07 Jul 08  |  Събития

      Рядко се случват в живота на човек събития, за които моментално да усети, че ще ги помни винаги. Преживяни емоции, толкова силни и уникални, че е трудно да се опишат с думи. Чувства, които карат кръвта да бушува и да пречи на трезвата преценка и логическата мисъл.

Нощта на 4-ти юли бе точно такава за мен. Имах щастието да присъствам на концерта на Whitesnake на стадион Академик. Нямаше как да предположа какво ми предстои да преживея там, сред десетки хиляди фенове, в тази мокра юлска нощ. Припомних си позабравеното напоследък чувство на пълно, безусловно и опияняващо щастие. Това е емоция, която всички съзнателно или не търсим, но често губим, задавена в ежедневните ни задължения. Но всичко по реда си.

Влязохме на стадиона заедно с група приятели около 8 часа. След задължителнате бира в такива случаи, особено с оглед на задушното време, се насочихме към входовете. В началото се постреснахме от огромната тълпа, скупчена там. Оказа се, обаче, че проверките вървят бързо и не се забавихме много.

Хората се настройваха да посрещнат любимата си група. Пред единствената, според мен, будка с бира в стадиона за отрицателно време се образуваха поне две-три опашки. И, както обикновено се получава в такива случаи, реда се разтури и настана хаос

Горе-долу в момента на нашето влизане в стадиона на сцената се качи Тома от Мюзик Айдъл, който по програма трябваше да подгрява. Той изпълни някои от най-популярните метъл химни, като култовите “Holy Diver” на DIO, “Breaking the law” на Judas Priest и “I wanna rock” на Twisted Sister. Това още повече повдигна настроението на феновете, които вече очакваха на сцената първата група за вечерта – Whitesnake на Дейвид Ковърдейл.
За съжаление, в този момент на високоговорителя на стадиона се включи мъжки глас, който съобщи, че поради 3-часово забавяне на камионите с техниката на македонската граница, концертът щял да се забави. Тепърва щяха да започват да сглобяват огромните колони, кабели, инструменти и т.н. Чуха се, естествено, няколко възгласа на негодувание, но повечето хора насядаха по терена и се обособиха в групички. Започна да се разлива бира.

Неприятната новина като че ли не успя да помрачи доброто настроение и превъзбудата от очакването на любимата група. Познатият вече мъжки глас се включи още 2-3 пъти, през 30-ина минути и вече успя да предизвика освирквания в различни части на публиката. Все повече хора, предимно млади момичета и дами на средна възраст, се поизмориха от стоене и насядаха по терена. Началото на концерта бе обявено за малко преди 23 часа. Но всеки път когато музиката от уредбата замлъкнеше, тълпата веднага ставаше шумна, очаквайки, че Whitesnake ще излязат на сцената всеки момент.

Към 22:50 всички светлини изведнъж угаснаха. Хората наскачаха от земята и се придвижиха колкото може по-напред до сцената, в очакване на музикантите. След секунди се появиха и те под бурните овации на феновете. Направи впечатление, че имаше доста изнервени хора, но веднъж щом музикантите се качиха на сцената, не чух нито едно освиркване. Огледах се наоколо. Исках колкото мога по-добре да видя всички, да запечатам в съзнанието си настроението им, възгласите, грейналите им лица. Исках да попия всичко, да събера колкото може повече спомени от този момент.
Самата публика беше повече от пъстра. Имаше тийнейджъри с буйни коси, млади семейства, довели малките си дечица, облечени с малки тениски на Whitesnake. Имаше хора на средна възраст, които са расли с групата в най-силните й години. На пръв поглед имаше много и всякакви. Но когато прозвучаха първите акорди на песента “Best years” и се чу уникалния глас на Ковърдейл, всички условни разделения като че ли мигновено изчезнаха. Вече нямаше стари и млади, ниски и високи, добри и лоши - само фенове. Имаше хора, за които музиката е наистина начин на живот, на които песните на Whitesnake навяват различни спомени, скъпи за тях и докосващи сърцето им. Всички вече бяха едно, една песен, един глас. За някои тези песни напомнят на лудите години на младостта, на първото влюбване, на първия секс, ако щете, на първия студентски купон и първото препиване. За други, това са песните, с които са отгледани от своите родители.

Парчетата се нижеха едно след друго почти без никаква почивка. Според мен, от 30-годишната история на групата музикантите наистина бяха подбрали най-доброто, може би с едно-две изключения. Естествено, представиха няколко песни от новия си албум. Освен първата “Best years”, прозвучаха още “Can you hear the wind blow” и “Lay down your love”. След това обаче се занизаха старите класики – “Fool for your loving”, “Is this love”, “Love ain’t no stranger”, “Give me all your love tonight”. Тази силна серия буквално наелектризира публиката. Песните масово се пееха наизуст от хората около мен.

Така, обзети от всеобщата еуфория, като че ли не забелязахме дъждът, който започна да се сипе върху нас. В такива моменти сетивата са притъпени за всичко друго освен за музиката. Едва когато валежът се усили усетих приятния му освежаващ ефект. Някои отвориха чадъри, други извадиха дъждобрани. Но това не охлади страстите. Хората пееха, вторачени в сцената. След поредния златен хит, светлините угаснаха и музиката затихна. Настъпи тишина. В далечината приглушено се чуваха гръмотевици. Усещах дъжда по кожата си и вятъра, който го носеше от всички посоки. В този момент акапелно прозвуча гласа на Ковърдейл, с присъщия му драматизъм и мелодика – “Ain’t no love in the heart of the city…” Вдигнах глава нагоре, затворих очи, вдишах дълбоко и оставих дъжда да се стича по лицето ми. От много време не се бях чувствал толкова жив! Всичко друго загуби значение. Нямах тревоги, нямах съмнения, притеснения, болка.

Концертът вървеше наистина на един дъх. Когато приключиха и последните акорди на “Still of the night” под мощните аплодисменти на публиката, музикантите се оттеглиха от сцената. Хората веднага започнаха да скандират името на групата и след не повече от минута Whitesnake се появиха отново, за да забият емблематичното “Burn” от годините на Ковърдейл в Deep Purple. Мисля че всеки човек намери по нещо в музиката им. Преживяване съкровено и лично и същевременно нещо, което би искал да сподели с другите хора на стадиона.

Ако трябва да съм напълно откровен, ще си призная, че не слушам рок откогато се помня. Както биха казали повечето фенове. Аз съм култивиран, новоизлюпен рокаджия. От тези, които са започнали своите музикални търсения от други стилове и постепенно, в резултат на една бавна еволюция са намерили своята музика – тази, която отговаря на тяхната душевност. Затова преди този концерт си мислех, че съм чакал Whitesnake откакто слушам рок – 7-8 години. Сега вече знам, че съм ги чакал цял живот.


Поради лошото време снимките са от официалния сайт на Whitesnake, втората е от Каварна.