28 Jan 09  |  Общество

      Според общоприетата теза българите са източноправославни християни, които първи измежду всички славяни се покръстват. Официалната статистика твърди, че към 2006 година 5 908 293 души у нас, или 80% от всички 7,3 млн., са православно вярващи. Повечето изследователи са съгласни, че Покръстването започва през 864 при управлението на княз Борис I. От тогава са изминали 1144 години, от които общо 700 са преминали под друговерско робство. Остават 444, от които 44 са атеистични, в съответствие с идеологията на комунистическия режим. Ако се тегли чертата, ще останат четири столетия, през които българската Православна църква е функционирала като важен, градивен елемент на българското царство. Реално, това е времето, през което Тя установява своите догми, канонизира светците си и проповядва светото учение.


Не веднъж чужденци са ме питали кои съм. Oтговарям, че съм православен българин, роден в северна Тракия и след това съм всичко останало. Като ме попитат кои са Българите, казвам, че са православен народ от Източна Европа. Ако ме попитат с какво се гордея казвам: "Рилският манастир, Бачково, Батак …" все символи на духа и историята ни. Но наскоро ме потиха дали българите са вярващи. Замислих се…в какво вярват българите?


Неделя е. Избрали сме този ден да направим курбан за здраве не само, защото е почивен, а и защото е прието в неделя да се ходи на църква. Вероятно несъзнателно сме вярвали, че на седмия ден Господ все още си почива и му остава време за да чуе молбите на хората.


Над нас е Родопа. Зелена, свежа, ухаеща на бор и смола. Не се вижда нито дере, нито остра скала. Нищо, което да подскаже ревнивия нрав на планината. Изкачвам каменните стъпала на Бачковския манастир и се отдръпвам за да минат автомобилите на бизнес класата, които бавно си проправят път нагоре към дверите на духовната обител. Пред манастира е шумно. Навярно са се събрали стотици хора и един по един прекрачват високите каменни двери на манастира. Някои се навеждат и пият вода от чешмата на входа, умиват лицето си и повдигат децата за да натопят ръце в манастирската вода. Други са просто туристи и въртят насам-натам камерите, опитвайки да уловят сенките на манастирските дървета и дъха на камък и дърво. В двора е опъната сергия, зад която се реди тълпа вярващи за да си купи свещ. Има свещи и от 20 стотинки, и от 10 лева - ще рече, за много и за малко вярващи. Купят ли колкото са наумили, спущат се надолу и влизат в църквата. Вътре, под ниския таван, глъчката като че се усилва. Опашката от желаещи да докоснат Чудотворната икона на Света Богородица е до самия вход и за да го направи, човек трябва да постои на реда 10-ина минути. Чува се английски, задължително китайски или японски, а ако е лято - руски, сръбски или македонски. Тук-таме отново проблесва светкавица на фотоапарат. Някои се наведат за да поздравят Христос на влизане и се прекръстват, а други нахлуват като че по-набързо да разгледат каквото има да се гледа и да си ходят. Пред високите свещници някои си спомнят близките, които са изгубили, други се молят за здраве, а трети търсят опрощение на греховете.



Влизат хора с луксозни дрехи, както и такива, които са полуголи. Повечето съкратянат времето за разглеждане на стенописите на половина. А тези, които не го правят, наред с мощите на светци от средните векове и фрески на неизвестни майстори, се натъкнат на стенописи с надпис: "Тази стенопис, като беше остаряла, възобнови се в лето 2008, с благословията на фирмата от "Koleff Transport", например.

Аз се помолих за здраве. Помолих Бог да приеме агнето, което му носим като знак, че вярваме в Него и Му се уповаваме. Край църквата в двора има малка кошара с няколко черно-бели овце. Събрахме се край нея, а един от свещениците застана до оградата и запя. Пя някак набързо, сякаш по задължение, като повтори два пъти имената на хората, за чието благополучие предавахме агнето на манастира. "Не трябват пари, доведохте цяло агне", пусна агнето да влезе в кошарата и се скри зад една от вратите на монашеските килии. А какво се крие зад тях, бихте научили само срещу 20-30 лева на вечер.

Поведението на свещеника още веднъж събуди съмнението ми, че може би беше по-добре от агънцето да направим чеверме… То обаче бързо се разсея. Който е ходил в Бачково знае елитния ресторант "Водопада", където, само на 100 метра от манастира се предлага всякакво месце, приготвено естествено по "уникален" начин. Щом хапне вярващият разкопчава едно-две копчета от дюкана и преди да си тръгне, пуща се сред сергиите, пръснати от двете страни на каменните пътеки към манастира. Бачковска чубрица, изписана в оригинални форми, е нещо, което не е необходимо да се представя на повечето българи. Намират се още планински билки - за чай, за подправки, които обезателно помагат при болежки. Продава се планински мед. Традиционно, по сергиите край манастира висят детски играчки, разни джунджурии и както се очаква - дрехи. Хит са сувенирите, повечето с универсален характер - българска роза, момче и момиче в носии, фигурки с надпис Bachkovo Monastery и т.н.



Аз не си купих, защото по сергиите, на които се спрях нямаше нищо на кирилица. Но на връщане, се отбих край стара турска чешма, недалеч от Асеновград, за да си напълня вода.

"Вярващи ли са българите?", попита ме православният сърбин Йовица в разговор за красивите православни манастири, които трябва да посети в България. "Ооо, да!"- отговорих му категорично.