31 Aug 08  |  Празници

      Едно от основните оръжия на държавата за създаване на нация е историята. Общата памет на даден народ, величията в миналото, пред които той се прекланя и засилване на степента на важност на нещо случило са нужни за сплотяването на определена група хора.

В това отношение сякаш България малко изостава. Трети март е най-националния ни празник, но според държавата. Ние от bTOURISM също си имаме мнение, което малко се разминава от това на властите през всичките тези години. На трети март отбелязваме гениалитета на руски офицери в битките при Плевен, Стара Загора, Шипка. Естествено, жертвеността на български опълченци и фактът, че Руско-турската освободителна война е всъщност следствие от освобожденческата нагласа на народа ни век и половина преди това е на първо място. Но все пак храмът в село Шипка е в руски стил и на паметните му плочи стоят имената на войни най-вече от казахски, украински, молдовански и всякакви други чети.

Ако кажем, че времето около освобождението е нашият романтизъм, че тази епоха е запечатана като най-славната в съзнанието ни, а не Симеоновото управление през 9-10 век например, ние от bTOURISM смятаме, че Съединението е с величието на Трети март, ако не и повече.

   Дойде септември месец и голяма част от нас вече се настройват за предстоящите почивни дни. Шести септември ни представя възможност за още малко почивка след отпускарския период. Но тази почивка все пак трябва да е свързана с отдаване на почит към дата и случилите се събития преди и след нея. Ако бяхме в Щатите може би наистина денят щеше да представлява една всеобща национална еуфория и базиците свързани с боевете при Сливница щяха да звучат богохулно. Няма нищо лошо в това да сме психически обработени, що се касае до засилване на сляп патриотизъм без да се стига до крайности.Дори звучи много по-добре от това да сме обработени с навлизащи култури и навици непривични за нас, които „Борат” и „Семейство Симпсън” осмиват на драго сърце на запад.

   Още от пролетта голяма група около Захари Стоянов се активизира за пропагандирането на Княжество България с Източна Румелия. Естествено, въпреки че в началото политиката е единствено със средствата на пропагандата чрез излизане на публикации в печатните издания и публични демонстрации, подготовката за опит за съединение с въоръжена сила е заложена още в началото на идеята. БТЦРК е основният орган, който се заема с трудната задача на инат, въпреки мнението на Великите сили и дори на подкрепящата ни иначе Русия, да доведе начинанието до успешен край. Политическата върхушка в Княжество България е осведомявана постоянно за развитието на плана за Съединение и дава своето тайно съгласие. Страната ни за първи път има шанс като политически свободна държава да извоюва победа на международно ниво.

Петко Каравелов, който тогава е министър-председател е скептично настроен относно успеха на подобна инициатива, но въпреки това под попечителството на княз Александър Батемберг около Шумен се провеждат военни маневри, целящи обучението на български въстаници. По това време най-висшият офицер в Българската армия е майор Данаил Николаев, който се заема с водачеството на евентуални бунтове. Планираната дата за провеждане на операцията е 15 септември, но на втори в Панагюрище(къде другаде) избухва бунт в полза на Съединението, който е бързо овладян от полицията. Не можем да кажем, че въстанието е избухнало спонтанно и изобщо е абсурдно да твърдим, че в един въоръжен бунт може да има каквато и да е спонтанност. Все пак всичко хубаво, което се случва е непланирано, житейско правило на късметлиите.

Под командването на Чардафон стотици въстаници се събират в близкото до Пловдив село Голямо Конаре (сега град Съединение) и установявайки властта си там се насочват към столицата на Източна Румелия. Полиция и власти си затварят очите пред случващото се и в нощта на пети срещу шести септември въстаниците обявяват съединението на Княжество България и Източна Румелия. Подкрепата, която получават отвън е единствено на правителството в София, като голяма част от държавите поддържащи дипломатически мисии в Пловдив изтеглят представителите си.

   С изключение на много малък период от време през 13 и 14 век Сърбия винаги е работила в ущърб на България, дори и когато изсипваме цялата си развита култура върху селския им народ през средновековието. Всъщност обаче точно Сърбия помага за това Съединението да бъде официално признато и от Великите сили и от Османската империя. Болните амбиции на крал Милан да завладява правят голяма услуга на страната ни. Истински празник е военното разбиване на великосръбския национализъм от страна на България. Столицата Белград е под угрозата да падне в ръцете на български капитани и набързо обучени за войници селяни от страната ни. Великите сили са принудени да признаят съединението, вместо да се налага ново преразпределение на територията на Балканите.

   bTOURISM препоръчва да съчетаете почивката си като отдадете почит към най-българския национален празник от историята на освободената ни страна. За да получите нужната доза почит най-добре се насочете към Пловдив. Освен че на площад „Съединение” можете да станете свидетели на най-пищната церемония в България по случай празника, можете да съчетаете престоя си със започналите от 1 септември есенни празници на града, които траят цял месец с изключително богата програма.

Ако все пак не искате да ставате свидетели на маршируващи войници, викове „урааа” и „Здраве желаем, господин Президент”, град Съединение също е алтернатива. Можете дори да повторите похода на предците ни. Друга алтернатива е и Панагюрище, в който освен съединистка атмосфера, ще усетите и много силна възрожденска такава. Особено около паметника на Боримечката.

bTOURISM приканва – Запази българското в себе си!