22 Apr 08  |  Етнотуризъм

      Великден е най-таченият празник сред българите. Проучванията сочат, че той е по-обичан и по-празнуван дори и от Коледа. А наше (далеч непредставително) проучване показа, че и тези, които се чувстват атеисти или колебливи във вярата си, го празнуват. Каква е причината? Отговорите са много. Сума антрополози ни убеждават, че Великден е празник продължение на много архаични вярвания, които са били разпространени по цял свят. Вярвания, свързани с култа към умиращото и раждащото се божество. Вярвания, свързани с култа към възраждащата се природа и настъпването на пролетта. Но нас това не ни интересува. Не ни интересува, защото целият цикъл около Великден представлява едно голямо послание. Колкото и тривиално да звучи, послание за човечност. Затова ние приемаме, че празникът е най-таченият в България не заради друго, а заради идеята за спасението. Това е онази закотвена в съзнанията ни мисъл, която ни дава основание да се изправим и да преодолеем... каквото и да е.

Дълги години по време на турското робство висшият църковен клир е в ръцете на гръцки монаси. Богослуженията са на чужд език, а към обикновения българин малко или много се прилага политика на етническа асимилация, на приобщаване към друга, елинистична, култура. Всичко това дава основание за развитие на много силно народно християнство. Православие, което е пречупено през суеверието на неукия, на обикновения. Но така или иначе няма силна централна българска църква, която да контролира тези неща. Така народното християнство става институционализирано такова, без реално да има каквато и да е институция. Затова и в Родопите празнуват по един начин, а в Самоковско по друг. Така се ражда един дълъг и богат цикъл от празници и задължения около Великден, които в голямата си част нямат нищо общо с православието или с църковния канон.

Най-важно място в този цикъл заема боядисването на яйцата. В традиционната култура те не се наричат “шарени”, “боядисани” или каквото и да е друго. Масово навсякъде се използва термина “багрени”. Задължение е било те да се баграят само от най-възрастната жена. Тя трябва да изгони по-младите и да се захване, както с багренето, така и със задължителното приготвянето на празничния хляб. Хлябът трябва да е квасен, а на много места, докато го меси, домакинята трябва да е облечена в празнични дрехи. Естествено, по това време е нямало химически бои, а са се използвали такива натюрел, за да може да се боядисат яйцата. Най-важният цвят е червеният. С първото червено яйце се мажат челата на децата. То символизира връщането на кръвта в тялото на Христос, а ритуалът се прави за здраве. На много места в етническите граници на България, то се оставя на видно място в дома. Там трябва да преседи една година до следващия Великден, а после се чупи и по него се гадае бъдещето, в зависимост колко и как се е развалило по време на тази една година. В някои части начупват черупката на това яйце и я стриват някъде в обора при животните. Най-често червеният цвят се постига с риган. За кафеникаво и жълтеникаво са използвани орехи, кори от яъблка, кромид лук. За зеления цвят е коприва, а оранжевият се постига със смрадлика. Важно е да се знае, че в представите на традиционните българи шареното не е цвят. Тоест, не се прави това, което се прави днес. Нашарени яйца много по-късно навлизат, когато ритуалите все повече и повече загубват значението си и започват да се превръщат в рутина. Сред жените в едно затворено общество отпреди няколко века е съществувала творческа конкуренция, която се изразява в много аспекти. От шиенето на носията, до приготвянето на какви ли не малки неща. Но Великден се възприема строго религиозно и задължително трябва да върви по “каноните” на народното християнство. Яйцата, които се багрят, са били много. По 200-300, кой колкото може. Задължително има за всички животни, които има семейството. Те са толкова на брой и поради причината, че се смятат за много скъп дар. Всеки, който прекрачи прага на къщата трябва да получи багрено яйце. Ходи се и на гости, като яйца трябва да получат и срещнатите по пътя. Задължително е да се даде и при среща със скитник или бездомник.

Вечерта на събота срещу неделя дори и в църквата се срещат големи вярвания, които са свързани с народното християнство. Никой обаче не трябва да обвинява стария българин, че така е възприемал религията и така й е отдавал почит. В много от нещата има чисто суеверие или останка от езичество, но не си мислете, че тези хора са по-малко вярващи от които и да е бил други. Тоест, имали са силен страх от Бога и са почитали силно вярата, както я възприемат. Често срещано е в софийско, когато удари камбаната, хората да ритат вратата на църквата и да крещят на Дявола да излезе. Гонят го един вид. Възползват се от това, че Христос станал от мъртвите, за да могат да оправят и своя малък социум. Звучи комично, но работата е нещо от сорта на: батко, дойде, бягай, че ще те пребие.
В неделята централно място заема обедната трапеза, като освен яйца и празничен хляб, много често се среща и наличието на агне. След обяда силно разпространена практика е била да се ходи на гости за отдаване на почит. Ако има млада двойка тя задължително отива да целунне ръка на кумовете, като това е съпроводено и с разменянето на подаръци. Младите, които са необвързани, ходят на веселия. Обикновено се излиза на поляните, правят се люлки, където моми и момци си правят заигравки. По тези места могат да ходят само тези, които имат достатъчно години, за да се покажат на пазара на влюбените.

Децата също си имат своя трактовка за религиозни задължения при качествено отбелязване на празника. Повечето от тях излизат също по поляните и започват да мятат яйца накъдето им видят очите. Правят си състезания по хвърляне на яйца. След което... какво да правят... въргалят се. Едва ли църквата може да им се сърди, че така разбират честванията около възкресението на Христос.

Великденският заек е кока-кола! Да го вкарваме като част от сегашния ни празничен обред е същото като да празнуваме Хелоуин. Въпреки че заекът има достойно място сред вярвания, които са наследени и доразвити след масовото приемане на християнството, тези вярвания са характерни за други народи и други култури. Но това е част от друга тема, темата за великденския кич.