Бягство от Ада
23 Jul 07 | Етно туризъм
Първото ми изречение трябваше да съдържа думата “Пловдив”. После помислих малко и стигнах до заключението, че няма да е много удачно, да асоциирам, който и да е български град с думата „ад”. Не, аз обичам Пловдив, нямам нищо против него, а самата асоциация е по друг повод...
Ад под небето. Само така могат да се опишат изминалите няколко седмици на територията на Републиката. Колкото и да се говори за мерките против глобалното затопляне, осъзнаването на проблема, концертите “liveearth”, Протокола “Киото” и други подобни мероприятия, футуристичният поглед към бъдещето, в който страната ни се е превърнала в пустинен оазис, все по-малко изглежда футуристичен. Спасение от непосилните жеги обаче има и то не лежи в необозримото бъдеще, а тук и сега. А когато става въпрос за спасение, намиращо се в близост до големият град, долуописаните територий все по-вече започват да ни изглеждат като “Рай”, а маранята в града като земно убежище на Сатаната.
Много са местата в Родопите, които могат да се характеризират с блаженство, задоволяващо съзнанието ни с нужната доза красота. Едно от тях е село Бойково, разположено на 26 км от Пловдив, в централния дял на планината. Първото впечатление идва още няколко завоя преди табелата на селото. Минавате покрай малко параклисче, току що сте го подминали и на следващия завой още едно. В последствие техният брой нараства, за да достигне до внушителната бройка от 24 в и около селото. Според местните те са много повече от официално обявените и достигат до 28. Бойково определено се нарежда на първо място сред селата по брой на параклиси, като освен тях, тук се намира и 150 годишният манастир “Св.Богородица”. Ето защо не е чудно, че празникът на селото е 15 август- денят на св.Богородица. Тогава от околностите идват много хора, прави се курбан за здраве, а веселията продължават през целият ден. Има си и лековито аязмо с леденостудена вода.
Попитах местен човек за чешмата, а той ми отговори: “ На третата глътка си останал без дъх. Не ти позволявава ледената струя повече”.
Силната вяра на местното население е помогнала неведнъж за справяне с трудните моменти. По време на Априлското въстание мъжете от селото активно се включват в борбата против чуждата власт, а в центъра е построена чешма в памет на загиналите. В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов отдава нужното внимание на бунтовното Бойково : “....и други хванали се за оръжие още и малките селца в Рупча: Сотир, Дядово и Бойково....В с. Бойково е починал твърде мъченически един от селяните, на име Атанас Душилата. Него вързали кръвожадните башибозуци от един дирек вътре в къщата му, която отпосле запалили, и застанали навън да го слушат като какви звукове ще издава, след като пламне вече тялото му. „Яде ли ти се грозде?“ — се отзовавали иронически кръвниците на отчаяните писъци от страна на Атанаса, което питание било като отмъщение, защото мъченикът Атанас имал лозе и не оставял харамоядците да го берат. После башибозуците изгорили селата: Бойково — цяло….”
Въпреки драматичните събития, селцето за наша радост все още го има на картата и продължава да ни радва със своята родопска прелест. В близост до него се намира и вилната зона “Бойково”, чиито основи са поставени през далечната 1908-ма година от видният пловдивски общественик Недко Каблешков. Местността е идеална за излети из природата, както и за по-дълги походи. От вилната зона води началото си и пътека, стигаща до хижа Равнища. Любителите на по-дългите разстояния могат да се спуснат от там до село Дедево и след това по пътя, който води до Храбрино и Пловдив...
Наскоро, ровейки се из интернет пространството, се натъкнах на едно мнение за село Бойково, което старателно беше публикувано на няколко места. В него хората се приканват да не го посещават, като аргументите са.....хигиенните условия и обслужването в местният ресторант. Да, това е положението в България. Според мен за предпочитане е това, пред застроена планина, бетонни безчувственни сгради, навалица от хора и мръсотия, в едно иначе райско местенце. Китно селце, прекрасна природа и едно истинско бягство от адът на града. А вие как мислите?
Първото ми изречение трябваше да съдържа думата “Пловдив”. После помислих малко и стигнах до заключението, че няма да е много удачно, да асоциирам, който и да е български град с думата „ад”. Не, аз обичам Пловдив, нямам нищо против него, а самата асоциация е по друг повод...
Ад под небето. Само така могат да се опишат изминалите няколко седмици на територията на Републиката. Колкото и да се говори за мерките против глобалното затопляне, осъзнаването на проблема, концертите “liveearth”, Протокола “Киото” и други подобни мероприятия, футуристичният поглед към бъдещето, в който страната ни се е превърнала в пустинен оазис, все по-малко изглежда футуристичен. Спасение от непосилните жеги обаче има и то не лежи в необозримото бъдеще, а тук и сега. А когато става въпрос за спасение, намиращо се в близост до големият град, долуописаните територий все по-вече започват да ни изглеждат като “Рай”, а маранята в града като земно убежище на Сатаната.
Много са местата в Родопите, които могат да се характеризират с блаженство, задоволяващо съзнанието ни с нужната доза красота. Едно от тях е село Бойково, разположено на 26 км от Пловдив, в централния дял на планината. Първото впечатление идва още няколко завоя преди табелата на селото. Минавате покрай малко параклисче, току що сте го подминали и на следващия завой още едно. В последствие техният брой нараства, за да достигне до внушителната бройка от 24 в и около селото. Според местните те са много повече от официално обявените и достигат до 28. Бойково определено се нарежда на първо място сред селата по брой на параклиси, като освен тях, тук се намира и 150 годишният манастир “Св.Богородица”. Ето защо не е чудно, че празникът на селото е 15 август- денят на св.Богородица. Тогава от околностите идват много хора, прави се курбан за здраве, а веселията продължават през целият ден. Има си и лековито аязмо с леденостудена вода.
Силната вяра на местното население е помогнала неведнъж за справяне с трудните моменти. По време на Априлското въстание мъжете от селото активно се включват в борбата против чуждата власт, а в центъра е построена чешма в памет на загиналите. В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов отдава нужното внимание на бунтовното Бойково : “....и други хванали се за оръжие още и малките селца в Рупча: Сотир, Дядово и Бойково....В с. Бойково е починал твърде мъченически един от селяните, на име Атанас Душилата. Него вързали кръвожадните башибозуци от един дирек вътре в къщата му, която отпосле запалили, и застанали навън да го слушат като какви звукове ще издава, след като пламне вече тялото му. „Яде ли ти се грозде?“ — се отзовавали иронически кръвниците на отчаяните писъци от страна на Атанаса, което питание било като отмъщение, защото мъченикът Атанас имал лозе и не оставял харамоядците да го берат. После башибозуците изгорили селата: Бойково — цяло….”
Въпреки драматичните събития, селцето за наша радост все още го има на картата и продължава да ни радва със своята родопска прелест. В близост до него се намира и вилната зона “Бойково”, чиито основи са поставени през далечната 1908-ма година от видният пловдивски общественик Недко Каблешков. Местността е идеална за излети из природата, както и за по-дълги походи. От вилната зона води началото си и пътека, стигаща до хижа Равнища. Любителите на по-дългите разстояния могат да се спуснат от там до село Дедево и след това по пътя, който води до Храбрино и Пловдив...
Наскоро, ровейки се из интернет пространството, се натъкнах на едно мнение за село Бойково, което старателно беше публикувано на няколко места. В него хората се приканват да не го посещават, като аргументите са.....хигиенните условия и обслужването в местният ресторант. Да, това е положението в България. Според мен за предпочитане е това, пред застроена планина, бетонни безчувственни сгради, навалица от хора и мръсотия, в едно иначе райско местенце. Китно селце, прекрасна природа и едно истинско бягство от адът на града. А вие как мислите?