19 Jul 07  |  Етнотуризъм

      Само два дена остават до един от най-тачените български летни празници Илинден. Пищност и грандиозност при отбелязването му се наблюдава най-вече в Южна България. За Родопите, Странджа, Рила и Пирин той е дотолкова важен най-вече заради унаследеното по традиция занаятчийство в тези краища. Св. Илия е покровител на кожари, кожухари, самарджии и дюлгери, а подобни еснафски организации от миналото са най-силно развити точно в тази част на родината ни. В библейски план светията е отшелник единак, последовател на Единния Бог, като е и пророк. Българските традиционни вярвания рядко го свързват с подвизите му из Юдея. Както при почти всеки по-голям празник в името на някой светец, тук също се наблюдава силният елемент на традиционната култура, който до голяма степен се разминава с официалното християнство. Това е нормално, в силно католическа Африка има редица обреди запазили много повече от езическите вярвания на местните. Те се изпълняват стриктно и хората изключително много вярват в тяхната истинност, дотолкова, че дори и папата, ако ги види, би се замислил за правотата на католическата догматика. В рамките на нашите географски ширини не се наблюдава нищо ново. За да може някаква новост, особено в областта на религията, да бъде възприета, тя трябва да запази голяма част от характеристиките на старото, защото в противен случай е обречена на провал.
    В българските народни представи пророкът е покровител на небесните стихии. Той управлява златна колесница с впрегнати четири бели коня и неговата основна функция е защита на хората. Тази протекция се свързва най-вече с вечната битка, която води св. Илия с ламята, халата, че даже и змея. Почитането му е особено засилено по време на жътва, защото основният му враг, ламята, най-безцеремонно пасе от житата на хората. Неговите методи за борба с метафизичното същество са свързани с изстрелването на гръмове и светкавици. Ако падне светкавица без гръм се вярва, че белите коне на светията са се поуморили вече и това е бесът излизащ от ноздрите им. Освен това, покровителят на небето има властта да раздава правосъдие върху хората под формата на унищожителни градушки през лятото, като въобще не се интересува, че Яворов ще хленчи за реколтата. По време на жътва се наблюдават редица молебени и ритуали целящи да размекнат душата на пророка. В някои части на България се вярва, че светкавиците не са оръжие в ръцете на Илия, който ги размахва подобно на Зевс, а са произведение на триенето на колесницата му с облаците, по които галопира. Образът му е различен в отделните райони на страната ни, но обединителният елемент за цяла Южна България е почитта, на която се радва той. Страната ни е разделена на две относно датата на честването му, както е с голяма част от празниците в традиционния обреден календар. Някой предпочитат да го празнуват на 20 юли. Други го празнуват в един около тридневен цикъл от втори до четвърти август. За село Кости в Странджа той е подвижен празник, като задължение е да се отбелязва винаги в съботата около втори август. Тази година честванията там се падат на четвърти, като това може би е най-добрият избор за прекарване на свободното ви време. В Кости на тази дата можете да станете свидетели на нестинарски игри. Знае се, че идват представители посветени в това тайнство и от съседна Гърция. bTOURISM.com препоръчва Средните Родопи, ако искате да се запознаете с честванията му около 20 юли. В села като Чокманово ( на 14 километра от Смолян в посока Гърция) и Левочево (на около 5 километра от Смолян в посока Рожен) траят тридневни общоселски събори, на които жертвено животно става най-вече вол. За деня се прибират значителна бройка местни, които са се преселили. Гайдата и тъпанът не спират да отмерват такта на родопските хора, а периодът на празнуването представлява непрекъснато веселие независимо от ден и нощ. В околията на Пазарджик, по-точно голямото село Калугерово, също се оформя пищен общоселски събор. Ще е късмет, ако попаднете на по-архаични останки от практиките около празника. В миналото важен елемент е бил заколването на най-стария петел в домакинството и приготвянето му от най-възрастния човек.
    Илинден е и политически натоварен празник. Празненствата на 2 август са по-скоро отприщване на народна радост за хора освободили се 34 години по-късно от турско робство,в сравнение с останала част на Княжеството. В тези случаи Илинден е празник със статут на национален, който се характеризира с историческата памет на българина и тук разминаването с християнството и традицията е още по-налице. Ако желаете да се присъедините към отдаването на почит на илинденските четници, връх Рожен и района на Благоевград са най-привлекателните дестинации. Малко са празниците ни, които се разбират по толкова различни начини и които за едни хора значат едно, а за други съвсем друго. Това прави Илинден един от най-широкоспектърните в областта на религиозния и традиционния календар, който може да се конкурира донякъде и с Коледа, и с Великден по възможности за неговото прекарване.