11 Aug 07  |  Забележителности

      За много хора имената са даденост. Израстваме, знаейки как се нарича определена местност или град, без да се замисляме какво значат всъщност те. Нямам представа дали в Златоград навремето се е намирало много злато и не се и замислях докато пътувах натам дали точно от този благороден метал идва името му. Винаги съм изпитвал необяснима емоция, когато заминавам за погранични райони, особено ако те са смесени етнически и религиозни. Пътят дотам е тежък, автобусът сякаш прави кръгчета, подобно на детска игра с колички, а пред вас се сменят непрекъснати панорамни гледки. От постоянно изкачване по теснините му имате чувството, че се движите на ръба на скала, под която се оформят ждрела изписани от неповторимата родопска природа. Не ви трябва да се намирате под небостъргачите в Манхатън, за да се усетите колко е малък човек. Дълбочината на сменящите се картини по пътя към Златоград може да ви накара да изпитате страх, че паднете ли долу ще потънете в нея и никога няма да можете да излезете.
    Минавайки през зеления Мадан все още така и не се замислях, защо името на града, към който отивам, е златно. Още малко изкачване и спускането към пограничната зона ми даде отговор без да се изобщо да съм се запитал. Попаднах в съвсем друга реалност. Златоград не се връзва към представата ми за Родопите. Погледнат отгоре той жълтенее с подобен на златни църковни куполи нюанс. Ако хванете юлските жеги може дори да притворите очи от нахлуващата светлина. Сякаш слизате от планината към пустинята. Морският бриз на Средиземно море засилва усещането за „сахарска” атмосфера. Като слязох от автобуса очаквах едва ли не песъчинки да ми се набият в очите и устата, оставяйки сух грапав вкус на гърлото. Не знам дали това е природен феномен. През града минава река, която много често прелива. В центъра до главния мост стои паметник над нея, който отбелязва голямото наводнение и жертвите от средата на 90-те години. 2005 година валежите и качването на нивото на реката също бяха значителни. Въпреки това градът е жълт пустинен оазис, контрапункт на оцветените в червено, лилаво и зелено Родопи. Изключително дълъг, подобно на Смолян, той е разделен на две. Типичното за този край смесване между традиция и модерност тук е много по-ясно разграничено. От едната страна се намира прочутият етнографски комплекс, а след това започва модерната му част. Голяма част от къщите в издигнатия през 2001 година комплекс чисто архитектурно напомнят за тези в Стария град в Пловдив. Но имат една много важна особеност. Измазването им в бяло. Цветът, който играе ключова роля за отблъскване на силните слънчеви лъчи, както тук, така и в пустинните села и шатри в Тунис и Либия. В 40-градусовите жеги на август месец малките кладенци в етнографския ареал заприличват на спасителни пунктове. Над тях стои покрив от едноулучени керемиди, а медено канче е навито на въже, спускащо се надолу към студената вода и даващо нужната доза свежест. bTOURISM.com препоръчва посетите ли Златоград да използвате сандали. Вървейки по калдъръмените пътища прахта сякаш струи като пара от процепите между камъните и обувки и чорапи се напластяват с нея.
    Пустинната атмосфера се засилва и ако станете свидетели на приготвяне на златоградско кафе. То се сварява в нагорещен пясък, като чашите се поставят на плосък поднос с дръжка като на кошница. Сервитьорът захвана с два пръста тази дръжка, сипа захар в кафето и започна да върти подносът около китката си, като по този начин разбърка захарта. Целият комплекс представлява много по-атрактивна музейна експозиция. Той не е завръщане във времето, къдетоще се сблъскате със закостенели възстановки и етнографски паметници, стоящи неподвижно само за японски фотоапарати. По-различното му е, че в него има живот. В къщите живеят хора, а майсторите прилагат занаятите си пред вас. Магазини и заведения са съобразени с цялостната визия на мястото. Златоградското гювече е емоция, която не трябва да се подмине. Радост за стомаха и пълно удовлетворяване на вкуса на всеки един. Не го яжте, ако имате планувано ходене нанякъде. То е най-добрият капак за приключване на обиколка из Златоград. Вариантите след като го опитате са два. От една страна можете да се запътите направо към леглото, а от друга, да си намерите пейка със сянка наоколо и подобно на жител от околните села да въртите броеница, мъдрейки философия при гледката на близката мараня.
    Изкачвайки се от Златоград нагоре, зеленината ми подейства сякаш се гмурнах в море. Тя съпътства цялото обратно пътуване като обхваща периферното ви зрение и се намира постоянно пред очите ви дори и ако не сте съсредоточен в нея. Въпреки това жълтеникав цвят на впечатления постоянно присъстваще в съзнанието ми като спомен за минала вече емоция.