03 Aug 08  |  Екотуризъм

      В една част от пътя Via Pontica е разположено началото на зелената енергия в България. Ветрени генератори започват да се намират все по-често и по-често от Сливен в посока Бургас и също така в района около Албена, Каварна и Шабла. Там било яко за такива неща, казват специалистите, защото средно скоростта на вятъра била над седем метра в секунда. А това е достатъчно. Другите места където вятарът отговаря на някакви показатели са билата на планините. Само че там и Хаджи Димитър не може да помогне при справяне с неудобния ландшафт.

Бъдещето на енергията било във възобновяемите източници. Така твърдят запознати. Прословутият ЕС и неговата комисия смятат, че до 2012 година ВЕИ ще давата много повече и повече дял в производството на електроенергия. Затова и в България вече мислят по този въпрос. Оказа се обаче, че освен че трябва да се насочим натам, за да имаме ток за компютрите си, това е и един доста доходен бизнес. В брой 29 от своята осма година списание “Тема” дават интересен пример с човек на име Иван, който си имал земя до Каварна. Преди време искал да я продаде на общината, но парите за декар били смешно малко, а и трябвало да чака докато общината намери на кой да я продаде. Затова той я предостъпил на арендатор за скромните 400 лева на година. Иван е бизнесмен с дългосрочни планове за бъдещето. Сега декар от неговата иначе евтина земя струва 4000 лева, а желаещите са много. В 20-те му декара няма данни да се крие някаква форма на Панагьорското съкровище (Каварненското), няма залежи на петрол, не расте кокаин, доколкото знаем и от там няма да преминават нито Набуко, нито Бургас-Александруполис. Земята му просто попада в Зона Б на картата на ветровете в Републиката. Тя е удобна за инвестиране и изграждане на ветрени генератори. “Иване, защо го направи, Иване, ти имаше всичко...” сигурно му пее фенът на рока Цонко, но истината, че докато канеха Дейвид Ковърдейл и Удо, пропуснаха, че земята на Ванката може да дава някаква част от мощността за загряване на прожекторите на сцената.

Изграждането на възобновяеми източници не е поредната приумица на ЕС, както мислят много местни предприемачи. Един от тях дори я сравни с безумното искане колчетата по лозята задължително да са дървени, а не от цимент. При вторите не се налагало смяна всяка година и са много по-издръжливи. Не, това не е онази приумица, с която забраниха коленето на прасетата и домашната ракия, а по-хитри хора могат да изкарат пари от тези източници. Засега цената на “зеления ток” е доста по-голяма от тази от АЕЦ. Тя се оценява на около 12-13 стотинки за киловат час. Но с течение на годините, когато и самата нужда ще се обади, това ще бъде все по-налаганата енергия на пазара. Вятър има, колкото си искаш, слънце има, даже става и все по-силно, вода достатъчно има в България. Чудничко! За изграждане и подържане на АЕЦ са нужни много големи инвестиции, както и голям персонал от всякакви ядрени инженери (не знаеш кой от тях ще забегне в чужбина, за да те ругае), а управлението на ветрените генератори може да става и дистанционно и изисква много по-малко персонал, както от специалисти по подръжката, така и от специалисти по направата. Освен това цената на тока не спира да расте, а цената за изграждането на подобно съоражение се е запазила от няколко години насам на едно ниво. Екологията е бизнес. Екологията не са запалени младежи с расти, които спасяват Иракли, за съжаление. Всеки по-хитър инвеститор вижда страшно много възможности за печалба след като прочете протокола в Киото.
Преди около две години в света се роди един термин, свързан с екологичните течения. На български трябва да се превежда като: зелено изчистване или по-точно “зелено(еко) замазване”. Не знам от кой се страхуват, от Партията на Зелените, от Ал Гор или типовете с растите, може да се страхуват и от WWF, кой знае. Истината е, че все повече и повече комапнии и проекти започват да се съобразяват с еконормите. Схемата за подкупи, ако искаш да избегнеш правилата, се увеличава с още едно чекмедже за пълнене, с още един плик за даване. Явно истерията около разрушаващата се планета с привършващите ресурси започва да плаши дори и Рокфелер-наследниците. А във ветрените генератори има “еко” колкото си искаш. С изключение на това, че много птици умират на тях по време на преминаването си по задължителния си маршрут.

Не знам в света да съществува друга такава поговорка, която толкова добре да описва случващото се. Още преди векове нашите прадеди са казали: безплатен обяд няма. И докато са мислили колко труд са хвърлили в нивичката, за да има какво да ядат, вече земята каза: безплатен обяд няма. Но затова е човекът, няма болест или нещо друго, което да спре размножението му. Докато генно модифицираните храни предизвикват много повече неодобрение, усвояването на чистата енергия на природата изглежда все по-светла и по-светла. Дори и великият изобритател Леонардо би завидял на способността на наследниците си да се хванат за всичко. Вятарът е последната инстанция, няма какво да се лъжем, преди него ще бъдат изпробвани много различни източници, които ще донесат по-бързи приходи на тези, които инвестират в тях. Идеята е дали тук България ще успее да се нагоди както трябва, дали ще покаже бизнес нюх и когато дойде новата мода, дали ще има в наличност вече добре изградена база. От EVN вече започват да инвестират в тази насока. Естествено, обвиняват държавата за много неща, искат помощ от нея. Защото при изграждането на подобно съоражение се изисква отклонение на изградената вече електрическа мрежа. Според нас няма за какво да обвиняват държавата. Тук сме си наред. Според глава 11 от Закона за енергетиката общественият доставчик (НЕК например) се задължава да изкупува цялото произведено количество енергия от такъв тип източник, след доказан произход за срок от минимум 12 години. Така че какво им остава на мутрите, остава им да си зарежат заведенията, хлебозаводите и мандрите, а вилите им да светнат с един хубав “зелен” ток.

В същото време отново излизаме “най”, и този път отново не става дума за болен национализъм. Държавицата ни била много удобна за развиването на всякакъв вид възобновяеми източници. Имаме сме си вятър и всякакви други дадености, за да се превърнем след 50 години в екогигант спрямо новата политика в областта. Враца, Сливен, Габрово, Благоевград, Шумен, са малко от местата, в които това е възможно. Стига само да се намери някой, който да мисли за след 50 години печалба, а не след пет. На печелившите честито!