28 Aug 08  |  Общество

      В историческия факултет на Софийски университет на трима професори в България казват, че са „Великия триумвират”. Става въпрос за Божидар Димитров, Китов и разбира се – Николай Овчаров. Последният нарече себе си „Българския Индиана Джоунс” и дори водеше така озаглавена рубрика в един вестник. Ние знаем как е вървяла подготовката за една от най-великите приключенски саги в света. И Спилбърг¸ и Джордж Лукас са се съветвали с доста именити археолози при направата на сценария. Господин Овчаров да ни извинява, но смятаме, че е детинско, грандоманско или просто несериозно сам да се нарече „Българския Индиана Джоунс”. Най-малкото, защото работата на археолога е много по-различна от това, което се вижда по филмите.

Иначе той има сериозен принос за развитието на културния туризъм у нас. На много хора може би им е втръснало от него – има мнение за всичко – политика, общество, подкрепи Георги Първанов и т.н. Но наистина, няма как да се отрече, че в сферата на културния туризъм професор Овчаров постигна най-много успехи. За миналата година Перперикон е посетен от над 187 хил. човека. Разбира се, повечето от тях са българи, а това може само да ни радва. Истина е, че гръмкото му присъствие в медиите, поведението му за събиране на пари за обекта и непрестанната работа по неговото облагородяване превърнаха Перперикон в нещо, което липсваше в България, въпреки наличието на досегашната тракийска култура.

Явно това е начинът, постоянно да се крещи. За тази година се очаква посещенията да са много повече. Според думите на „Българския Харисън Форд” тази година посетителите са над 1000 на ден. Значи има шанс Перперикон да увеличи бройката над два пъти. Ако продължава да расте с тези темпове, след няколко години ще гоним десетте милиона на Троя и Акропола и ще се наредим сред топ три от дестинациите за културен туризъм на Балканите.

Такава грандиозна инициатива обаче поставя малко кофти изисквания и разширение на работата. Нито Акрополът, нито Троя са на места подобни на Пеперикон. Стигането до тях е много по-лесно, както и облагородяването като цяло. Затова и Ники Овчаров събира пари отвсякъде – от държавата (над 200 хил. за миналата година), от ЮНЕСКО, от програма ФАР и още много. Целта на човека е била да направи лифт до Перперикон. Представяте ли си, лифт!!! После може да се изгради и леглова база, знам двамa трима инвеститори, за които изграждането на десетхилядна леглова база за 36 часа не е никакъв проблем, трябва да им оставим визитка на Овчаров. Един хубав лифт би стоял чудесно на Перперикон. Може да се свърже тематично. Трябва да е седалков, като самите седалки ще наподобяват трона на жреца от Перперикон.

Навсякъде ще има изображения на Дионис и Богинята-Майка, а самите пилони на лифта ще са във някаква фалическа форма. Двама кърджалийски младежи, облечени като тракийски войници, ще вземат таксите за лифта, а пишман баячи ще се правят на жреци и ще гадят на гостите. Подобно на предсказанието, което е получил биологичният баща на Октавиван Август, че синът му ще стане император. Този път ще се казва – „синът ви ще стане канцлер на Германия, господин Щрас” - после ще мята малко спирт в огъня.

Като се замисля, вече забавленията не са като едно време. Всичко стана, някак европейско, не мога да разбера защо хората толкова много се дърпат от анадолското. Предлагам да се направи постоянен панаир с цирк. Захарен памук, гондола „Диана”, живописна картинка като от филм на Фелини. Самата местност около Перперикон ще бъде като увеселителен парк. Докато туристите пътуват с лифта, отдолу ще се разиграват сценки пресъздаващи тракийския бит и култура. Може даже песничка да измилим, която постоянно ще се лее над крепостта – ние сме траки неуморни, нямаме си писменост и на Дионис сме покорни. Гретхен ще казва на сина си Билер: „виж тракийчетата, мамо, виж ги”. А малкият ще нагъва захарно петле и ще се чувства по-добре и от в Дисни в Париж.

Да оставим иронията, самата идея за изграждането на лифт на подобен обект ни звучи повече от абсурдно. Няма начин металът му да се свърже с ценността, която се съдържа там. Съвременният турист е лигав, той е претенциозен и особено мързелив, разбираме мераците на господин Овчаров да привлече точно този тип турист, но начините могат да бъдат много по-различни и много по-атрактивни. Иначе да, ако се направи увеселителен парк, ако се построят хотели, ако се изгради някаква форма на Слънчев бряг, но без морето, тогава всички сме сигурни, че има шанс да бием по посещения даже и Афеловата кула. Но тук отново излиза въпросът как трябва да се подхожда към даден обект или място и кое ще донесе много повече устойчивост и бъдещи приходи.

Професор Овчаров свърши много за популяризациуята на мястото, но нека да не изпадаме в крайности и да го запазим като светилището Перперикон, за което пише Херодот.