06 May 08  |  Етнотуризъм

      Когато разглежда традиции и обичаи хуманитаристиката задължително трябва да се спре на тяхната многопластовост. Върху едни вярвания се наслагват други, подчинени къде на нови религии, къде на културен обмен, къде на променена политическа реалност. Какъв празник е Гергьовден? На първо място това е единият от двата важни дни, които делят календарната селскостопанска година за традиционния българин. От Димитровден до Гергьовден е зимата, а другата част на годината е от Гергьовден до Димитровден. Сега е времето, в което овчарите преподписват договора си с работодателите, това е времето, в което се поглежда вече към новата “реколта”. Празникът е скотовъдски. Събуждането на природата и обръщане на внимание на земеделската част става малко по-рано. С идването на баш пролетта вече на преден план излизат животните. Основно място във вярванията заемат по-специално овцете. Повечето обичаи и обреди около Гергьовден са свързани с препазването на добитъка. Централен момент представлява задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил. Денят за традиционния българин е подходящ и за “свалки”. Момите, които вече са годни за женене, излизат на брачния пазар. Това се случва най-често чрез организиране на забави по поляните. На специално направени за случая люлки, момчетата люлеят момите, които са си харесали. “Свалката” в традиционната култура може да продължи с години.

Но Гергьовден днес е национален празник. Не на кой да е, а на великата ни 45-хилядна наемна армия. Смее ли някой да ни посегне! Гледалили сте “Смисълът на живота” на Тери Гилиам? В един от епизодите разгневен командир строява войниците си рано сутринта и заявява с усмивка на уста: “Имам предложение за вас. Днес цял ден ще маршируваме нагоре-надолу по плаца!” А после пита: “Има ли някой, който не иска цял ден да марширува нагоре-надолу по плаца?” Войниците му предпочетоха да вършат други занимания и командирът си остана сам да марширува цял ден нагоре-надолу по плаца. За първи път в историята си армията ни е толкова безпомощна. В историята на свободна България. Гергьовден става празник на храбростта и на Българската армия непосредствено след освобождението. Указът е приет на 9 януари 1880 година, а с него се учредява и орден за храбост, носещ името на светеца. През 1946 година комунистите прекратяват тази практика, когато армията ни е една от най-силните в историята на XX век. Всъщност, абсурдите в армията, присъщи на Монти Пайтън, засягат най-вече този период, в който комунистите не празнуват Гергьовден като ден на военните. “От мен до другото дърво” и други подобни са характерни за тези 45 години тоталитаризъм. Въпреки това, смятам, че бих спал доста по-спокойно докато ме пазят подобни хора. Войникът трябва да може да отваря консерва със зъби, да яде лоени топки (подводници) и да е свикнал с миризмата на партенки. Като прибавим към това и един стабилен Варшавски договор, ето ти малката страна като една от най-сигурните в света. Калашникът победи всички “М-ки” на Запада, а ядрената ни сила, само с една централа, беше по-голяма от всичките 20 на Франция. Сега светията е абдикирал от постта си като покровител на българските военни. Въпреки самолетите над жълтите павета и в Графството (Граф Игнатиево). Може и да не е абдикирал, но това ще значи че е станал трафикант на оръжие и бойна сила, подобно на всички висши, на които е покровител след 1993 година. Това е годината, в която е решено Георги отново да оглави армията. А да, честит имен ден на президента, наместника на светеца на земята. В колкото и плачевно състояние да е армията ни, не трябва да се безпокоим. Сърбия вече яде огън от НАТО, а Турция, Гърция и Румъния ни се водят съюзници. Срещу кого сме се съюзили, един Господ знае. Поне не сме на страната на губищите,май.

Днес войниците имат обилна трапеза, след сутрешните си задължения са свободни да правят каквото си искат, а травеститите около казармите ще бъдат двойно повече. Всичко чертае картина на троянски гуляй за подписано фалшиво споразумение, в което Георги се договаря с ламята за ненападение.

Къде остава тогава истинският празник? По новите норми на ЕС, хората, който се занимават със скотовъдтсво в България трябва да осигуряват пастирите, трябва да колят и да стрижат само с присъствието на ветеринар, по определени правила, така че едновремешният Гошо го няма. Армия няма, всичките ни войници са заети с поддръжката на голфовете си, отколкото с браненето на родината. Празникът остана при циганите. В Казанлък ромското население умело съчетава многопластовите характеристики на Гергьовден. Автомати Калашников се изнасят на парчета от местния “Арсенал”, а в една бяла или червена лада можете да намерите над 15 заколени овце. Циганите, ако можеха да проповядват повече от една религия, щяха да бъдат най-качествено празнуващите в цалата Република.

Ако селскостопанската година сега се дели в зависимост от инвестициите и химикалите, ако излизането на брачния пазар на момите сега се осъществява около казармите, Гергьовден е излишен празник. Затова ние предлагаме да остане само като спомен. Спомен за спечелените битки и доказателствата за храброст от други времена, когато това е означавало нещо. Чел съм писма на войници от Балканските войни, не си мислете, че заради Дойран и Одрин нашите момчета са светци. Издевателства има във всяка война и те не правят разлика. Но все пак ни е нужно нещо повече, малко романтизъм и засилване на значението на определени дела. Това е идеята, за да може да се наречем нация. Защото ако и това го няма, тогава Гергьовден ще остане в музикалните поздрави със Сашка Васева, или ще си е само име на политическа партия.