16 Jul 08  |  Градски туризъм

      Големият въпрос, който не ми дава мира от много време насам е: “защо го няма бизнес поетът?” Чърчил казва, че във всеки е заложена социалната, леко комунистическа, идея за света, просто човек трябва да погледне дълбоко в себе си. Сигурно за това си имаме Вапцаров, имаме си Смирненски (“ах летете ескадрони, в устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов, свил десница корава, целий свят се днес изправя, стреснат, трогнат, очарован, от победния ви зов”), имаме си и Гео Милев и трагичната му смърт, свързана със социалната идея. От сума време живеем в свят на пазарната икономика, но все пак поетът бизнесмен го няма. А жалко! В неговата област страшно много термини се повтарят. Акции, облигации и т..н са благоприятни думи за една хубава поема, която да обясни цените на петрола и срива в цените на недвижими имоти в САЩ.

Хубаво, нямаме си хубави писател емигрант, като Салман Рушди, няма да ни е яд, че си нямаме поета бизнесмен. Вместо това имаме нещо като поезия обвързана с бизнес в София. Тя е причудлива, в началото може и да ви шокира. Намира се в нов пролетарски квартал в столицата. Кварталът, понеже е нов и пролетарски, се казва “Младост”. В него има поезия, но тя не е тип Бодлер, не носи апокалипсиса на Франсоа Вион и в никакъв случай не трябва да говорим за абсурдизъм. По-скоро, там поезията е хуманистична, цяло поколение творци в Европа са писали за нея, та сега и ние ще дръзнем да направим нещо подобно. Иде реч за Бизнес парка в София. Малко над него се намира центърът на BMW, още по-малко отгоре са проститутките, а над тях е Асамблеята на мира. Налице излиза цялата балканска действителност. От скъпи коли, до евтин секс и бизнес център.

Един приятел ми каза, че се кефил да пътува с метро, защото се чувствал като европеец. Грешиш, другарю, метрото в Европа е транспорът на бедните, на работниците, ако се чувстваш европеец в него, кофти, значи си неосъзнат комунист. Но виж, Бизнес паркът е друга работа. Ако Вапцаров беше жив, щеше напълно да преобърне темите си. Вместо ония работници, които излизат и влизат заедно със сирената, щяхме да четем за друг вид унифицирани хора. Те носят костюм, над 90% от тях свършват работа точно в 17.00 или 18.00 часа. Пристигат с едни и същи автобуси, по едно и също време. Облечени са еднакво, като в цветовете на дрехите им преобладават черното и сивото. Племеницата ми е доста малка, но съм сигурен, че може да им направи точен модел на всичките с пластелин, даже ще се прочуе повече и от Анди Уорхол. Бизнес паркът е повод за самочувствие. София става като други развити столици по света. Сградите са хубави, асфалтът става за мач на хокей на лед, без ни една бабуна, и има големи вериги от всякакви видове заведения. Даже си има мексиканско. В него човек се чувства като в аптека, чистотата му може да накара всеки пропаднал алкохолик да се засрами, па ако ще и той да се казва Хенри Чинаски. Все пак този мини квартал в столицата направи така, че един друг квартал да промени физиономията си.

Реших преди време да посетя бизнес парка ей така, за да погледам ризки, панталонки и лъснати обувки. Обаче паркът реши да ми забие шамар, да се изсмее над предубежденията ми и да ми обърне представата за себе си. Работниците надничаха отвреме на време зад тесните си прозорци по шарените сгради. Бяха затворени в малки килии и усърдно вършеха административните си задължения. Долу обаче, по алеите и по пейките, бяха пънкарите. Там бяха хипитата, анархистите, нихилистите и всички ония, които с крайните си мнения и действия променят света. Там бяха майки и деца, баби, дядовци и внуци. Бяха всички онези, които искаха да избягат от действителността на панелките. Онези, които не понасяха затворения си живот с екстри купени на кредит. Те стояха по пейките и изпичаха лицата си на слънцето. Не бяха в Борисовата градина, нито в Южния парк, приемаха новостта в квартала си точно като всички други паркове в София. А за историята на Борисовата градина да не ви разправям, няма по-претенциозна от нея в България. В Бизнес парка човек може да си зададе въпроса за демографския срив. Може да оспори теорията, че българските жени след като родят се занемаряват, може да се изсмее на великото твърдение от години насам, че не сме за никъв Европейски съюз. Точно така, приятелю, зарежи метрото, наличието на закусвалня със скъпа мексиканска храна прави София по европейска от наличието на подземен мишкарски транспорт. Оказа се, че мястото в крайния квартал изпълнява функциите си по план, че даже може и да ги надминава. Софиянци, провинциалисти, няма значение, вски от тях, който живее наоколо намира своя парк в Бизнес парка. Наслаждават се на хубавата архитектура, не обръщат внимание на постоянно шетащите коли на всякакви най-бързи куриери. Този парк е сърцето на “Младост” и Арена, която му е в съседство не може да засенчи това. В него намираш ония хора, които предпочитат следобед чай вместо бира, в него намираш ония хора, които разпускат така, както трябва да се прави във всеки друг парк. Най-важното е, че те в голямата си част нямат никаква представа от бизнес. Водят децата си там, за да не им показват изхвърлените през терасата торби с боклуци, водят ги там, за да им покажат, че сладък живот има, дори и да си съсед на евтини проститутки.

Отидах до Бизнес парка, за да демонстрирам надменно неглежарското си поведение, а сега знам, че ако живея там, ще го посещавам всеки ден, за да се зареждам с позитивизъм. Евтин европейски позитивзъм, като от реклама на прах за пране, като хубава френска филмова продукция, в която средствата нямат никакво значение.