28 Aug 07  |  Забележителности

      Драгалевският манастир “Света Богородица Витошка” е скътан в последните гънки на планината Витоша. Основан от цар Иван Александър (един от последните български царе и ктитори на православните обители) през 1345 г., за първи път се споменава при сина му – цар Иван Шишман, в дадената от него Витошка златопечатна грамота, след което започва да се нарича още Царски манастир. Манастирската черква е изографисана със средствата на софийският болярин Радослав Мавър през 1476 г., чийто изображение е запазено и до днес, вследствие на традициите – образите на ктиторите да бъдат запечатвани измежду библейските и житийни картини и лица. В следващите столетия обителта става център на Софийската книжовна школа, разгърнала своята дейност в западните предели на българската етнична територия. От старите постройки на манастира е запазена гореспоменатата черква “Свето Успение Богородично” (в момента се реставрира). Еднокорабна, едноабсидна, с размери 5 /12 м, вписваща се по план и градеж в типа на средновековните софийски църкви. Над входа ни посрещат Света Богородица заобиколена от светците – войни св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий (да защитават обителта чрез вярата на монасите). За да бъде това свето воинство “подкрепено”, в 1932 г. на северната стена на църквата е вдигната нова – този път на светеца – воин Мина. Тя също е еднокорабна и едноабсидна, с размери като старата. Южната вътрешна стена на новата църква се пада външна северна стена на старата. Именно там ще видим образите на монаси от православния Изток, като Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска изобразени през XVII век.
Точно тези две църкви събрани днес под един общ покрив на пръв поглед изглеждат като една, влизайки през входа на манастира и виждайки нетрадиционните две абсиди, незапознатият посетител би се сблъскал с неканонично изглеждащата постройка. Друго много интересно е комина минаващ между двете църквички и извисяващ се над православният символ на билото, показващ ни недвусмислено, че Майката Природа е над всичко. През Възраждането манастирът е бил убежище на революционни дейци, измежду които и Апостола, а днес е обявен за паметник на културата. В момента обителта е девическа, с храмов празник на Голяма Богородица (15 август – Успение Богородично) и с още един патронен празник – на Св. Мина – 11 ноември.