп фолк.