Туризмът в Казанлък - II част
18 Jul 07 | Забележителности
Обиколката на културните забележителности разположени в квадрата между Казанлък и паметника Шипка се характеризира с голямо колебание. Това е така, защото опциите не са малко, а и не са подредени като в увеселителен парк, който е разграфен с възможни маршрути. Има редица отсечки от главния път, които ще ви заведат или до тракийски гробници, или до известни хижи и паметници, а за да се върнете за нещо набелязано по-рано, трябва да изминете отново десетки километри. Предимство обаче има село Шипка (сега се води град, но бих влязъл в спор с местната администрация относно статута му). Неговата рекламна стратегия е най-добрата в района. Тук пак трябва да намесим късогледството на изключително богатите на културно ниво траки, които решили да изграждат зарити гробници вместо да ги издигат към небето подобно на египтяни. Няма какво да ги обвиняваме, защото това са били вярванията им, а по тяхно време религиозният туризъм не е бил дотолкова развит, както сега. Село Шипка има предимство, защото десетина километра преди да стигнеш до него виждаш стърчащите куполи на известната му руска църква. Окото ти се спира на жълтеникави пилони контрастиращи на зеленината на планината и ако сте тръгнали за шляеща се обиколка из красотите на Казанлъшко, гарантирам ви, че точно този златист цвят най-много ще привлече окото ви. Не знам дали така популярното семейство японци са избрали Шипка заради красотата му, руската църква или защото са знаели, че ще станат известни в цяла България, а в Япония са нямали шанс. Аз бих избрал селото за мой дом, за да завърша старините си. Въпреки че е силна туристическа дестинация, в него си протича най-обикновен селски живот, който властите искат да превърнат в градски. Варене на компоти по улиците му в огромни черни казани, сечене на дърва, прибиране на добитък са едни от малкото му характеристики, които придават истинност на мястото, нетипична за туристически център. „Какво му трябва на човек”, гласеше една известна реклама, да се събудиш в обширна хладна стая, до чийто прозорец разцъфват бъдещи череши. Какво му трябва на човек освен обширен двор, топъл ръчен хляб от съседната фурна и покровителстващи го златни куполи на църква-произведение на изкуството.
Самият храм се намира в горната част на селото, извисявайки се като пазител и историческа памет за освобожденски времена. Той е построен в традиционен за руските катедрали стил от 17 век и не отстъпва на нито едно църковно архитектурно постижение в самата Русия. Съчетанието между червената му фасада и златните куполи е изключителен подбор от цветова гама, която му придава и сериозност. За колорита му придава и мозаичната украса, която също се забелязва от километри. Има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. Близо 17 камбани се грижат за чистотата и плътността на звука. Преди време изработката на камбани е бил занаят, който за редица хора не отстъпва на направата на качествена цигулка.
Имало е редица школи известни със своя майсторлък, като стремежът им е бил не постигане на оглушителен звук, който приканва миряните за подчинение. Песента на камбаните не може да бъде постигната от всеки, а когато нейната мелодия се окачествява с мекота и кара кожата ти да настръхне, тогава се достига до по-близка връзка с Господ и гонене на религиозно съвършенство. Най-тежката представителка сред 17-те в шипченската руска църква тежи около 12 тона. Влизайки в подземията на сградата, вие ще видите близо 18.500 мраморни плочи с имената на руски войници и български опълченци загинали при боевете на Шипка. Но храмът не обслужва само тяхната памет, в него се отличава изключителната за православието атмосфера на религиозност. Тежък мирис на тамян, цветен стенопис, икони с позлатени рамки са едни от малкото, които могат да ви накарат да се почувствате, като че влизате в дом на Господ.
Началото на строежа на изключителния архитектурен паметник е поставено още през 1885 година, а самият той е завършен през 1902. Инициативата е започната от Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев, и граф Игнатиев, като средствата за изграждането му са събирани предимно в Русия. Църквата е и исторически паметник, символ на благодарност от страна на хората в Централния Балкан. Благодарност, която няма политически оттенък и не се свърза с разпределяне на сфери на влияние между великите сили. Най-вероятно по тази причина шедьовърът е запазил колорита и красотата си през годините, защото в него е вложен чисто човешки поглед за изразяване на почит.
Обиколката на културните забележителности разположени в квадрата между Казанлък и паметника Шипка се характеризира с голямо колебание. Това е така, защото опциите не са малко, а и не са подредени като в увеселителен парк, който е разграфен с възможни маршрути. Има редица отсечки от главния път, които ще ви заведат или до тракийски гробници, или до известни хижи и паметници, а за да се върнете за нещо набелязано по-рано, трябва да изминете отново десетки километри. Предимство обаче има село Шипка (сега се води град, но бих влязъл в спор с местната администрация относно статута му). Неговата рекламна стратегия е най-добрата в района. Тук пак трябва да намесим късогледството на изключително богатите на културно ниво траки, които решили да изграждат зарити гробници вместо да ги издигат към небето подобно на египтяни. Няма какво да ги обвиняваме, защото това са били вярванията им, а по тяхно време религиозният туризъм не е бил дотолкова развит, както сега. Село Шипка има предимство, защото десетина километра преди да стигнеш до него виждаш стърчащите куполи на известната му руска църква. Окото ти се спира на жълтеникави пилони контрастиращи на зеленината на планината и ако сте тръгнали за шляеща се обиколка из красотите на Казанлъшко, гарантирам ви, че точно този златист цвят най-много ще привлече окото ви. Не знам дали така популярното семейство японци са избрали Шипка заради красотата му, руската църква или защото са знаели, че ще станат известни в цяла България, а в Япония са нямали шанс. Аз бих избрал селото за мой дом, за да завърша старините си. Въпреки че е силна туристическа дестинация, в него си протича най-обикновен селски живот, който властите искат да превърнат в градски. Варене на компоти по улиците му в огромни черни казани, сечене на дърва, прибиране на добитък са едни от малкото му характеристики, които придават истинност на мястото, нетипична за туристически център. „Какво му трябва на човек”, гласеше една известна реклама, да се събудиш в обширна хладна стая, до чийто прозорец разцъфват бъдещи череши. Какво му трябва на човек освен обширен двор, топъл ръчен хляб от съседната фурна и покровителстващи го златни куполи на църква-произведение на изкуството.
Самият храм се намира в горната част на селото, извисявайки се като пазител и историческа памет за освобожденски времена. Той е построен в традиционен за руските катедрали стил от 17 век и не отстъпва на нито едно църковно архитектурно постижение в самата Русия. Съчетанието между червената му фасада и златните куполи е изключителен подбор от цветова гама, която му придава и сериозност. За колорита му придава и мозаичната украса, която също се забелязва от километри. Има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. Близо 17 камбани се грижат за чистотата и плътността на звука. Преди време изработката на камбани е бил занаят, който за редица хора не отстъпва на направата на качествена цигулка.
Началото на строежа на изключителния архитектурен паметник е поставено още през 1885 година, а самият той е завършен през 1902. Инициативата е започната от Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев, и граф Игнатиев, като средствата за изграждането му са събирани предимно в Русия. Църквата е и исторически паметник, символ на благодарност от страна на хората в Централния Балкан. Благодарност, която няма политически оттенък и не се свърза с разпределяне на сфери на влияние между великите сили. Най-вероятно по тази причина шедьовърът е запазил колорита и красотата си през годините, защото в него е вложен чисто човешки поглед за изразяване на почит.