26 May 08  |  Еко туризъм

      Ако сте си инсталирали онази дразнеща програма към уърд, която подчертава грешните за нея думи с отвратителна червена вълнообразна линия, то в голяма част от случаите тя подчертава и птичката овесарка. Дадете ли десен бутон за корекция излиза следният резултат – овес арка. Това идва да напомни, че все още компютрите са по-глупави от нас, защото, ако в речника ви го няма и митичния герой Одисей, поправката ще е – оди сей! И то в заповедна форма.

    Овесарките по научно се казват melanocephala и уърд няма как да знае това. Срещат се и в България, а причината да ви запознаем с тях е, че те си приличат много с хората в едно отношение. Имат разновидности, които ги приближават до чисто етническите различия на човечеството. Черноглава, лапландска, белоглава, малка, сива, белогуша, сивоглава, снежна, тръстикова, жълта, градинска, зеленогуша и още много са подвидовете на тази птица, като всички от тях се срещат в страната ни. Овесарката е от семейство Чинкови, но не на чинка ти Ваня от Пирдоп. Във всичките си разновидности тя е малка, малко по-голяма от врабчето и с настъпването на пролетта залива голяма част от Републиката. Най-честата й дестинация, когато захладнее, е в посока Азия, където се среща и с един свой братовчед, който не идва по нашите географски ширини – червеноглавата овесарка.

Чисто „антропологично” (нямам представа как трябва да звучи терминът в птичи вариант) тази червеноглава прилича много на една от най-разпространените овесарки в България – черноглавата. Случва се дори и двете да бъдат объркани. Птицата, както и хората от ранния неолит в Европа, предпочита повече климатът на Средиземноморието и най-безцеремонно се настанява най-вече в Гърция и Италия. При нас можете да я видите много често в овощните градини. Някои нейни видове се разполагат по житата и полята на Златна Добруджа, но като цяло предпочитаното от нея място е около вода. Точно като хората тя се стреми да гнезди в сенчести места, около които да има по една чешма строена в памет на еди кой си и еди кой си. Дори предпочитат чешмата да има леко клиширан надпис от сорта на – Пътнико, спри, вода си пийни и отпочини.
 
   Друга причина да ви занимаваме с тези птички, е че наблюдавате ли поведението им, ще изпитате истинска радост от начина им на живот. Те наподобяват на малки деца, като определено характерът им е щекотлив. Игриви, забавни и наивни. Когато се уморя да следя по улиците на столицата тунингованите коли на поредните пернишки „дупета” с удоволствие се отправям към Борисовата градина или Южния парк и като един Джерълд Даръл си търся забавление в света на животните. Не случайно споменах тунинга. Мъжкарят овесарка (колкото и абсурдно да звучи словосъчетанието) някъде от средата на май се тунингова с естествената сила на природата. При тези птици няма силно оформен полов диформизъм, тоест не се забелязват големи разлики между мъжките и женските. Но когато се навлезе в размножителен период червеноглавата овесарка от мъжки пол се оцветява в долната си част с ярко жълто. Интересно, не само при черноглавите, е, че веднъж като спечели любимата си с непрестанните си песни, той не спира да лети подир задника й, показвайки демонстративно на всички ни гласовите си данни. Овесарката-овесар е любовник в истинския смисъл на думата. За него е задължение да не спира да прави интересно на избраницата си, като от това се чувства горд и самият той.
 
   Размерите им са от 15 до 20 сантиметра, а отделните видове си приличат само по външност, като са обагрени в различни шарки. Можете да се насладите на любовната им игра от средата на май до средата на юни (тук е странно съвпадението с времето на цъфтеж на розата), а самите те ни удостояват с присъствието си от началото на май до края на август, за да заминат да радват азиатци и малко африканци. Според учени, човек може да наблюдава три неща, които никога няма да му омръзнат – горящ огън, вода и как някой друг работи. Ние от bTOURISM прибавяме към този списък и овесарките. Насладете им се!