25 Nov 10  |  Забележителности

      Една крепост, в продължение на векове била пазител на хората, била мястото където те прекарвали дните си в сигурност и където подслонявали своите съратници тръгнали на път в посока Беломорието. Разположена на самотна скала, над пътя свързващ сега Асеновград със Смолян, Асеновата крепост е една от най-ранните и ключови постройки в страната ни. Не веднъж и дваж в миналото тя подслонявала странстващи люде, вярващи хора тръгнали към близкия Бачковски манастир и пазела редица български семейства от неприятелски набези.

Историята на Асеновата крепост или както по-рано била известна под името Петрич, започва още по времето на траките. По късно през IX век била преустроена от Византия с цел да охранява вратата на Беломорския проход. Първоначално е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". Тази докуметацията свидетелства, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Постепенно все повече хора се заселвали в региона и през XIII век крепостта и село Стенимахос образували средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори. Село Петрич останало северозападно от крепостта.

Най-значителни архитектурни, укрепителни и разширителни промени крепостта претърпява през 1231 г. по времето на на цар Иван Асен II. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: „В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град”. Именно този надпис става причината крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. През този период е построена и църквата „Света Богородица Петричка“, която днес е единствената изцяло запазена сграда.

Падането на България под турско иго се оказва пагубен момент в историята на крепостта. Тя вече не се явява гранична зона и бива разрушена. Последните писменни сведения за нея са от 1410 г.

Реставрацията на Асеновата крепост започва през 1934 г. и продължава до днес. През 1991 г. завършва реставрацията на църквата „Св.Богородица Петричка” и тя започва да функционира като православен храм. Църквата се счита за един от най-добрите образци на средновековното българско строителство.

Народните приказки, митове и легенди, предавани от поколение на поколение не пропускат да споменат и Асеновата крепост. Една от историите разказва за свещеника Антимос. Преди 500 години той бил поканен от генерал Вриенос от Станимака да отслужи литургията на Рождество Христово в крепостната черква. Свещеника, тъй като нямал търпение да започне пиршеството, съкратил службата. Започнало богато пиршество. Антимос ял и пил до насита, докато не умрял от разрив на сърцето, без дори да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесата, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и в същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях. Вярва се, че всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобива предишният си вид и се осветява от мистериозни светлини. Там всяка година свещеник Антимос изпълнява своето задължение-така както се изисква от канона.

Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения. Ако се намирате в региона, посетете крепостта – заслужа си. От самотната скала, на която тя е разположена се разкрива невероятна гледка на родопската шир.