English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

Цветни истории

21 May 08  |  Общество

      Христофор, като име, не произлиза от Христо, не е някакво негово продължение. Дори (христовците да не се обидят) може би е леко по-висшо като значение. Христофор означава – носи Христос в себе си, а Христо е – последовател на Христос. Христофор Кьосовски е героят на нашия разказ. Историята не е тип „добрата новина” на БТВ. Най-малкото, защото липсва апокалипсисът на педофилията, убийствата и корупцията, които предхождат тази добра новина. Това е обикновен разказ, за обикновени хора, които носят Христос в себе си. Всъщност, дори не знам дали са вярващи или атеисти, нямам представа дали не са към сектата на Мун или не са джайнисти. На кой му пука! Христос тук е под формата на най-старата форма на красота, която човек познава – цветята. А хората следват елементарна религия за изпълване на света с нещо по-красиво. Без постулати и канони, а подтиквани от архаичното чувство на човека за по-добре композиционно подреден свят. От тази гледна точка, религията им е една от най-редките на Балканите. Това е някаква форма на източноевропейска ерес, която, колкото и да не е деструктивна, вече стотици години не може да си намери поле на изява.
Христофор Кьосевски
На запад я проповядват, като изключим мафията в Италия.

Христофор работи за община Бяла Слатина от дълги години. При последните избори се сменя цялото ръководство и повечето от старите му колеги са принудени да напуснат. Той обаче остава, дори е приканван в никакъв случай да не се маха. За да обясним по-точно какво представлява героят ни, трябва да ви разкажа няколко истории. Имам приятел, които се занимава с дребно мошеничество, в повечето случаи се възхищавам на гениалните идеи, които ражда главата му за лесно изкарване на пари. Когато предложил план за лесна печалба на някакви германци, те го затрупали с въпроси. „Защо трябва да правим това?”; „Нали целта е да направим еди какво си, а по този начин ще излъжем?”. Не разбират смисъла на измамата, дивят му се и дори не се усещат, че зад цялото предложение стои измама, а дори и в престъплението търсят скрит смисъл, който ще доведе до изпълняване на поетия дълг. Христофор е човек, който изпълнява поетия дълг. Като част от общинската управа в Бяла Слатина, единственото, което иска е да работи за града, в който живее. А на северозапад е диво и запустяло. Тази част на България е една от малкото, които първоначално могат да ви стреснат. Подбуден от идеята да направи града си по-красив, той се заема със задачата да възстанови старата оранжерия в края на града. От години насам сградата стои запустяла и се превръща в своеобразно сметище на демокрацията. Целият боклук на неразбраната ни свобода се изсипва в определени дози на мястото, където са се отглеждали жълти и червени комунистически цветя. Дори нещата са и малко по-груби и типични за тежката българска администрация. В разрушаващата се сграда са зачислени и работници, на които им е определена и заплата.
Цветя оранжерия
Целта на пребиваването им там не е ясна, но в Бяла Слатина се води, че продължава да действа оранжерия.

Когато Христофор започва работа в отдел „Озеленяване” към общината се сблъсква със силните ветрове на евроинтеграцията в Републиката. Толкова силни, че са издухали не само крехките цветя, ами и семената им дори. Той съкращава персонала на изоставената оранжерия, като оставя тези, които смята за компетентни да продължат да работят. Първо се оправя вторият етаж. Изнасят се всички боклуци и започва голямото чистене. Заради програма „Красива България” успява да се снабди с нова дограма и прозорци. Взема старите от ремонтираните вече училища. Разбитата дограма на оранжерията служи за отопление през тази зима, защото парното в цветарника все още не е оправено. Малко по-късно оправя и първия етаж, а след това започва истинска дейност по озеленяване на града. Повярвайте ми, малко са красивите неща, които биха ви приковали вниманието в Бяла Слатина. Представете си мястото като беден дом, а Христофор е неговият стопанин, който иска да сложи поне едно цвете в хола, за да не се срамува чак толкова от гостите си. Има някаква житейска сърцераздерателна красота в мерака на сиромаха да изглежда спретнат, въпреки оскъдността си.

След оправяне на сградата идва моментът оранжерията да започне отново работа. Като чуем „цветя”,
Кактусу оранжерия
перфекционизъм при отглеждането им и т.н., естествено се сещаме за Япония. Попитах преди време една японка, живееща от три години в България, кои са трите думи, които характеризират българина. Отговорът е малко обиден, но и точен: „както и да е”, „не се притеснявай” и „има време”. С една дума ми обясни японците: „благодаря”. Христофор подхожда с японска нагласа към дейността си спрямо цветята в оранжерията. Първо издейства скромната сума от 400 лева за закупуване на семена, а после към тази цифра се прибавят и още 300. Началото е поставено. За да станат нещата по-качествено и бързо използва и рядко срещана технология в България и всичко е 100 % натурално. Поставя тор, а в нея се слагат калифорнийски червеи, които започват да я преработват и я превръщат в някакъв нов вид пръст. На четири месеца торта се премахва и остава само преработената от червеите пръст. Там се поставят семената в много по-благоприятни условия. Бяла Слатина е малко място, всички се знаят и много често действат на комунален принцип за взаимопомощ. Тези калифорнийски червеи за местните са атракция подобна на странджанския слон от „Господин за един ден”. Всички рибари са наясно, че за рибата те са нещо като мешана скара с гръцка мастика. Предлагали са му страшно много пари за тях, но той ги оставя само в служба на цветята, не е дал нито един.

Заедно със своите работници започва да прави и нов път до самия град, посипан е само с пясък, но все пак дава възможност за придвижване, ако работата потръгне. За няма и една година работа новата реколта вече дава плодове. Храсти и красиви градински цветя се раждат във възстановената сграда, за да ознаменуват края на прехода и триумфа на победата и загърбените грозни времена. Центърът на Бяла Слатина е насаден с нови цветя и вече има някакви признаци на цветност. За малко. Кражбата на цвете трябва да бъде придружена с някакви идеология, за да бъде оправдана. Трябва да бъде пънк култура или да се свързва със създаването на нов свят, че да може да се намери някаква логика в нея. Скоро след като центърът се сдобива с нов ъпгрейд всичко подлежи на кражба. Празни дупки остават зейнали, за да напомнят, че мястото наистина изобилства от кретения много повече, отколкото от христофоровци. Този акт е нещо като масовото разбиване на мазета в средата на 90-те години. Дори и сега намирам много повече смисъл в това да откраднеш два компота, отколкото единствената атракция в града си.

С усмивка на уста Марияна заявява, че те няма да спрат да работят, въпреки кражбата. Марияна е сирак и в нея се намира проста добродушност, характерна за Йовковите герои. Тя дори е своеобразен Серафим, който знае, че в ония свят Господ палта не гледа. Но виж цветя, цветята могат да бъдат отчетени. Забавна и винаги усмихната, никога не е учила ботаника, но може да ви каже изключително професионални детайли около отглеждането на цветята. Не спира да работи и го прави с удоволствие. Оправената оранжерия й е втори дом и й дава смисъл на живот. Тя си обича отрочетата и полага всички грижи присъщи на грижовна майка.

Христофор и Марияна поканиха bTOURISM след една година, за да видим развитието на оранжерията. Плановете им до това време са да развият много повече отглеждането на цветя и да залесят цяла Бяла Слатина. Искат да се захванат и с нещо като търговия, да могат да продават на Свети Валентин и Осми март. Само времето ще покаже дали идеализмът може да победи кражбата. За съжаление отскубването е много по-бързо от отглеждането.

Това беше разказ за обикновеността. Онази сладка обикновеност, която повече от всичко е нужна на Републиката в началото на века. Това беше разказ за хора, които не гонят слава и придобивки чрез това, с което се занимават, а целят само личното си щастие. Малко наивни, леко алтруисти, но в Бяла Слатина намерихме само тях.



















Христо Кабаджов


коментирай

покажи коментарите(4)


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

73

още...


Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720
Места за отсядане в

73

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...