16 Jun 08  |  Забележителности

      Капитан Петко има над 22 паметника в България – в Пловдив, Чепеларе, Варна, но за най-представителен се смята този в град Хасково. Неговият създател е Стою Тодоров, известен български архитект от средата на миналия век. Паметникът, висок над два метра, е открит през 1963 г. и до днес е една от най-впечатляващите архитектурни забележителности на град Хасково и Южна Тракия. Идеята за построяването му се появява почти веднага след смъртта на великия българин през 1900 г., но заради размирните години в началото на века, когато този край на България все още е под контрола на турците, признателните българи не са в състояние да построят монумент на своя закрилник. За това, че не са го забравили свидетелства не само построяването на статуята, но и това, че всяка година неговите правнуци в Хасково почитат годишнината от рождението и смъртта му. През 2004г. в родното му село Доган Хисар в частен имот е открит още един негов паметник, а на 2-ри декември същата година в Рим на известния хълм Джаниоколо редом със статуята на Джузепе Гарибалди се извисява и тази на известния български революционер и войвода Петко Киряков – Капитан Петко Войвода.

Роден е на 6 декември 1844 год. в село Доганхисар /днешна Гърция/. Принуден е да стане хайдутин едва 16 – годишен след като брат му е заклан от турци пред очите му. Пролятата кръв на семейството му съвсем не е единствената българска кръв, която тогава попива по полетата на Тракия и хълмовете на Родопа. Нечовешките изнасилвания и насилието над местната рая от страна на османлиите стават причина от личен отмъстител българинът да се превърне в защитник на всички сиромаси - българи, турци, гърци. Скоро името му става познато на всички бейове и паши в околията, стига до ушите на всеки насилник и убиец. За главата на безстрашния българин империята обявява награда от 10 хил. гроша, но за потерите той дълго остава неуловим. Славата му прехвърля родопските била и се шири в Беломорска Тракия и Гърция. През есента на 1864 г. гръцките революционери, които подготвят акция за освобождението на остров Крит канят войводата да се присъедини към тях. В Атина Петко войвода постъпва в местното военно училище и цяла зима изучава военно дело. Твърдо решен да помогне на гърците той организира среща с известния италианец Джудзепе Гарибалди, с чиито войници се бие за освобождението на остров Крит. Въстанието на гърците е потушено, но българската войвода вече е натрупал сериозен военен опит и след прибирането си в Родопите организира “родопска дружина Защита”, която с устав и вътрешен правилник се обявява за “морална закрила на българския народ, страдащ под турско иго, и да се подпомага всячески неговото развитие – политическо и религиозно”. С настъплението на руските войски на юг през 1978г. Капитан Петко Войвода и неговите 300 мъже освобождават много български и гръцки села, както и гръцкия град Мароня. Той е обявен за република и три месеца е управляван като свободна и независима територия, защитена от безчинствата на турците след края на войната и подписването на Берлинския договор, оставил Петковата Тракия и Родопите под сянката на полумесеца. Източна Румелия подготвя своето присъединяване към Княжество България, напук на решението на Европа и кървавите следи от въстанието и освободителната война. Навсякъде в Тракия никнат комитети “Единство”, готови да изиграят ролята на жив щит, които да даде отпор на войските и башибозушките банди, които тормозят населението в т. нар. "неутрална зона”.

С нарастващата опасност от нова опустошителна вълна на насилие в Хасково, комитетът в града изпраща своя пратеник Антон Попов за да разговаря с Войводата и да поиска помощ. Самият той обикаля из региона за да следи за въоръжаването и приготовленията на български села, готвещи се за отпор на башибозушките метежници. В разгара на освободителните сражения в Хасково пред март 1879г. Капитан Петко Войвода пристига с четата си за да подготви местните мъже за предстоящите сражения с кърджалиите, които само очаквали окончателното изтегляне на руснаците за да нахлуят отново в околията и да я опустошат. Всички села в областта го молели да им изпрати по пет, десет или петдесет войници в помощ срещу османския агресор. След няколко битки с четата на народния закрилник смелостта на турците се изпарява – самото присъствие на прочутия в половин Европа българин им действал усмирително.

До голяма степен заради действията на Войводата султанът приема предложение на Русия да не изпраща повече войски в хасковско. В началото на юни град Хасково и околията е освободена. Капитан Петко Войвода може спокойно да разпусне четата и да се насочи в друга посока. Изпратен с възторг и благодарност от местното население, което и до ден днешен не е забравило, че дължи свободата си на Него.