14 Jun 08  |  Други

      Разглеждайки причините и начините за пътуване, и по-точно за пътешестване, би било глупаво и невярно да не споменем за романтичната, поетична страна на това изживяване. Защото пътешестването е много повече от предвижването от т.А към т.Б, времето, прекарано в пътуване не е просто равно на дължината на пътя разделена на скоростта. Ако не можем да видим нещо повече от това, значи нещо дълбоко в душата ни е умряло и човешката ни същност е напълно загубена. Което би било трагично.

Истинският чар на пътуването се крие дълбоко в неговата сънна илюзорност, реалията на пътя е коренно различна, противоположна дори на тази на нормалния, всекидневния живот. Пътуването е сън, който всеки човек трудно би отказал. Против нашата природа е да го правим. Затова е и грешно това приключение да се смята за бягство, напротив – то е убежище.

Присъщо за човека е всяка нощ да слага главата си на възглавница и да абдикира от света за няколко часа. Тялото се предава и се отпуска уморено в далечната прегръдка на другия свят, света на сънищата, толкова различен от реалния. Заобикалящото ни губи своята рационалност и безкрайна логичност, претопявайки се в странно творение на съзнанието. Същото се случва и когато застанеш на гарата и потеглиш нанякъде. Скоро градът изчезва, сградите му се стопяват и ти се намираш в странния свят на нереалното, на непознатото. Пътуването ще бъде толкова свободно, колкото и съзнанието ти иска то да бъде, единственото ограничение пред индивида поел нанякъде е неговата перцепция и готовност за възприемане на света. Приключението не приема планове и очаквания, както и сънят никога не би позволил контрол над себе си. Отделянето от ежедневната логика и отричането на познатия и контролиран свят е нужната на всеки крачка за изпитване на щастие от сънуването.

Тук трябва да заклеймим и да забравим за всички опити за предубедено приемане на събитията и опит за насочването им. Уикендното посещение на спа-център, едноседмичната почивка в утвърден курорт са толкова пътешествия, колкото разходката в зоологическата градина има общо с лова на глигани. Тези малко премествания на града от едно място на друго са прекалено страхливи и не заслужават вниманието на истинския пътешественик. Ако си счетоводител в голяма компания би ли нарекъл сън с фактуриране истински? Ако си жител на голям град, би ли нарекъл едноседмичния престой в хотелска стая истинско пътуване. Логичният отговор е „не” и наградата затова да кажеш „да” на приключението е несравнима.

Веднъж отделил се от познатото място, започваш да се унасяш в лека дрямка, следейки извивките на пътя, гледайки пейзажи и броейки овцете по пътя, човек се отделя от умореното си ежедневно тяло и целият поглед към света скоро няма да бъде същият. Съществуването на социално отговорна мравка за момент е преустановено и е време да бъде дадена нужната свобода на сетивата. Пътувайки ние отново се превръщаме в любопитните, незнаещи същества, които са били предците ни преди да построят света, какъвто познаваме днес, какъвто познаваме днес до болка.
Затова и пътешествайки, човек би направил грешка, казвайки „Аз слушам”, наместо „Аз съм слух”. Грешно е да кажем „аз гледам”, „аз усещам”, „аз мисля”, защото пътувайки аз съм поглед, аз съм усещане, аз съм мисъл. И претопяването на личността в тази насока е едно от най-прекрасните човешки преживявания, което всеки е изпитал дори за момент.

И ако трябва да дам някакъв съвет, той ще е да забравяме по-често страховете си, които стоят на пътя на доближаването до щастието и спокойно да се отпускаме в романтичната илюзорност, която ни предлага пътуването, превърнало се в съновидение.