24 May 08  |  Празници

      Националните празници за много хора са и лични празници. Помня моя 24 май! Бях дете, а в родния ми град се сипеше градушка, по размери достойна да засенчи кое да е Яворово произведение. Бяхме натъпкани във физкултурния салон, а даскалът по труд и техника го раздаваше Dj. Навсякъде миришеше на мокри ученици, които бяха облечени в официални полички и панталонки. Кой с папионка, кой с пуловер и вратовръзка. Обувките ни бяха оцапани с кал, а по-болнавите пуснаха сополени пътеки под носовете си. Това е моят 24 май, когато бях в един хор, на челото ми стоеше гордо буквата “й”, а за няколко минути стотиците натъпкани в салона хора замълчаха настръхнали от красотата на една църковнославянска песен. Тогава и реших да се запозная повече с делото и живота на Кирил и Методий. Успехът ми направи така, че винаги да уважавам 24 май.

Всяка година стотици хиляди ученици в страната излизат на манифестации. Дали през 2008-а, дали миналата, дали догодина, сигурен съм че повечето от тях ще изживеят личния си национален празник. Ще го запомнят и, дай, Боже, винаги когато чуят тази дата в главите им ще изникват спомените от момента, в който са се чувствали щастливи. Това е смисълът на празника. Приятното изкарване! Затова трябва да се и правят, защото личното мнение много често съпровожда изграждането на ценностна система. Тази година шествието в София започна около 10.00 часа. Хора много нямаше, имам предвид зрители. Но това няма значение, няма значение и речта на президента, нито пеенето на поповете. В този ден, по време на манифестацията, звезди са децата – учениците. Облекли униформи, надуващи тромпети, носещи знамена, изпълняващи хореографии. Те са страхотни и е мило да видиш старанието по лицата им. Толкова мило, че да забравиш незабавно за махмурлука си или за неразположения си стомах. Жълтите павета бяха техния златен подиум, като за сигурността на височайшите участници се грижеше лично Министерство на вътрешните работи.

Но както казах, зрителите бяха малко. Около 20 азиатски туриста раздаваха усмивки от името на целия си континент. Няма толкова искренно ухилване, чак ти иде да им се скараш за нещо. Задължителни посетители по време на национални празници са старите хора. Не си мислете, че това е останка от комунистическите времена, макар и тоталитаризмът също да е дълбоко замесен в този феномен. Още след Освобождението е било символ на престиж дребна и средна аристокрация, както и заможните, да присъстват винаги на подобни събития. Писатели, поети, министри, общественици, военни, чиновници и още много и много. Усещали са деня като празник в истинския смисъл на думата. Сега е отживелица, както отживелица е и Йовков. Няма нищо случайно.

Пред Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” децата вече бяха разтурени. Акцентът бешe обърнат към тежката артилерия. Президент, министри, попове, всички преподаватели, със съкращения пред имената си, от хуманитарните науки в Софийския и много полиция, охрана и въжета. Имаше един детски хор, военен такъв и 250 камери. Има нещо жълто в сериозната журналистика на националните медии. Как можеш да обърнеш внимание много повече на традиционната реч на президента, в една риторика от 20 години насам? Как може внимамнието ти да е фокусирано върху поставянето на цветя пред паметника от страна на Даниел Вълчев, а да пропуснеш момента на истинския празник. Там, на улицата, сред всички ония, които са се готвили извънкласно, за да могат да ни посвирят малко.

24 май е празник на грамотните, примерно. Празник на историческа гордост, нужен за национално самосъзнание и т.н. Ние от bTOURISM сме сигурни, че реалният празник е сред малките, които тепърва шлифоват грамотността си и сме доволни от това, което ни представиха.

Вижте и вие:


На празника в София присъстваха училища от цялата страна






Малко хора забелязаха по-колоритната част от публиката















"Кола за един лев"