23 Jun 10  |  Празници

      Един от най-мистичните дни според народният календар на българите е Еньовден –прекрасен ден, в който отдаваме своята почит към природата и нейните магически сили. С наближаването му, останахме приятно изненадани колко различни мероприятия се организират в негова чест. Хубаво е да разбереш, че все още има български традиции и обичай, които се тачат.

Ще ви разкажем за вярванията свързани с този ден, защото трябва те да се знаят, пък и нека да не се спазват стриктно. Все пак почти всяко дете знае за американския празник на тиквата, а какво знаят те за Еньовден?!?

Еньовден съвпата с православният празник в чест на Свети Йоан Предтеча,отбелязван на 24 юни. Различни наименования има този ден в различните крайща на страната ни . В Област София името на празника е Яневден, във Великотърновско пък — Иван Бильобер или Драгийка.

Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад. За този ден се казва още, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта. Традията повелява сутрин, при изгрев слънце, всеки да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.

Вярва се, че водата в утрота на този ден е лековита. Малко преди слънцето да „тръгне” към зимата, то се окъпва във водоизточниците и затова тази вода носи вълшебни свойства. Най-много здраве и берикет очаква девойката, която първа зърне слънчеви лъчи в този ден.

Легендата разказва, че на Еньовден зли магьосници тръгват по нивята и крадът плодородието им. Там те извършват различни ритуали, при който стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и той се смята за царят на нивата. Именно той носи плодородието, което злите магьосници искат да откраднат. За да предпази своята нива в деня преди празника стопанинът сам я жъне в средата или в четирите ъгъла. Понякога даже стопаните нощуват на полето за да пазят своята реколта.
Друго поверие гласи, че на самият празник не трябва да се обработва нивата. В противен случай Свети Еньо ще се разсърди и ще прати природни стихии.

Еньовден обаче е най-известен с това, че именно тогава билките са най-лековити. При изграв слънце всички билкари, баяри и вярващи излизат за да съберат букет от лековитите треви. Те трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

В Южна България е разпространен и един друг обичай наречен Еньова буля. В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в „мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.

Редица прояви, конкурси и културни мероприятия ще се състоят в чест на празника из цяла България. Регионалният конкурс "Лечебните растения на Балкана- европейско богатство" ще се проведе в Габрово, за трета поредна година в Разград ще се състои инициативата „Бели нощи на музеите”, в Шумен се организира фестивала „Зелени слънца”, a в Бургас ще пресъздадът ритуала Еньова буля.

Вярвате или не в магьосници, магически ритуали и лековити билки, този ден е един прекрасен повод да излезете сред природата и да се насладите на слънчевото време.