26 Jun 08  |  Забележителности

      Ако сте от София, да речем, и ви се отвори свободно време за почивка до морето, можете да изберете алтернативен път, та дори и да сте се запътили към Южното Черноморие. Вместо магистрала “Тракия”, хващате пътя за Габрово и Варна. Там през Карлово, Сопот, Казанлък и няма как от Сливен вече влизате в голямата навалица от коли за Бургас. Идеята е, че ако имате повече свободно време този път ви дава и повече възможности за посещения на най-различни обекти. Калофер ви дава възможност за запознаване с Ботев, Карлово с Левски, а Сопот с Иван Вазов. През Казанлък ще минете през една две гробници, за една се смята, че е на Котис, или ще се убедите, че розовото масло няма толкова наситен мирис, както се предполага, в Музея на розата. Не толкова наситен, а по-скоро траен. А и природата е по-красива. Вместо изгорелите поля на Тракия минавате през цялото време през планина. Даже има едно място, на което вляво е изписано с дървета “София”. Но там печати не дават.

Къщата на Левски в Карлово е част от националните исторически обекти. Ако не се бъркам, стопанисва се от Националния исторически музей. Всеки обект, който е под опеката на Божидар Димитров, първоначално плаши. Не за друго, ами защото в него цените варират от два до десет лева на снимка. В зависимост от старостта му и от това колко му е фен самият Димитров. Изненадващо в къщата на Левски не е така. Снимките са свободни, а обслужването от страна на служителите е като в петзвезден хотел. Левски е бил ученик за кратко време в Стара Загора, там стаята му, в метоха на църквата “Св. Димитър”, е направена също като музей, а цената на неограничен брой снимки е 15 лева. Затова и условията в Карлово са си истинска находка.

Патриотизъм и родолюбие станаха термини жертви на прехода. Те го изядоха даже и повече от комунизма. За някои понятията носят характеристики като остарялост, колкото и тъпо да звучи – “демоде”. Други са пропити с идеята за антиглобализъм и в тях вкарват много по-изкривен смисъл, отколкото те притежават. Трети са закърмени с пошла култура, която никога няма да ги замисли върху тях. Те просто съществуват. А понякога иде реч за елементарния патриотизъм. Прост и обикновен, който може да се изрази само с едно казване на “хвала”. Но за него са нужни познания, както и елементарно замисляне. Никой не трябва да се чувства засрамен, като заявява, че е горд с еди какво си минало. Сартр колкото и да ни убеждава, че има само настояще, а миналото е илюзия, вски се нуждае от него. Всеки човек, а какво остава за нация. Левски беше избран за българин на всички времена. След този му избор реших да прочета дневника му, личния му бележник. Първоначално написаното там може да ви разочарова. Няма кроежи на тайни планове, няма политически виждания за бъдещето на свободната държава, няма и някакво творчество като при Ботев. Обикновен тефтер, в който той е записвал колко пари е дал и на кого, откъде е минал и с кого се е видял. Но залъгването е наистина първоначално. В него има красота, в простотата му, в истинността му. Отбелязвал е парите, които е давал със съратниците си за кафе и за други “дреболии”. Знае, че това са чужди пари и не трябва да допуска никакво разхищение за тях. В тефтера има закодирано праисторическо умиление към бедния добряк. Начинът по който пише, че е оставил пари на еди коя си и еди коя си къща, защото са сиромаси. Оставил бил за “шекер”, “кашкавал”, “шарлан” и други подобни неща. За себе си е давал най-вече за вълнени чорапи и шев на скъсан панталон. Всичко това без излишно творчество, без обличане в красиви думи. Така записва и смъртта на брат си Христо в Румъния. Чрез тефтера можеш да се запознаеш с истинския Левски, далеч от митологичния му образ, далеч от представа, която ни дава историята за него, далеч от знанието за делата му. А истинският Левски е бил ранно европейски хуманист, без да осъзнава, че принадлежи към някое течeние. В разбиранията му за живот и за кауза и красива простота, която не може да се опорочи дори и с убийството, което извършва.

Другият начин да се запознаете с него е естествено родната му къща. Тук иде реч за човека, който още не е революционер, който се лута между това да стане – свещеник, учител или търговец. Затова е полезна родната му къща, за да вдишате от възпитанието, което е получил от Гина Василева Караиванова. Там ще се запознаете с обикновено семейство от началото и средата на 19 век. Семейство, останало рано без баща, а грижата му преминава в ръцете на тримата братя. Даже има нещо епосно в цялата тази история. Семейство от развит възрожденски град, с цялата подреденност, с която се характеризират къщите от това време. Сякаш стаите и сега стоят готови да посрещнат гости, а предметите и чергите в никакъв случай няма да минат за грозни или овехтели дори и в 21 век. В къщата на Левски за пореден път ще видите сиромашката представа за псотигане на красота, която в много случаи може и да очарова. Сега са издигнати бюстове и паметници, за които смятам, че не е редно да бъдат там. На майка му и на него. Те избягват от идеята, че влизаш в къща, за да се запознаеш с бита и ранното детство на Апостола. По-скоро прехвърлят към музейност, към някаква паметност, която срещаш навсякъде, а често с един елементарен бюст ефектът е минимален.

Разбира се, обектът може да послужи и като своеобразен етнографски музей, както и всички подобни. Въпреки че Левски е бил възпитан там, няма да видите нищо по-различно от това, което се намира в къщата на съседа на Левски. Запознаването с родната му къща, както и прочита на тефтера му, ви дават светлина върху човека, а не върху революционера. Дори и за първи път да чувате това име или да го свързвате само с футболен отбор, от тези две неща ще се запознаете с обикновен и красив човек, хуманист. Ще разберете, че със сигурност е добър и доста рационален и ще сте сигурни, че най-вероянто е пътуващ учител или пътуващ монах таксидиот. Единственото нещо, което може да ви смути, е прословутото обръщение в тефтера му – “Народе????”. Там сякаш се появява ония Левски, който се колебае. Сякаш има страх или вселенско учудване. Дори да не беше с въпросителни, а с многоточие, укорът е повече от явен. Левски може би е бил на ръба да се откаже, но всички знаем какво следва. Затова и къщата музей е важна, за да влезеш в неговия обикновен свят, да го видиш като човек, а не като Апостол, с разбиранията му и страховете му, с колебанията и идеализма. Просто Васил Иванов Кунчев, като всички останали.