English  |  Hrvatski лимони на масата  |  www.nextbgtrip.com
Онлайн списание за туризъм и култура
МЕНЮ

ЛИМОНИ НА МАСАТА

bTOURISM ПРЕДСТАВЯ

bХОБИ

VERSUS

ВХОД
Потребителско име: Парола:
регистрация забравена парола



рейтинг   общо гласували: 3

Като първомайски трудов ден

28 Apr 08  |  Празници

      Вече празниците приключват и е време отново да погледнем към работната седмица, която започва утре. Кой ще копае в мини, кой ще бъде оператор на биологична единица. Производителността е важна, за да може Републиката да върви смело напред към благоденствие и социалистическо бъдеще. Културните антрополози и етнолозите разглеждат производителността на базата на няколко фактора. Брой на населението, оттам полово и възрастово разделение и демографски ръстове или спадове, територия, както и благата, която може да даде тази територия. На базата на това изчисляват точно по колко енергокалории са нужни на всеки един отделен член на обществото. Като се взима предвид и по колко, същият този човек, изразходва на ден заради работа. За комунизма това са празни приказки. За тях няма такова нещо като изчерпваемост на благата и неефективност на работна сила. Не помня много добре цифрите, които изобилстваха в романа „Ние”, както и тези в „1984” на Оруел. Но те са важни. На една от снимките виждате наградена млекодоячка, която е получила средно по 5.213 килограма мляко от всяка „фуражна” крава. Тя е герой на комунизма и СССР. Този пример е еквивалент на западния модел: „Служител на месеца”. Вместо да гледате снимката на някой Алфонсо в някой Макдоналдс в Германия, който прави по един бургер за 38 секунди, хората са гледали комбайнерки. Даже разликата е много по-голяма, а нещата май са в полза на работничката. Лично аз, колкото и цинично да звучи, няма да съм много горд снимката ми да стои в някое заведение за бързо хранете, където да се хиля тъпо и да пише колко съм продуктивен. С червена униформа с якичка, и мазно от пържене чело. Има нещо унижаващо в това. Комунизмът, от своя страна, учи най-добре на гордост от всякакъв вид работа. Ако живеех тогава, бих се радвал снимката ми да стои на някой постер с кратък текст, който обяснява на хората колко качествени леярски способности имам. Това е нещо като да застанеш на корица на списание и горд от това да се похвалиш пред домочадието. Затова Първи май трябва да е комунистически празник, някак не подхожда на пазарната икономика.

Соц постер
Иначе денят идва не откъде да е, ами от Запад. И то баш най-западът. САЩ! Или США, по рускому. През 1886 година, на 1 май в Чикаго излизат над 300 хил. работници, които искат работният им ден да бъде по осем часа. Протестите траят няколко дена и завършват с осем убити и много ранени. След това социалистическите движения в света започват да отбелязват еди си колко и еди си колко години от протеста в Чикаго, докато накрая Първи май се превръща в празник на труда, Ден на труда. В Народна Република България и в СССР празникът няма нищо общо с паметта на загиналите чикагски работници. Денят е апотеоз на труда, възхвала на физическа издръжливост, социална отговорност и отдаденост в името на бъдещето. На общото бъдеще. Има някаква утопична красота в това в държавата ти миньорите да са по-тачени от научните работници. Това е връщане към първичността и разбиване на пух и прах на идеята за интелектуалната еволюция на човечеството. Не че науката не е вървяла, ако такова нещо се каже за България по време на комунизма, би звучало еретично. Но на страниците на „Работническо дело” получаваме главно информация за пернишки и радомирски герои, за димитровградски комбинати и достиженията, до които стигат техните работници само с „двете си ръце”. Всички знаем за данък „ерген”, всички знаем за полицаите, които ще ви арестуват, ако пиете бира в центъра на града по обяд и по време на делничен ден. Всички трябва да са заети, всички трябва да произвеждат. Когато нямат работа хората мислят само глупости. Най-вероятно сте чували прословутата реч на Тодор Живков за отварянето на повече сладкарници, вместо заведения за алкохол. Данакът „ерген” е глоба, защото на 25 години ти все още не си си изпълнил обществения дълг за създаване на семейство. А, както знаем, семейството е основната социална единица за комунистите.

Соц постер
Човек трябва да се труди и в свободното си време. Трябва да бъде зает, за да не мисли за политика и разни други глупости, които са деструктивни за обществото. Като това, че харесва страшно много „Ролинг стоунс”. Когато не си на работа събота и неделя, обикновено се дупиш пред москвича пред блока, щото отново нещо не му е наред. Ако не е москвичът списание „Наш дом” ще ти дава полезни съвети какво да майсториш в мазето. Важно е да викаш и малкия, защото трябва да стане техничар. Републиката много повече се е грижила и е обичала тези, които влизат в техникумите, а не тези, които се насочват към хуманитаристика. При едните знанията получават завършена форма като някакъв продукт, а другите какви са, ник’ви. Вяли хора.

Обърнете внимание и на усмивките. Денонощна работа под земята, в която белият ти дроб става черен само за седмици, а зъбите ти са като на пеленаче, но щастието от изпълнената петилетка е много по-важно. То ти дава основание да погледнеш гордо към Вожда и да си умреш, ей така, забравен и малко по-рано от нормалното. Унификацията на населението е един от най-важните компоненти на комунизма. Но тук не става въпрос само за уеднаквяване в облеклото и външния облик. Тук иде реч и за настроението. „Усмивката, тя води двамата млади...”, тоест, води цял народ. Има един лаф: гледа като бригадир към светлото социалистическо бъдеще на Републиката. Представете си бригадира с каскета. 45 години комунизъм у нас започна да прокрадва японска представа за качествен труд. Трудът над всичко! Даже и над Германия!
Соц постер
Зарежи семейство, зарежи артрит и туберкулоза, бачкаш ли... Бачкаш ли не знам какво ще се случи! Какво? Имам предвид, съсипваш се, разбиваш се и какво? По-голяма заплата от вуте няма да взимаш, така е редно, социална правда. В Рая няма да отидеш като умреш, защото Вожда казва, че Рай и Ад не съществуват. Тогава какво? Строим за децата ни. Какъв е смисълът като те няма да работят по-малко и ще се съсипват като теб? Комунизмът построи една Република, облагороди всяка нейна територия, изгради и продължаваше да го прави, докато не създаде няколко поколения мравки. Царицата мравка беше плешива и с очила, няма как да бъде жена. На жената мястото й е на полето.

Иначе сега труд много има. Един е форткорт асистент, друг е мърчингдайзер, третият е хопче. Операторът на биологична единица си стана кравар, но за сметка на това си има оператор в „Кол център”. Мен много ме кефи длъжността супервайзър, но не искам с това да се занимавам, възхищавам се на супервайзърите. Не всичко обаче е умряло, идете в Перник и се снимайте под емблематичния надпис „Слава на миньорския труд”. Хвала!


Христо Кабаджов


коментирай

покажи коментарите(1)


nextBGtrip.com

Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 664
Места за отсядане в

70

още...


Warning: include(hotels/switch_city.php) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720

Warning: include() [function.include]: Failed opening 'hotels/switch_city.php' for inclusion (include_path='/usr/local/php4/lib/php:.:/usr/lib/php:/usr/local/lib/php') in /home/dablaze/public_html/footer_func.php on line 720
Места за отсядане в

70

още...

Места за отсядане в цяла България от

nextBGtrip.com



Виж още...