26 Aug 07  |  Екотуризъм

      Аз не съм Индиана Джоунс или Едгар Алън По, но реших и тръгнах да търся Фритилария Понтика. Това тайнствено име не е име на потънала стара шхуна или изчезнал древен град от гръцката митология.
    В ранното майско утро набързо грабнах раница. Напъхах в нея сандвич, стария фотоапарат и бинокъл. Слънцето вече облизваше източните квартали на града.
    На автогарата в Асеновград се качих на автобуса за Кърджали, в който както във всички автобуси се прави сутрешен преглед на българската чалга музика.
    След около 30 минути, след село Долнослав, на разклона за язовир “Сушица” изсипах тялото си готово да издирва появилата се тъдява “Фритилария понтика”. Звучи като Йовков?
    Слязох отдясно на по-новия мост, пъхнах се под стария /строен от италиански инженери в началото на 19 век/, щракнах го 2-3 пъти и продължих по коритото на река Сушица. Доста пълноводна в този майски ден.
    Край мене се виждаха параклиси, стари дъбове и акации. Вървях по десния бряг на реката и скоро навлязох в тясна ивица шубраци от най-различен произход. Уж бяха ниски и редки, но ме жулеха по лицето и краката. Взирах се между по-високите стволчета на габер, дрян, лешник.
    Но от Фритилария Понтика нямаше следа.
    Поседнах край една чешмичка, направена от добра ръка и с листо от лопка отпих истинска вода. Отсреща млади дъбчета разстилаха клони. Помислих си, че ако тук не я открия – никъде другаде няма да е. Направих двайсетина крачки.
    Пред мене беше разкошната и удивителна Фритилария Понтика!
    И както в приключенията на Индиана Джоунс и в разказите на Едгар Алън По, накрая ще ви разкрия какво е Фритилария Понтика.
    Фритилария Понтика е има на ... цвете!
    Народната ни мъдрост я е нарекла с името Ведрица. И наистина в майското утро около нея всичко бе ведро, спокойно и живително. Камбанката на цвета бе ококорило поглед с пъстри очи. Над самия цвят сивозелено листо стърчеше като гвардейско перо в празничен марш.
    Щракнах я два-три пъти с фотоапарата, постоях около моята Ведрица и се сбогувах. Здраве и живот да се видим през следващата година, по Гергьовден. И да не бъде сама, а около нея да бъдат цяла поляна, цяла гора от ведрост.
    Така открих нашата, българска Ведрица.

    P.S. Фритилария Понтика е защитено разстение от закона за биологичното разнообразие. Среща се изключително рядко, расте единично, на големи разстояния едно от друго. Най-голямата опасност за него е брането от туристи. От него е селекционирана Императорската Фритилария, която е изключително красива и достига до един метър височина.
    Пазете българската Ведрица !