English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

Костница

12 Feb 09  |  Забележителности

      Обед е. Над хълмовете около селото Скравена се разнасят ударите на турски тъпън и воят на зурните. Ту глухо като от отвъдното, ту рязко и силно като че са зад гърба ти, писват и утихват. Небето е чисто и ясно, а юнското слънце обгаря ледените чела на бунтовниците. Бавният марш на войската спокойно следва веселия ритъм на свирачите. Черкезите приближават.
Целият народ от околията е събран на мегдана в селото. Мъжете са свалили калпаци, а брадите им треперят, напоени с пот и страх. Зад свеки от тях кротко стои челядта – майките стискат дланите им, а по полите им висят куп рошави малчугани. Насълзени и почервенели, току да ревнат, както плачат само децата, усещащи тревога. Едно да изпищи, всички ще го последват. Но сега е тихо като в гробница.

Напред с коня пръв влиза Хасан Хейри бей. След него с равна крачка вървят 10 зурнаджии и тъпанджии, а зад тях 10 копиеносеца. На всяко копие е набита по една глава. 200 уморени черкези и башибозуци, смърдящи на кръв и кал, немити и небръснати, в дълга змийска колона влизат в селото. Минава труимфът на победителите.

- Ето ги вашите хайдути! На‘ ви ги, да им се радвате! - извика Хасан бей като посочи обезобразените отсечени глави на Ботевите четници и като махна с ръка, турците ги свалиха от копията и ги търкулнаха в краката на хората.

Отново никой не извика, нито се чу някакъв глас. Пред вида на изцъклнетите страшни очи и зинали мъртвешки уста, напоени с прах и съсирена кръв, само една майка зад множеството глухо изтена и се струполи на земята. Сред главите беше тази на сина й - Георги Апостолов, един от водачите на четниците. Напред минаха първенците на Скравена Георги Стаменов и Петко Студенковски:

- Дай ни ги, ага. Колкото искаш кажи, ние ще ги купим.

......................

През април апостолите на Трети Врачански революционен окръг Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Христо Ботев за да решат накъде да се насочи подготвяната за поход отвъд Дунав чета. Избират Врачанско. Но още докато се набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е започнало.

В първите дни на май Ботев получава от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка за да закупи необходимите неща и разпределя четниците по различни румънски пристанища. Поради краткия срок, повечето мъже, сред които и Ботев, не са обучени за военни действия. За ръководител е избран поручик Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия, а знамето е поверено на Никола Симов – Куруто.

На 16 май, дегизирани и разпределени по групи четниците се качват на „Радецки“ от 5 румънски града. На следващата сутрин по заповед на Ботев българите обличат униформи и заповядват на австрийския капитан Енглетер да акостира северно от местността Крушов баир. 205 мъже целуват все още робската българска земя на този ден и в походен строй се отправят към Козлодуй. Напред върви Войновски с около 30 човека, а след него се движи щабът със знамето и съгледвачите.

Турското командване в региона изпраща срещу възтанниците не само редовните войски, но и башибозука. Без очакваното подкрепление от местните села, четниците си пробиват път към Врачанския балкан, преминавайки последователно покрай селата селата Алтимир и Борован. Сутринта на 18 май при Оходен към българите от наколко страни прииждат пеши и конни съединения от башибозуци и черкези. Войновски дава заповед част от четниците да открият огън по противника от възвишенията на Банин връх, за да може основното ядро да се изтегли към Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. По обед башибозуците от село Мраморен и Баница настъпват към укрепените български позиции, а след час от Враца пристигат и два редовни турски полка, които от километър започват обстрел с далекобойни пушки и две оръдия. Местността е твърде оголена, а за мнозина от българските бойци това е първи огневи бой в живота им. Турците са отблъснати, но убит е знаменосецът. Сега то е в ръцете на сливенлията Димитър Стефанов Казака.

Късно вечерта четата се изтегля към хребета Веслец. По това време надеждата за българско въстаническо подкрепление все още е жива. На идния ден всичко е спокойно, но опитите да се свържат с командирите на Третия революционен окръг се провалят. В ранното утро на 20 май часовите сигнализират за многобройни башибозушки отряди и пет редовни турски батальона. Четата отстъпва към върховете Околчица и Купена. По заповед на Хасан Хейри бей турците атакуват левия отбранителен фланг на българите, а срещу останалите са хвърлени башибозуците. С командир като Никола Войновски българите отново успяват да устоят на силния вражески натиск и след свечеряване турските войски се оттеглят. Четниците се втурват към близките извори за да утолят жаждата си. Точно тогава, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината под високите била на Купена и Околчица, Христо Ботев е застрелян.

На сутринта четата продължава напред към Балкана. При село Лютиброд обаче, останали без своя водач, обградени от всички страни на брега на Искър, четниците решават да се разделят на на три групи. 15-ина души с Войновски достигат Троянския Балкан и са разбити на 13 юни. Други, водени от Георги Апостолов, срещат силна турска част в Рашов дол край Ритлите и са убити. На следващия ден цялото население на Скравена, родното място на Апостолов, е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. В сраженията загиват обощо 130 българи. Останалите са преследвани до есента и получават тежки присъди.

......................

Същата вечер, когато турците напуснаха селото, жените измиха главите на бунтовниците, увиха ги в домашно платно и ги погребаха в двора на църквата. След 60 години един поп на име Георги се сети, че такива глави не бива да стоят вкопани в земята и като нареди да се извадят и почистят, изложи ги на специална витрина в църквата. А след още 52 години архитект Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художникът Божидар Овчаров им направиха специална каменна костница.

А тази костница, стои и до днес в Ботевградското село Скравена, отворена за посетители от 9 сутринта до 18 следобед. Включена е в Стоте национални туристически обекта, под №82. Ключът за костницата и печатът се намират в информационния център в читалище „19-ти февруари“. Телефонът там е 07137/21 31.

Красимир Георгиев


коментирай

покажи коментарите(1)


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

17

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...