English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 0

Дестинация Панчарево

13 May 08  |  Градски туризъм

      Проблемът “свободно време” започва да става все по-актуален. Хобита, спорт, отдих, развлечение, спа, уелнес (каква красива дума), манастири, върхове и полянки и още много подобни все повече и повече вълнуват българина. Сякаш вече гражданите на Републиката забравиха да пият, а е имало време когато малкото пиене е било проблем, и решиха да видят какво има иззад хълма. Пак опираме до София, извиняваме се, за което. Стига с тая София, ако живея в нея всеки ден трябва да я поглъщам, ако не живея в нея само за нея слушам. Но няма как, има малък проблем със столицата. Тя разполага с всички нужни условия, за да стане един от най-благоприятните градове за живеене в Европа и това на всеки му е ясно. Проблемът с Черноморието намира и свои софийски измерения. Всичко е тъпо и хаотично. Витоша е красива, Искър е голяма. Градът е с най-много минерални извори в Европа, в него се намират останки от римски и какви ли не други цивилизации, които са оплождали земите ни. В старата архитектура се смесват барок и рококо, а добре е запазена и комунистическата такава. Колко европейски столици могат да се похвалят с подобно умело съчетание. Но всичко е захвърлено на едно кофти място, наречено “майната си”. В “майната си” нищо не вирее, бил съм там.
Езерото Панчарево - национална гребна база
Абсолютен абсурд е фактът, че столицата не беше избрана за домакин на зимни олимпийски игри. Заедно с нея се сътезаваха едни места, които са толкова малки и безивестни, че човек може да си помисли, че току що са се завърнали от “майната си”. И как няма.

Често можете да видите гордостта ни Румяна Нейкова да тренира на езерото Панчарево. Самото село вече почти се е сляло с града, а ако не се лъжа вече се води и квартал. Няма и десет километра, след като излезете от София по Самоковско шосе и вече се озовавате в красивото селище в подножието на планината. Пътят между града и него е свързан като с някаква търговска агломерация, защото почти няма да видите свободно пространство от наредени магазини за багери, представителства на японски коли и сервизи. Панчарево е развито. Превръща се в нещо като Драгалевци, Симеоново и Бояна, а трафикът е сериозен като на Сиемоновско шосе. Строящи се вили стърчат из зеленината на планината, а скъпи коли удостояват чистия въздух с уважението на тихите си ауспуси. Но самото езеро е малко прецакано. Все едно под него вече минава “Набуко” и отнякъде има теч. Тоест, мръсно е, зарязано е. Стара сграда пази изнемогващ надпис, който ни информира, че точно сега и никога друг път, ние се намираме пред национална гребна база.
Езерото Панчарево - инфраструктура
Само че написът пази зад себе си опустяла сграда. Опустяла в знак на протест, че взеха златния медал на Румяна Нейкова на Олимпиадата в Сидни. Там все още се намира школа, в която ентусиасти гребат надолу нагоре по езерото с мечти за олимпийски достижения. Те са нещо като доброволци в Чуждестранния легион. Трябва да се справят с подръчни средства, но това ще ги направи по-корави, стига войната да не е купена предварително.

Другата хубава страна на Панчарево е възможността за кратка градска почивка. Ако нямате кола, Единицата е доста редовен автобус. Въздухът наистина си е такъв, какъвто подобава да бъде във всяка една планина, та дори и за нейното подножие. Наоколо има доста заведения, които са по джоба на всеки. Може да се снимате с останки от кораб до самия плаж, който е бил атрактивно барче, или ресторант. Важното е риба да има.

Рибарите накацват като мухи още с началото на пролетта. Хубаво е, че за езерото не ви трябва риболовен билет. Свободно е за упражняване на едно от най-разпространените хобита по всяко време на годината. За съжаление най-честият улов е червеноперката, но майсторите се прибират и с големи парчета шарани.

В събота и неделя на Панчарево е пълно. Хората май наистина са жадни за почивка, макар и за малко.
Езерото Панчарево - риболов
Естествено, общината е направила всичко необходимо, за да изкарате качествено свободните си часове. Кошчета за боклук няма, местните хора са свикнали да захранват рибата с фасове, но не знаят, че водните обитатели нямат дробове. Пътищата около езерото ви предлагат офф-роуд изживяване. Като отвреме на време стърчат подострени тръби, които тестват качеството на гумите ви. Но си има един лъскав ресторант, с окосена трева в ирландски нюанси и достолепен пазач на паркинга.

Определено езерото, само по себе си, си заслужава посещението. С бира в ръка, на брега, отпуснат, слушайки тихия шум на водата и поглъщайки по-добре разредения кислород, можеш да си починеш повече от добре. Дори ще намерите романтика в декадентския му вид. Но дотам!

Проблемът на Панчарево е софийски проблем, а оттам и общобалкански. Сякаш в столицата ни са падали преди две години бомби и първото, което сме направили е да докажем колко сме кичозни. Посетете Студенстки град и ще се убедите. Зад лъскавата фасада на най-посещаваните дискотеки в България се струпват строителни отпадъци, умело прикрити от неокосена с години трева. А калта от разкопаните улици не влиза в същите тези клубове само заради скъпия вход и начумерената охрана. Под лъскавите вили и скъпите коли се намират изоствени сгради и забравена инфраструктура, които продължават да приютяват стотици посетители и се срамуват от немотията си. Така както фамилия Пучии от дома си в Лука Тоскана. Защо? Защото “стопанинът замина за Америка” и си донесе лесно сглобями къщи, които се поддържат по-лесно от едно зарязано езеро. Дано то поне да продължава да обучава шампиони и някога сляпото да вземе да прогледне.

























Христо Кабаджов


коментирай


nextBGtrip.com


Виж още...