14 Jul 08  |  Етнотуризъм

      „Три дена яли, пили и се веселили.” Бохемската ми натура винаги най-много е обичала този завършек на чудновати приказки, в които някой умник и смелчага спасява целия социум от злосторници. Още от малък в главата ми се закотви мисълта как да стигна до тези места, за да съм част от партито, но за съжаление само прескачах от страница на страница, а баща ми дори не ми даваше да пия бира, за да се зарадвам истински на щастливия финал. Като пораснах реших, подобно на смелия юнак, да преоткрия приказките в света на големите. Оказа се за съжаление, че днес принцът на белия кон кара кабриолет и употребява скъпи наркотици и ми се струваше, че ще е по-лесно да намеря Златното руно, отколкото малко царство през девет планини в десетата. „Винаги има алтернатива”, казваше баба ми, като виждаше съжалението в очите ми. Но така и не разбрах дали говори за разпадането на дясното в политиката или за моите душевни терзания. Мъдростта на старите и този път не изневери на себе си и аз успях да намеря така нужната алтернатива на детския ми приказен свят. Въпреки че съм чадо на низината, винаги съм бил свързан с планината, особено Родопите. Всяка година на Илинден (20 юли) в китното село Левочево (виж статия за Левочево в Етнотуризъм, раздел „Селски туризъм”), на пет километра от Смолян, се прави тридневен общоселски събор. Всяка година около този празник приказката оживява в малко по-груб(или да го наречем обективен) „двайсетопървивековски” вариант.
  
  В петък следобед на 20 юли жегата, която се беше настанила на територията на цялата Република, не пропусна и иначе хладната Родопа планина. Бяха се събрали почти всички, които щяха да останат на събора докрай. Около три хиляди човека в празнично настроение се настаняваха на малкия площад на селото, под камбанарията на църквата. Бяхме сбутани като стадо овце изкарано на припек преди остригване. В центъра дървени маси и пейки се нареждаха около разпънати шатри, рекламиращи най-различни марки бира, като предвидливо беше оставено място образуващо кръг, което играеше ролята на хорище. Така изглеждаше началото на общоселски събор, който е един от най-популярните в региона. Местни жители мигрирали в най-различни райони на родината се срещаха за първи път тази година, музиканти и изпълнители с леко притеснение оглеждаха гайдите си, докато пот върху челата ни се лееше, повече от бирата в стомасите ни. Всичко предвещаваше точно какво ще се случи и човек можеше да помирише и усети с кожата си, че тридневното веселие ще избухне след няколко часа и ще се остане в главите ни като незабравима емоция. Обилното количество алкохол и свежия дъх на планината бързо направиха нещата такива, каквито трябва да бъдат.

Постоянно увеличаващ се хорски шум, съпроводен с непрестанна музика, весели пиянски подвиквания и все повече смелчаци на хорото. Като цяло, това е картинката, която описва целия събор. Идилия постигната чрез смесването на родопска мелодия, спиртни напитки и задължителното уважение на родопчанина към традицията. Цялата тази смесица от приповдигнати чувства и необясним перманентен възторг не е целенасочена държавна политика на партията, за да засили култа към обикновения български фолклор на гражданите. Това е извънкомунистическа реалност, при която затварянето в рамките на унаследената традиция не е късогледство и необмислена принципност. В този случай репликата „дедите ми са го правили така и аз ще го правя, и децата ми ще го правят” вдъхва респект и почит към носителя на родовата памет и история, не само на хората, но и на планината.

    Така мина петъчната вечер на илинденския събор в Левочево. Средните Родопи бяха озвучени от постоянния режещ звук на гайдата, неспирните хора и песни. Традиционна част от илинденските празници на селото е задължението на всички мъже намиращи се там, които навършват 50 години през настоящата година, да направят нещо за селото. Дарение, вид реставрация на църквата, засаждане на дърво или каквото и да е друго. По обед в събота все още имаше шампиони запотили местата си, неставайки цяла вечер от масата. Малко по-късно започна и конкурс за детска народна песен, в който различни фолклорни ансамбли от Родопите се състезаваха за приза на Левочево. След това всичко от предния петъчен ден започна наново. Алкохол, танци и невъобразимо количество храна възобновиха своята актуалност, сякаш предната вечер ги е нямало и всичко трябва да започне с един ден закъснение. По-интересна за гостенина е сутринта в неделя. Тогава всички наследници на левочевски родове и техните гости заминават на изкачване към известната Барчина ливада. Там всеки един представител на селото си има ела, която е засадена от неговите прародители навремето. Няма да станете свидетели на архаични фолклорни останки, които се изпълняват и до днес. Традицията е останала до изкачването до ливадата и започването на своеобразен празник и там. Пие се бира за отрезвяване, която възвръща тялото към нормалното му състояние от изминалите два дена, за да е готово за нови балкански подвизи.
   
Грубо очертано, това представлява съборът в Среднородопското село. Тази година той продължи от петък следобед до понеделник сутринта. За много хора емоцията около подобно продължително веселие е непосилна умора и изпитание за човешката физика и дух, но гарантирам ви, не и когато е за три дена. Три е сакрално число, а за празненства е изчислено, че е напълно достатъчно и не е изключително физическо усилие. Тази природна закономерност е доказана дори и в приказките. Погледнато така, Илинден в Левочево е романтично завръщане в детството, когато ти самият си участник във финала на чудната история, макар и само като статист.